Определение № 21414 от 31.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21414 гр. София, 31.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Ц.ка Бенина като разгледа докладваното от Ц.ка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20251100511697 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. Н. П., срещу разпореждане № 85027 от 29.05.2025 г., постановено по гр. д. № 63482/2023 г. по описа на СРС, 50 с-в, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върната въззивната жалба против решение № 5788 от 01.04.2025 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното разпореждане. В тази връзка се излагат доводи за нередовна процедура по връчване на съобщението за решението по съществото на спора на жалбоподателя, като същият оспорва лицето, което го е приело – К.Я. да е член на домакинството му, като твърди, че не живее на адреса и не му е роднина, като освен това връчването е извършено на 06.05.2025 г. – обявен за официален празник и неработен ден. Излага, че от законовата регламентация за адрес на физическите лице според чл. 89, ал. 1 и ал. 3 от Закона за гражданската регистрация следва, че това е адресът, на който се намира жилището, в което дадено лице живее. Допълва, че когато на един административен адрес се намират повече от едно жилище, лицето от жилището, различно от това на адресата, е недопустимо да приема съобщението. В тази връзка твърди, че на посочения адрес се намира къща – близнак с два отделни входа и две отделни жилища, като лицето, което не е член от домакинството на жалбоподателя, не следва да се счита, че се явява „друго лице“ по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба, подадена от Ц. Н. П., срещу разпореждане № 85081 от 29.05.2025 г., постановено в по гр. д. № 63482/2023 г. по описа на СРС, 50 с-в, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 178092 от 21.05.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК, като просрочена. В жалбата се излагат идентични твърдения, оплаквания и доводи, касателно редовността на процедурата по връчване на съдебното решение.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства и материалите по делото пред първоинстанционния съд, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд по образуваното гр. д. № 63482/2023 г. по описа на СРС, 50 с-в, е приключило с постановено по съществото на спора решение № 5788 от 01.04.2025 г., с което са били уважени предявените искове.

1

Срещу решението на съда е постъпила въззивна жалба вх. № 178089/21.05.2025 г. от ищеца в производството – Ц. Н. П. – жалбоподател в настоящото производство.

Депозирана е и молба от последния с вх. № 178092/21.05.2025 г. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.

Съобщение за решението по съществото на спора е връчено на ищеца Ц. П. на 06.05.2025 г., като в разписката към същото като получател е посочено лицето – К.К.Я.

– пълнолетен от адреса – родственик, със задължение да го предаде на адреса, удостоверено с положен от него подпис.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу актове, подлежащи на обжалване, поради което съдът намира, че същите са процесуално допустими.

Съдът намира, че разгледани по същество частните жалби се явяват неоснователни, а постановените разпореждания следва да бъдат потвърдени, поради следното:

Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК въззивната жалба подлежи на връщане, когато е подадена след изтичане на срока за обжалване.

В случая по делото се установи връчване на решението по съществото на спора по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК, предвиждаща, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.

В ал. 2 от процесуалната норма е уточнено, че такова лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните или който живее на адреса.

По делото не се твърди, а и не се и установява лицето, чрез което е връчено съобщението да живее на друг административен адрес, различен от този на жалбоподателя и който е посочен като такъв за връчване на съобщенията и книжата по делото. В този смисъл не се установява обособените отделни жилища на адреса /според твърденията на жалбоподателя/ да са разграничени с конкретен административен адрес за всяко от тях. Поради това, следва да се приеме, че връчването е извършено на адреса, посочен от страната в производството по смисъла на чл. 38, ал. 1 ГПК. Дори да бъде прието, че лицето, приело съобщението не е от „домашните“ на адресата, в случая е изпълнена хипотезата на предложение второ на чл. 46, ал. 2 ГПК – „връчване на лице, което живее на адреса“. Съобщението и удостовереното в него връчване е оформено по надлежния за това начин по смисъла на чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК – чрез положен подпис от получателя, удостоверяващ и задължението му да го предаде.

Съдебният състав намира неоснователни доводите на жалбоподателя по редовността на връчването, поради това че е извършено в неработен ден. Тази възможност произтича от предвиденото в чл. 47, ал. 1 ГПК задължение на връчителя да посети адреса и в неприсъствен ден при невъзможност да открие лицето.

Предвид гореизложеното, според настоящия съдебен състав, извършено е надлежно връчване на решение № 5788 от 01.04.2025 г. по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК на 06.05.2025 г., поради което срокът му на обжалване, а именно 2-седмичен такъв от връчването на съобщението за изготвянето му, е изтекъл на 20.05.2025 г. Въззивната 2 жалба е подадена на 21.05.2025 г., т.е. след изтичане на срока за това, поради което и на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК първоинстанционният съд дължи да постанови връщането й.

По изложеното по-горе в мотивите, просрочена се явява и молбата по реда на чл.

248 ГПК на ищеца Ц. П. с искане за изменение на решението в частта му за разноските, която следва да бъде подадена в срока за обжалването му. Поради това, като просрочена, същата се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед всичко гореизложено, обжалваните разпореждания, с които - съответно е върната въззивната жалба и оставена без разглеждане молбата с искане по чл. 248 ГПК, следва да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 85027 от 29.05.2025 г., постановено в по гр. д.

№ 63482/2023 г. по описа на СРС, 50 с-в, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върната въззивната жалба против решение № 5788 от 01.04.2025 г.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 85081 от 29.05.2025 г., постановено в по гр. д.

№ 63482/2023 г. по описа на СРС, 50 с-в, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 178092 от 21.05.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3