Решение № 811 от 23.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330102707 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата С. Г. Д. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения между страните в гр. С. Договор за потребителски кредит № ***************** г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК и чл.10А, чл.19, ал.3 и ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответното дружество да й заплати сумата 130, 70 лева, платена от нея на ответника без основание поради нищожността на Договора, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Ай Ти Еф Груп” АД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представени писмени становища по делото съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и заключението от 11.11.2025 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д. се установява, че действително между страните в гр. С. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ************* г., по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 1 000 лева, като в ГПР по Договора е била включена само договорната лихва, но не и уговорените между страните такса за префиренциално обслужване и неустойка – с добавянето на които към ГПР кредитът се оскъпава със 106, 84 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищцата в заем сума, действително Договорът противоречи на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК и чл.10А, чл.19, ал.3 и ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, а оттук - че се явява нищожен на посочените основания и следва да бъде прогласена нищожността му, поради което този иск се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, ищцата е заплатила на ответника главницата в размер на 1 000 лева и възнаградителна лихва, неустойка, такса „Префиренциално (ВИП) обслужване“ и такса за предсрочно погасяване в размер на общо на 130, 70 лева (понастоящем – 66, 83 евро) - поради което, предвид прогласяването на нищожността на Договора, ищцата дължи на ответника единствено главницата, а тази сума се явява платена без основание, а оттук – този иск се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 11.02.2025 г. – датата на подаване на исковата молба.

Ищцата не е ангажирала доказателства за направени разноски, поради което и такива не следва да й се присъждат, като с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – Пловдив ДТ в размер на 65, 45 евро и 102, 26 евро депозит за ССЕ, а на на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищеца – ЕАД Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро с ДДС (по 120 евро с ДДС за всеки един от двата уважени иска - като предвид фактическата и правна сложност на спора, броят на предявените искове, цената им, и обстоятелството, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата при условията на чл.38 от ЗАдв. е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение).

Мотивиран от горното, съдът

2

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между С. Г. Д., ЕГН **********, от гр. П., ЖК „*************“, бл.***, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „************” № **, ап.***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, представлявано от адвокат Е. Г. И., И “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Лозенец“, ул. “Сребърна” № 16 – „САП Център София“, ет.8, представлявано от **************** С. Ю. А., със съдебен адрес: гр. С., ул. “**********” № ***, ет.**, младши адвокат Л. В., в гр. С. Договор за потребителски кредит № ******************** г., КАТО ПРОТИВОРЕЧАЩ НА императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК и чл.10А, чл.19, ал.3 и ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Г. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 66, 83 евро, платена от нея на ответника без основание поради нищожността на сключения между страните в гр. С. Договор за потребителски кредит № ************************* г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 11.02.2025 г., ДО окончателното й изплащане, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр.Пловдив - 65, 45 евро ДТ и 102, 26 евро депозит за ССЕ.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., с посочените ЕИК, служебен адрес И Законен представител, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 240 евро с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3