Решение № 4594 от 08.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4594 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20265330102938 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. Б. К. против „Ти Би Ай Банк“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1)установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № ***** от ***** г. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК;

2)осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 357,90 евро, представляваща недължимо платена по недействителен договор за кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № **** от *** г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 4400 лв., при лихвен процент по заема от 37,73 % и ГПР 43,70 %, със срок на погасяване 59 месеца. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен, като същият съдържал неравноправни клаузи. Твърди, че уговорената в договора лихва е прекомерна, а приложимият ГПР не отговарял на реалният такъв, доколкото в него не била включена застрахователната премия. Поддържа, че чрез включването на застрахователната премия на стойност 2526,60 лв. в главницата по договора, банката нарушавала разпоредбата на чл.430, ал.1 ТЗ. По този начин се стигало до скрито оскъпяване на кредита и въвеждането на допълнителен източник на доход за кредитора. Намира, че застрахователната премия представлявала общ разход по кредита на потребителя, поради което следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, доколкото сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита. Посочва, че размерът на застрахователната премия бил предварително определен още към датата на сключване на кредитния договор и е включен в размера на главницата по погасителния план. Поддържа, че договорът е недействителен поради накърняване на изискванията на договорното съдържание на основание чл.22 ЗПК, поради което съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължал само 1 чистата стойност на кредита без лихви и други разходи. Твърди, че до момента на подаване на исковата молба по процесния договор е заплатена сумата от общо 5100 лв., поради което недължима се явявала сумата от 700 лв. или 357,90 евро. Предвид изложените твърдения, предявява настоящия установителен иск за прогласяване на действителността на договора за кредит, както и осъдителен иск за връщане на даденото по договора. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Излага твърдения, че не са налице сочените от ищеца пороци на договора за кредит. Излага подробни съображения защо счита, че са спазени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.7, т.9 и т.10 ЗПК.

Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че сумите по застрахователната премия следвало да се включат при изчисляването на ГПР. Твърди, че сключването на договора за кредит не е обусловено от задължителното сключване на договор за застраховка. Сочи, че застраховката не е включена при изчисляване на ГПР. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По установителния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК:

По обхвата на контрола за законосъобразност на договора, осъществяван от настоящата инстанция:

Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема.

Ако процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за недействителност на същата сделка или да стори това в отделен процес. Това е така, защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение № 949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр. дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.

Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да разгледа предявения установителен иск само на изложените в исковата молба основания.

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, а и това се установява от ангажираните писмени доказателства, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит № **** от **** г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 4400 лв., при лихвен процент по заема от 37,73 % и ГПР 43,70 %, със срок на погасяване 60 месеца; че по договора била предвидена застраховка BANK ЖИВОТ АГЕНТ в размер на 2526,60 лв.; че предвидената застраховка не е включена при изчисляване на ГПР.

2

Видно от текста на договора в общия размер на кредита от 6926,60 лв. се включва освен реално предоставената главница от 4400 лв., така и застраховката от 2526,60 лв.

Общата сума от 6926,60 лв. е база за начисляване на договорната лихва по кредита, като сумите за застраховките не са включени в годишния процент на разходите в размер на 43,70 %.

По същество на правния спор:

При така установените безспорни фактически обстоятелства, спорът между страните е правен и се концентрира около това дали сумата за застрахователна премия в размер от 2526,60 лв. следва да се включи при изчисляване на ГПР.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно найпълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.

Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.

22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху третата хипотеза, а именно дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 43,70 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР. В този смисъл са всички изложените от ищеца съображения в исковата молба. Твърденията са, че уговорената застраховка следва да бъде включена в ГПР, тъй като представлява разход по кредита.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, 3 други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.

В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:

1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;

2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;

3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т.1-3 от Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно чл.7 от договор за потребителки кредит е уговорено, че потребителят дължи застраховка BANK ЖИВОТ АГЕНТ в размер на 2526,60 лв. Съгласно чл.7.2.2, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19 от договора, частта от средствата, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на застрахователя, респективно – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. По делото е представен и сертификат № *** за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, които са приложими по отношение на ищеца, видно от който договорът за застраховане е сключен от застрахователния агент (посредник) – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, а именно ответното дружество кредитодател по договора за потребителски кредит. При тълкуването на цитираните клаузи се налага изводът, че кредиторът – ответното дружество, е превело по сметка на застрахователния посредник, отново ответното дружество, т.е. на себе си, процесните застрахователни премии, които са дължими от потребителя, наред с главницата и се олихвяват с уговорения лихвен процент. Подобна правна фигура представлява създаване на допълнително възнаграждение в полза на кредитора, което цели единствено и само увеличаване на кредиторовия интерес, което следва да се вземе предвид при определяне на годишния процент на разходите. Това обаче не е сторено, което обстоятелство не се отрича от ответника.