Решение № 260050 от 05.05.2021, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 1267/2019
- Вид
- Решение № 260050
- Подписан
- 05.05.2021
- Състав
- ГАЛЯ АНГЕЛОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.7а, ал.2 пр. последно · Закон за автомобилните превози
- чл.8 ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.92 ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.96г ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.152 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.12 · Закон за движението по пътищата
Р Е
Ш Е Н
И Е гр. Ловеч, 05.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1267 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №
31-0000159 от 30.10.2019 год. на Пенчо Василев Камарашев – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, на В.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *************, представлявано от А.Я.И. на основание чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвП е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.7а, ал.2 пр. последно от ЗАвП във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ.
Недоволно от постановлението останало от дружеството-жалбоподател, което чрез процесуалния си представител адвокат В.Н. от ЛАК го обжалва като незаконосъобразно. Твърди, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН е издаден в нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН, а НП - в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно - няма пълно описание на нарушението и то не кореспондира с посочените за нарушени правни норми, не са посочени датата и мястото на извършеното административно нарушение, които са задължителни реквизити и на АУАН и на НП, съгласно императивните норми на ЗАНН, не е записано по какъв маршрут се твърди, че е извършван превоз на товари, което е съществено обстоятелство, характеризиращо наличието на евентуалното нарушение. Сочи, че в нормата на чл.96г ал.1 от ЗАвП, която е посочена като основание за издаване на НП, законодателят е отграничил две различни хипотези на изпълнителното деяние: „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева“, а в НП не е посочена нито една от двете хипотези и не става ясно какво точно административно нарушение се твърди, че е извършено, с което се нарушава правото на защита. Освен това изтъква, че не е спазен 3-месечният давностен срок по чл.34 от ЗАНН, като той е изтекъл към момента на съставяне на АУАН, което е съществено процесуално нарушение на нормата на чл.34 от ЗАНН, водещо до отмяна на наказателното постановление, а съгласно т.12 от Постановление №10 от 28.09.1973г. на Пленум на ВС - едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. Излага, че дори да се приеме, че има формално извършено административно нарушение, предвид липсата на вредоносни последици от деянието и факта, че до момента не са му налагани глоби по ЗАвП, няма вредни последици и веднага е отстранено, то това нарушение се явява явно маловажно, а като не е наложил наказание за маловажен случай на административно нарушение, административнонаказващият орган е нарушил закона, неправилно е съставил наказателно постановление и е ангажирал визираната в закона отговорност, а е следвало само да предупреди същия, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. На тези основания и във връзка с Тълкувателно решение №1/12.12.2007 г. на ВКС, моли съда да упражни съдебен контрол над неправилната преценка на Началника на ОО „АА“ - гр. Ловеч за липса на „маловажност“ и да отмени наказателното постановление. Отбелязва също така, че административното нарушение не е извършено, тъй като фирма му разполагала с много камиони за обществен превоз и с много служители, като винаги са се спазвали стриктно законовите изисквания. В заключение изтъква, че множеството изброени процесуални нарушения водят до цялостно опорочаване на административната процедура при издаване на наказателното постановление, поради което то се явява незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. За него се явява адвокат В.Н., който поддържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна изцяло на обжалваното постановление като незаконосъобразно издадено. Също така моли да им бъдат присъдени сторените разноски. Отново сочи, че нормата, която е посочена за нарушена - чл.96г ал.1 от ЗАвП има две алтернативни евентуални деяния - когато се назначи на работа или се допусне до работа водач, който не отговаря на някои от изискванията и не става ясно за кое от двете деяния е наложена имуществената санкция, като изтъква, че по отношение на назначаването на работа няма изложени аргументи в обстоятелствената част на АУАН и на НП и няма информация и доказателства, за да се прецени дали деянието е съставомерно, като се види и кога е назначено това лице и дали не е изтекъл преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН. По отношение допускането на водач, акцентира на обстоятелството, че от доказателствата е видно, че единствено е споменат един курс, който се оказва, че е от Белгия до Франция, като нормите на посочената Наредба №36/15.05.2006г. не касаят случаите на международен превоз и такова удостоверение за психологическа годност не се изисква, за разлика от всички други документи за шофьорите при международен превоз, както е заявил и един от свидетелите в съдебно заседание. Освен това изтъква, че тази Наредба е издадена на основание чл.152 т.2 ал.1 от ЗДвП, а не на основание ЗАвП и дори да се приеме, че има нарушения на тази Наредба, то следва наказанието да се налага по ЗДвП. Поради изложеното счита, че няма въобще административно нарушение или ако съдът приеме, че има такова, то е недоказано. Моли отново съда да обсъди и възражението му за маловажност, като и неспазването на срока по чл.34 от ЗАНН е достатъчно основание за отмяна на НП.
Ответникът
ОО „Автомобилна администрация” – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката заявява, че атакуваното НП е съобразено с материалите и процесуалните правила при издаването му.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И. и А.А.Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.10.2019г. година бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2018 №259972 от свидетеля Д.П.И., в присъствието на свидетеля А.А.Д. против В.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *************, представлявано от А.Я.И. с ЕГН ********** за това, че 22.10.2019г. около 11.00 часа в град Ловеч при извършване на комплексна проверка в офиса на фирма ***ЕООД в град Л. на бул. „О“ № **, притежаваща лиценз на Общността №**** за извършване на международен обществен превоз на товари е констатирано, че: 1.Лицензираният превозвач е осъществил превоз на товари с МПС с рег. № ЕВ ---- ВВ на 15.07.2019 година от водача ГАБс ЕГН **********, назначен на трудов договор във фирмата, който не отговаря на изискванията за психологическа годност – не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за периода на извършване на превоза – след направена справка от електронния регистър на ИА „АА“ – София, видно от ЧМР - копие от 15.07.2019 година и заявка за натоварване – копие от 15.07.2019г., с което е нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП от 17.09.1999г. По така съставения акт, управителят на дружеството А.Я.И. е вписал, че няма възражения. Подписал акта и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН да са представени писмени възражения от дружеството.
Въз основа на акта за нарушение, на 30.10.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка и ***ЕООД били санкционирани на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП, като наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.7а, ал.2 пр.последно от ЗАвП във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано по делото, че действително на 15.07.2019 година ГАБс ЕГН ********** е осъществил превоз на товари с МПС с рег. № ЕВ **** ВВ, но извън територията на РБългария. Освен твърденията на актосъставителя за извършена от началника на отдела справка в регистъра на ИА „АА“ за притежаването на удостоверения за психологическа годност на назначени по трудов договор шофьори, такава справка не беше предоставена на съда, както и доказателства за сключен между Б. и дружеството трудов договор, въпреки че съдът допълнително изиска цялата административно наказателна преписка.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в НП не била посочена нито една от двете хипотези на разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвП и не ставало ясно какво точно административно нарушение се твърди, че е извършено, с което било нарушено правото на защита. Напротив в НП изрично е посочено, че имуществената санкция се налага на основание чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвП, което недвусмислено указва, че АНО е наложил наказанието за допускане на водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, видно от приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015 година на Министъра на ТИТС.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание.
От една страна е налице противоречие между квалификацията на нарушението в АУАН и НП. В акта е прието, че дружеството е нарушило чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП, а в НП постановление същото нарушение е квалифицирано по чл.7а, ал.2 пр.последно от ЗАвП във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ. Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение.
АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство.
Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Посочването на нормативния акт, чиято разпоредба виновно е нарушена от нарушителя, е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
Разпечатката съдържа 26 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32822ef3-95be-4699-b878-c867d04e1810