Определение № 154 от 12.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АтА.с Маджев при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от АтА.с Маджев Търговско дело № 20231100901272 по описа за 2023 година

Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.

Синдикът на „ВИКИ СПА“ ЕООД, с ЕИК 203100641 е съставил Списъци № 7 и № 8 на приетите и неприети от синдика допълнителни вземания на кредиторите на „ВИКИ СПА“ ЕООД, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Тези списъци са съставени на 11.09.2025 г. и обявени по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ-АВ на 17.09.2025 г.

В т. 1 на списъка на неприетите вземания на кредиторите на „ВИКИ СПА“ ЕООД, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ е включено вземането на кредитора – Национална агенция за приходите, което е предявено с молба от 22.08.2025 г. и съставлява сумата от общо 631,43 лв., като от тях сумата от 469,59 лв. е главница, съставляваща дължима такса битови отпадъци за периода от 2021 г. до 2023 г. и сумата от 161,84 лв. – начислена лихва върху главното вземане за ТБО. Аргументите на синдика да откаже приемането на тези вземания са, че публичното задължение за заплащане на ТБО възниква на датата на падежа му, а не от датата на издаване на Акт за установяване на задължение, а това означава, че в случая се касае до вземания, чиито моменти на възникване предшестват датата на постановяване на РОПН, а това означава, че същото има срок за предявяване – този посочен в чл. 685 ТЗ, респективно към 22.08.2025 г. този срок се явява изтекъл. Същевременно вземанията на община – Банско за ТБО, които са възникнали до датата на постановяване на РОПН са били предявени и приети от синдика в предходен и вече одобрен списък от 06.12.2023 г. публикуван в ТРРЮЛНЦ на 13.12.2023 г.

На 24.09.2025 г. в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ недоволен от това произнасяне на синдика, кредитора – НАП е подал възражение срещу списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, в частта му по точка 1. В него е изтъкнато, че публичните вземания за главница за дължим ТБО за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и начислената лихва за забава в тяхното плащане са установени посредством издаден акт за установяване на задължения по декларация № АУ000006/26.02.2024 г. на Община – Банско, като същия е влязъл в сила, считано от 1

25.04.2024 г. Съгласно императивната норма на чл. 164, ал. 4 ДОПК, когато вземанията са установени с влезли в сила актове, синдикът незабавно ги включва в списъка на приетите от него вземания, така както са предявени. Те не могат да бъдат оспорвани по реда на част 4 от ТЗ, вкл. и чрез предявяване на установителен иск по реда на чл. 694 ТЗ. Тази норма пряко цели охрА. на обществения интерес и защитата на публичните вземания, които са установени с влезли в сила актове, като изчерпването на възможностите за тяхното обжалване по административен и съдебен ред е напълно достатъчно за да ги направи задължителни за синдика. От съда по несъстоятелността е поискано да изключи посоченото вземане от списъка на неприетите вземания, предявени по чл. 688, ал. 3 ТЗ и да ги включи в този на приетите такива, ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането за ТБО до окончателното му удовлетворяване.

В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът – М. е депозирала писмено становище по подаденото възражение, като в него е оспорила същото и го е определила за неоснователно с искане да бъде оставено без уважение. Налице е подробно мотивиране на отрицателното решение относно приемане на предявените от НАП с молба от 22.08.2025 г. публични вземани за ТБО през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и лихви върху тях. Подчертано е това, че в обявен още на 13.12.2023 г. списък с приетите вземания синдикът се е произнесъл и относно сега коментираното публично вземане на Община Банско, като го е приел за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, като е пояснил, че сегашното заявено вземане за ТБО и лихва е било част от вземане формирано за един по-широк период /2018 до 2023 г./. Касаело се за абсолютно същия имот деклариран пред общината по реда на чл. 14 ЗДМТ с декларация от собственика му - „ВИКИ СПА“ ЕООД подадена на 26.05.2023 г. Нямало съмнение, че второ частично предявяване на вземане отново за ТБО, което касае същия имот, деклариран със същата декларация по чл. 13 ЗМДТ и обхващащ част от периода на вече приетото през 2023 г. публично вземане за ТБО е неоснователно, защото ТБО се дължи еднократно за отделни данъчни периоди, като тази такса по отношение на имота в гр. Добринище дължима за периода от 2021 г. до 2023 г. вече е била приета, като подлежащо на удовлетворяване публично държавно вземане с изготвен и одобрен списък от 2023 г. Макар формално след одобряване на списъка относно вземанията предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ да има издаден акт за установяване на публични задължения – 26.02.2024 г. и същия да е влязъл в сила, то той страда от пороци и синдикът и съдът по несъстоятелността са длъжника да проверят, дали вземането е действително, като това е направено от синдика със съставяне на Списък № 8, където са изложени мотиви, че подобно вземане не може да бъде приемано отново, при положение, че то вече е част от приетите за удовлетворяване вземания. Принципът е, че длъжникът не може да бъде задължен двукратно за едно и също задължение, дори погрешно срещу него да е бил съставен АУЗ и той да е влязъл в сила. Допълнителен аргумент за отрицателно решение обуславящо извод за неприемане на коментираните вземания за ТБО за 2021-2023 г. и лихви върху тях синдикът черпи от това, че се касае до публично вземане, което е възникнало към момент преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 23.10.2023 г., а това означава, че към 22.08.2025 г. сроковете за предявяването му са били отдавА. изтекли. По изложените мотиви се моли направеното от НАП възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ да бъде оставено без уважение, а списъкът на приетите вземания съставен на 11.09.2025 г. и обявен в ТР на 16.09.2025 г. одобрен без в него да бъдат извършвани промени, в това число включване на вземанията посочени от НАП във възражението му.

2

В открито съдебно заседание по разглеждане на възражението, което бе проведено на 17.10.2025 г. участие взема единствено синдик – М., която заявява, че изцяло поддържа аргументацията направена в становището й по упражненото възражение, като настоява пред съда по несъстоятелността да го остави без уважение.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в разписания по чл. 690, ал. 1 ТЗ седмичен срок, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, то е неоснователно.

Кредиторът – НАП извежда легитимацията си на носител на публични вземания за сумата от 469,59 лв. - главница, съставляваща дължима такса битови отпадъци за периода от 2021 г. до 2023 г. и сумата от 161,84 лв. – начислена лихва върху главното вземане за ТБО позовавайки се на издаден и влязъл в сила акт за установяване на задължения по декларация № АУ000006 от 26.02.2024 г.

Разграничени по години тези вземания са както следва : за 2021 г. начислена ТБО в размер на 117,41 лв. и лихва в размер на 54,38 лв. дължима до 26.02.2024 г.; за 2022 г. начислена ТБО в размер на 176,55 лв. и лихва в размер на 63,89 лв. дължима до 26.02.2024 г.; за 2023 г. начислена ТБО в размер на 175,63 лв. и лихва в размер на 43,57 лв. дължима до 26.02.2024 г. Вярно е, че с молба от 23.11.2023 г. НАП е предявил в производството по несъстоятелност развиващо се спрямо длъжника „ВИКИ СПА“ ЕООД публични вземания, в това число и публични общински вземания на Община – Банско за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, които касаят периода от 2018 г. до 2023 г., вкл. и се отнасят до недвижими имоти в гр. Добринище, ул.

********, за които от собственика /длъжника/ е била подадена декларация по реда на чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1309/26.05.2023 г. Специално по отношение на ТБО за периода от 2021 г. до 2023 г. стойностите на това предявяване са следните : за 2021 г. сума в размер на 342,39 лв. – главница за начислен ТБО и 79,95 лв. – лихви; за 2022 г. сума в размер на 514,88 лв. – главница за начислен ТБО и 68,10 лв. – лихви; и за 2023 г. сума в размер на 256,10 лв. – главница за начислен ТБО и 10,34 лв. – лихви. Няма съмнение, че тези публични общински вземания са били включени от синдика в изготвения списък на приетите вземания предявени по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, като същия е одобрен от съда без изменения в тази му част с определение от 07.05.2024 г., което е обявено в ТРРЮЛНЦ на 07.05.2024 г. Същественият въпрос е, дали предявените с молба от 22.08.2025 г. от кредитора НАП по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ публични общински вземания за сумата от 469,59 лв. - главница, съставляваща дължима такса битови отпадъци за периода от 2021 г. до 2023 г. и сумата от 161,84 лв. – начислена лихва са част от вече предявените през 2023 г. вземания за ТБО и лихви върху тях или съставляват вземания отново за ТБО начислена допълнително за периода 2021 г. – 2023 г. с оглед резултати от извършена данъчна проверка и издаден въз основа на нея акт за установяване на задължения по декларация № АУ000006 от 26.02.2024 г.

Отговорът е, че става въпрос за допълнително начислени за тези три години /2021 – 2023 г. вкл./ ТБО и лихви върху тях, като от прочита на приложения в материалите по делото АУЗ издаден от Община – Банско става ясно, че наред с посочените в декларацията – три обекта на адрес : гр. Добринище, ул. ******** „ВИКИ СПА“ ЕООД е собственик и на земя с площ от 489 кв.м., както и на търговски обект с площ от 884 кв.м., а не както е посочено в декларацията по чл. 14 ЗМДТ с площ от 221 кв.м.

Тези разлики в декларирания обект са наложили и преизчисляване на дължимия 3 размер ТБО за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., като резултатите от изчисления направени по данните налични в декларацията, която е подадена по реда на чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1309/26.05.2023 г. са коригирани, като са повишени, както следва : за 2021 г. със стойност на начислена ТБО в размер на още 117,41 лв. и лихва в размер на още 54,38 лв. дължима до 26.02.2024 г.; за 2022 г. със стойност на начислена ТБО в размер на още 176,55 лв. и лихва в размер на още 63,89 лв. дължима до 26.02.2024 г.; и за 2023 г. начислена ТБО в размер на още 175,63 лв. и лихва в размер на още 43,57 лв. дължима до 26.02.2024 г. Тоест в предметния обхват на издадения № АУ000006 от 26.02.2024 г. е налице установяване на допълнителни публични общински вземания за начислени ТБО за 2021 – 2023 г. и лихви върху тях, които до момента не са били предявявани и приемани в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „ВИКИ СПА“ ЕООД, в т.ч. и с цитираното по-горе определение. Следователно първото позоваване на синдика при формиране на отрицателното му решение за приемане на тези вземания, а именно, че вземанията за ТБО са идентични с вече предявени през 2023 г. и приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност е неоснователно.

По отношение на това, дали е налице ограничение за предявяване на вземания имащи характера на публични държавни/общински вземания в сроковете по чл. 685 и 688 ТЗ, тогава, когато същите са установени с акт за установяване на задължения издаден по смисъла и в производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, доколкото се касае до вземания от категорията на публичните такива установени с влязъл в сила акт, то по смисъла на чл.

687, ал. 2 ТЗ синдикът е бил длъжен да ги впише служебно в списъка на предявените вземания, като тук правилото за предявяване на вземания възникнали преди постановяване на РОПН в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ не намира приложение, тъй като е налице специалната норма на чл. 164, ал. 4 ДОПК даваща защита на публичния интерес. Актът за установява не задължения е влязъл в сила на 25.04.2024 г., което е момент следващ датата на постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност – 23.10.2023 г. и изтичането на сроковете разписани в чл. 685 и чл. 688 ТЗ за първоначално предявяване на вземания от кредиторите на дружеството срещу което е открито производство по несъстоятелност няма как да погаси правото на кредитора на тези вземания да ги предяви за удовлетворяване, още повече когато синдикът не се е съобразил с нормата на чл. 687, ал. 2 ТЗ, съответно изчисляването на дължимата ТБО към 2023 г. е резултат от извършено невярно деклариране по реда на чл. 14 ЗМДТ, което е преодоляно с издадения през 2024 г.