Решение № 920 от 19.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Русе, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20264520100068 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация – установителен иск по чл.

422, ал. 1 от ГПК, чл. 79 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД твърди, че по негово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника И. Й. Д. било образувано ч.гр.д. № ***********/2025 г. на Районен съд – гр. Монтана. Твърди, че длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявява установителен иск по чл.422 от ГПК срещу него за сумата в общ размер на 2983,20 лева, от които: 1793,57 лева – главница, 1189,63 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода от вноска № 8 с падежна дата 25.04.2024 г. до вноска № 23 с падежна дата 25.07.2025 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Твърди, че заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която дружеството ищец е претендирало следните суми: 736,20 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, дължимо от вноска № 8 с падежна дата 25.04.2024 г. до вноска № 23 с падежна дата 25.07.2025 г; 1605,28 лева – 1 възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо от вноска № 8 с падежна дата 25.04.2024 г. до вноска № 23 с падежна дата 25.07.2025 г.; 698,65 лева – лихва за забава, дължима за периода от 26.09.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до датата на подаване на заявлението в съда. Поради което за тези суми предявява осъдителни искове. Уточнява, че за претенцията от 500 лева, начислена на 24.06.2024 г. и представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, не предявява осъдителен иск поради липса на материален интерес.

Ищцовото дружество твърди, че вземането му произтича от следните обстоятелства: На 29.08.2023 г. ответникът И. Й. Д. подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри.

Получил е разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД. Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

След като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрило отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 30.08.2023 г. с ответника И. Й.

Д. бил сключен Договор за потребителски кредит № ***********, като ответникът И. Й. Д. е получил одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Твърди, че договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита – 3500,00 лева; срок на кредита – 30 месеца; размер на месечната вноска по кредита – 186,45 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема – 25-то число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР ) – 49,04 %; годишен лихвен процент – 41,00 %; лихвен процент на ден – 0,11 %; общо дължима сума по кредита – 5593,58 лева.

Параметрите по поисканите и закупени допълнителни услуги: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 1400,00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 3010,00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга – 147,00 лева.

2

Така общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги станало в размер на 10003,58 лева. Размерът на месечната вноска бил определен на 332,45 лева.

Твърди, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнило точно и в срок задължението си, като на 30.08.2023 г. превело парична сума в размер на 1070,00 лева по сметката на длъжника И. Й. Д., а останалата сума до 3500,00 лева дружеството превело на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД в размер на 430,00 лева и към „ЮтеКредит България“ ЕООД в размер на 2000,00 лева за погасяване на други негови задължения към тези дружества.

Твърди, че ответникът И. Й. Д. не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Направил е плащания в размер на 2516,97 лева, след което преустановил обслужването на кредита. Твърди, че с тази сума била погасена сумата в размер на 2344,67 лева, представляваща седем пълни вноски.

Частично плащане в размер на 10,52 лева имало по петата вноска. В общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план от 82,30 лева. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 780,95 лева, които към момента били заплатени частично, като останали дължими още 698,65 лева. Твърди, че клиентът не е изпълнил задължението си да заплати съгласно изготвения погасителен план на останалите вноски от № 8 до № 23, включително.

Заявява, че преди сключването на процесния договор, на ответника е бил предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и веднъж преди сключването на самия договор. От него било видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит и във формуляра били посочени същите параметри, пренесени впоследствие в договора за потребителски кредит. Изготвен бил и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Твърди, че ответникът се е съгласили да сключи договора за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Ответникът е можел да избере да не избира тези допълнителни услуги, но в случая същият 3 ги е избрал. Твърди, че услугата „Фаст“ е използвана от длъжника. Същата включвала приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит. Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове.

Твърди, че ответникът не се е възползвал от услугата „Флекси“, но е можел да го направи във всеки момент. Същата включвала възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“. Включвала още възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, ако доходът на длъжника намалеел. В този случай той можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски, като процедурата била описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“. Включвала и смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка давала на длъжника гаранция, че ако сменят датата на заплащане на месечните му възнаграждения, същият ще можел да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него – т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“.

Твърди, че потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по договора за потребителски кредит. Следователно било налице наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като била изразена воля от страна на потребителя за приемането им. Ответникът в настоящото производство е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по договора до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Ответникът И.

Й. Д. е усвоил предоставената му в заем сума и е поел изпълнение на уговореното в договора, съгласно погасителния план към него.

Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ 4

България“ ЕООД срещу длъжника И. Й. Д. по Договор за потребителски кредит № *********** в общ размер 2983,20 лева, от които: главница в размер на 1793,57 лева; договорно възнаграждение в размер на 1189,63 лева, дължимо за периода от вноска № 8 с падежна дата 25.04.2024 г. до вноска № 23 с падежна дата 25.07.2025 г. Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди длъжника И. Й. Д. за сумата в общ размер от 3040,13 лева, от които възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 736,20 лева, дължимо от вноска № 8 с падежна дата 25.04.2024 г. до вноска № 23 с падежна дата 25.07.2025 г.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1605,28 лева, дължимо от вноска № 8 с падежна дата 25.04.2024 г. до вноска № 23 с падежна дата 25.07.2025 г.; лихва за забава в размер на 698,65 лева, дължима за периода от 26.09.2023 г. / дата на изпадане на длъжника в забава/ до датата на подаване на заявлението в съда.

Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Претендира разноски в заповедното производство, както и разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са процесуално недопустими и неоснователни. Твърди недействителност на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***********. Счита процесният договор за потребителски кредит за нищожен на няколко основания - противоречащ на закона, заобикалящ същия и противоречащ на добрите нрави. Счита, че договорът противоречи и на принципите за честност и почтеност в една търговска практика. Във връзка с последното заявява, че с Наказателно постановление № Р – *********** от 16.04.2025г., издадено от началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, на „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 210а от ЗЗП била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Наказателното постановление било потвърдено с Решение ***********/09.02.2025г. по КАНД № *********** / 2025 на АСТърговище.

5

Счита, че ГПР не е коректно посочен. Посочен бил единствено като процентно изражение -49,04%. без ясно разписана методика на формирането му, а именно кои компоненти точно са включени, видът им, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Кредиторът бил счел в достатъчност да упомене цифровото му изражение, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.

Договорът бил в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Заявява, че размерът на възнагражденията „Фаст“ и „Флекси“ не бил включен в посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, въпреки че разходите за заплащането им били пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Предвид горното посоченият в договора годишен процент на разходите не съответствал на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Отделно от това, в резултат на това ответникът бил въведен в заблуждение относно действителната цена на кредита, което следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла чл. 68в, във вр. с чл. 68 г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречал на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което следвало да се приеме, че договорът за кредит не съдържал посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговарял на изискванията на тази разпоредба, което съгласно чл. 22 ЗПК води до неговата недействителност. В този смисъл било Решение от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 на СЕС според което непосочването или неточното посочване на годишния процент на разходите водело до „липса на договор“, т.е. водело до неговата недействителност.