Решение № 302 от 28.08.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Ловеч, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Административно наказателно дело № 20234310200769 по описа за 2023 година Производството е образувано по повод подадена жалба от Д. Н. Щ. против наказателно постановление № *** г. на началника на сектор „Български документи за самоличност“ към ОД на МВР Ловеч, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 81, ал. 2, т. 2, предложение първо - "глоба" в размер на 70.00 лв. за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1, предложение трето ЗБЛД.

В съдебно заседание жалбоподателят не участва лично или чрез представител и не излага становище по същество.

Ответникът също не участва чрез свой представител и не изразява становище по същество.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 10.08.2023 г. Д. Щ. се явила в сектор „Български документи за самоличност“ към ОД МВР Ловеч и е подала декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи (ПИЗБЛ), че на 27.07.2023 г., в гр. Созопол, е открадната личната му карта № ***, издадена на *** г., , валидна до *** г., наред с други лични вещи. След подписването на декларацията от Щ. за това, че личната му карта е открадната, свидетеля И. поискала от него да представи документ, установяващ, че е уведомил полицията за това, че документа му за самоличност е отнет, но той не ангажирал такъв. И. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Жалбоподателят подписал акта без възражения.

Въз основа на АУАН, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 1, предложение трето ЗБЛД, на 24.08.2023 г. е издадено обжалваното наказателно 1 постановление от началник сектор „БДС“ при ОД МВР Ловеч, с което на основание чл. 81, ал. 2, т. 2, предложение първо от ЗБЛД на жалбоподателя Щ. е наложена "глоба" в размер на 70.00 лв.

Фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, част от административнонаказателната преписка и свидетелските показания на актосъставителя Д. И. и на свидетелите по акта Н. и Й..

Събраните по делото доказателства се подкрепят взаимно. Показанията на разпитаните свидетели са изградени на база лични впечатления. Те кореспондират напълно с ангажираната по делото декларация, в която жалбоподателя Щ. е декларирал кога, къде и при какви обстоятелства е откраднат документа му за самоличност. Последната е кредитирана в хода на производството по административно наказване, доколкото декларираните в нея обстоятелства относно кражбата на личната карта, са отразени в акта за установяване на нарушение и в наказателното постановление. Свидетелите непротиворечиво сочат, че преди издаването на акта на Щ. е осигурена възможност да представи доказателства във връзка с твърденията му, че личната му карта е открадната и е уведомил полицията да това, но той не е ангажирал такива.

Съдът намира жалбата е подадена в срок (наказателното постановление е връчено срещу разписка на 25.08.2023 г., а жалбата е подадена чрез Началника на сектор „Български документи за самоличност“ към ОД на МВР Ловеч на 08.09.2023 г.).

Оспореният акт подлежи на обжалване, а жалбата е подадена от легитимирано лице (санкционираното).

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл. 40 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити.

Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.

57, ал. 1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, дадена е правната квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Въпреки изложеното съдът приема, че не са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя.

Фактическата обстановка по делото се гради въз основа на подадената декларация от жалбоподателя Щ.. В нея той е посочил, че наред с пари и други лични вещи, личната му карта е открадната. Тези декларирани обстоятелства са възприето от актосъставителя, а в последствие и от наказващия орган. Те не се покриват фактическия състав на нормата, под която са подведени, която санкционира изгубването на документа за самоличност, свързвайки го с разписаното в чл. 7, ал. 1, пр. последно ЗБЛД задължения за всеки гражданин, притежатели на български лични документи, да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Установените факти, не съответстват на 2 цитираната норма и не дават основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя за нейното нарушаване.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗБДС при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

В хода на производството е установено, че в рамките на законовия срок от кражбата на личните документи жалбоподателя (в декларацията е посочено, че документа е откраднат с други вещи на 27.07.2023 г., като кражбата му е декларирана на 10.08.2023 г., доколкото не се установя това да е сторен в по-ранен момент) не е декларирал това обстоятелство в най-близкото структурно звено на МВР. Това не е установено в издадения АУАН и за това нарушение, жалбоподателя не е сакциониран. Установената по делото фактическа обстановка е различна от приетата в акта и не позволяла преквалификация на деянието.

При изложените съображения, съдът намира, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно, което е основание за отмяната му.

В хода на производството не са заявени искания за разноски, на които съдът да отговори с решението.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г., издадено от началника на сектор „Български документи за самоличност“ към ОД на МВР Ловеч, с което на жалбоподателя Д. Н. Щ. на основание чл. 81, ал. 2, т. 2, пр. 1-во ЗБЛД е наложено административно наказание "глоба" в размер на 70,00 лева за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД.

Решението може да се обжалва пред Административен съд Ловеч в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 3