Решение № 282 от 26.11.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 282 гр. Пловдив, 26. 11. 2018 г.

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ

ВЕСЕЛИН ГАНЕВ при участието на секретаря

НИНА СТОЯНОВА и на прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №312 /2018г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава 21 от НПК.

С присъда № 4/19.01.2018 г., постановена по НОХД № 234/2017 г. по описа на Окръжен съд – Х. подсъдимите В.

Т. Р. и И.Ж.М. са били признати за виновни в това, че на 28.08.2016 г. в гр. Х. в съучастие като извършители умишлено са умъртвили Л. Б.Б., поради което и на основание чл.115 вр. чл.20 ал.2 НК и чл.54 от НК са осъдени - първият на 17 години лишаване от свобода, а вторият на 11 години лишаване от свобода, които наказания да изтърпят при първоначален строг режим, като са признати за невиновни и оправдани в това да са извършили убийството предумишлено по чл.116 ал.1 т.9 от НК.

Съдът е приспаднал на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което подсъдимите В.Р. и И.М. са били задържани под стража, за първият считано от 30.08.2016 г., а за вторият от 14.09.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият

В. Т. Р. е бил осъден да заплати на гражданският ищец С.Л.Б. сумата от 80 000лв. като обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2016 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 50 лв., като до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.

С присъдата подс. И.Ж.М. е бил осъден да заплати на гражданския ищец С.Л.Б. сумата от 50 000 лв. обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2016 год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 50 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.

С присъдата подс. В.Т.Р. е бил осъден да заплати на гражданския ищец С.М.К. като майка и законен представител на малолетното дете М.Л.Б., ЕГН ********** сумата от 90 000 лв. обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2016 год. до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.

Подс. В.Т.Р. е бил осъден да заплати лично на С.М.К. сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2016 год. до окончателното й изплащане като в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.

Подс. И.Ж.М. е бил осъден да заплати на С.М.К. като майка и законен представител на малолетното дете М.Л.Б., ЕГН ********** сумата от 55 000 лв. и лично на нея 25 000 лв., представляващи обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2016 год. до окончателното им изплащане, като в останалата им част част до пълния предявен размер, съответно от 100 000 лв. и 50 000 лв. исковете са били отхвърлени като неоснователни.

Съдът е възложил в тежест на подсъдимите В.Т.Р. и И.Ж.М. направените на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие разноски по делото, като е присъдил и съответната ДТ върху уважените размери на гражданските искове. Съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от защитниците на подс.В.Р. адв. А.А., адв. Д.Г. и адв.М.Р., с която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на делото, а наложеното наказание се счита за явно несправедливо. Претендира се нарушение на материалния закон поради неприлагане института на неизбежната отбрана по чл.12 ал.1 от НК или на чл.119 от НК, а по отношение на наказанието, че не е приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. По отношение на гражданските искове становището във въззивната жалба е, че неправилно са предявени поотделно, а не солидарно против двамата подсъдими, поради което се иска „обезсилване“ на присъдата в тази й част.

Предвид на изложените в жалбата съображения се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подс.В.Р., тъй като е действал при условията на неизбежна отбрана. Алтернативните искания са : за приложението на чл.12 ал.4 от НК като се приеме, че подс. Р. е превишил пределите на неизбежната отбрана, което се дължи на уплаха и смущение; да се приложи разпоредбата на чл.119 от НК; ако квалификацията остане по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК да се измени присъдата като се намали наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК; в гражданскоосъдителната й част да се обезсили или да се намали размера на уважените граждански искове.

Присъдата е била обжалвана и от адв. Р.К. като защитник на подс.И.Ж.М., като в допълнението към въззивната жалба са изложени подробни съображения за нейната неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на база анализ на доказателствените материали от гледна точка на защитата, като се навеждат доводи, че подс. И.М. също е извършил деянието при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели; опровергава се и субективната страна на деянието, като се твърди, че у него липсва умисъл за убийство, респ. не е налице общност на умисъла у двамата подсъдими да умъртвят пострадалия, както и че наложеното на подс. М. наказание е явно несправедливо, защото не е определено под най-ниския размер съобразно чл.55 ал.1 т.1 от НК. Предвид на тези съображения с въззивната жалба се иска оправдаване на подс. И.М. на основание чл.12 ал.1 от НК, а алтернативно да се преквалифицира деянието по чл.119 от НК, по чл.124 НК или по чл.130 от НК, както и да се измени присъдата като се намали размера на наказанието по реда на чл.55 от НК на 6 години лишаване от свобода.

Според представителя на

Апелативна прокуратура - гр.Пловдив жалбите на подсъдимите В.Р. и И.М. са неоснователни, а обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да се потвърди.

Становище за потвърждаване на присъдата дава и повереникът на частните обвинители и граждански ищци С.Л.Б. и С.М.К. адв.Д. Г..

Пловдивският апелативен съд, в пределите на проверката по чл.314 от НПК и предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Налице е отменителното основание на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 предл.първо от НПК, тъй като мотивните съображения на първоинстанционния съд не отговарят изцяло на стандартите за проверка, правилна оценка и анализ на доказателствените материали и за разкриване на обективната истина, заложени в чл.13,чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК. Това не означава, че съдът по време на разглеждане на делото, а и при изготвяне на мотивните съображения към присъдата не е проявил дължимата процесуална активност и старание, но прочитът на мотивите не убеждава в правотата за взетото решение. По-скоро, съдът е интерпретирал доказателствата според неговото виждане за това как са се развили инкриминираните събития, и то най-вече с оглед правилата на житейската логика, при което е приел за установени определени факти, които не се подкрепят от доказателствената съвкупност. При това е налице и известно противоречие във фактическите изводи на съда относно основният, и то проблемен въпрос по делото, който пряко касае доводите на защитата за неизбежната отбрана, а оттам и правилното му решаване – имало ли е нападение, кога е започнало, било ли е прекъсвано, кой е инициатор за саморазправата- дали подсъдимите Р. и М. или пострадалият Б. са започнали първи с противоправното си поведение /непосредствено преди инцидента са регистрирани обаждания и от Р. към Б. и от Б. към Р./ , съответно кой се е защитавал и с какви средства, съответна ли е била защитата на характера и опасността на атаката и т.н. В тази насока и двамата подсъдими са дали подробни и непротиворечиви обяснения, които е следвало като основно гласно доказателствено средство да бъдат обстойно и аналитично обсъдени и преценени за достоверност не само сами за себе си, но и съпоставени с останалите доказателствени средства, включително със заключенията по изготвените на досъдебното производство видеотехнически експертизи.

Всъщност, съдът се е позовал основно на кадрите от изследваните от експерта видеофайлове от камерите, за да изведе хронологията на събитията във въпросната нощ както във времево отношение, така и относно механизма на деянието и участващите в сбиването лица, като е описал тяхното местоположение един спрямо друг, кой какво държи в ръцете си и какво прави всяко едно от „трите лица“. На практика, съдът не анализира доказателствата, а разказва, при това в малко белетристичен стил, какво се е случило, напр. „При първото стълкновение между пострадалия и подс.Р., Б. все още стои на място прав, до шофьорската врата на своя автомобил. Не е предприемал никакво придвижване. За сметка на това подс.Р. вече е изминал разстоянието от предната дясна врата на колата си до него, като е устремно наведен напред, замахнал с лявата си ръка, а дясната ръка с ножа държи в този момент зад гърба си /фотоснимки в т.II на л.25/. Б. вдига крак, за да го посрещне с ритник, но това поне в този момент е защитна реакция. Също, “ По-нататък Б. започва да напада подс.Р. с ритници, последният отстъпва и двамата се придвижват надолу по улицата…“. Въпреки описанието, съдът е приел, че „ Това е категорично доказателство, че подс.Р. пръв е нападнал пострадалия, като бързешком се е придвижил в посока към неговото местонахождение.“ Видно е, че виждането на съдебния състав по въпроса за нападателя и за нападението е противоречиво и не е следвало да се основава само на кадрите от видеозаписа / на който пък се вижда, че в самото начало на инцидента в 03.35:50ч., 03:35:52 ч. и 03:35:56 ч. Б./при цялата условност на лицевата идентификация/ прави опит да ритне с крак Р., който отстъпва назад, в 03:35:57 ч. Б. нанася удар с лявата си ръка по Р. и чак в 03:36:03 Р. рязко се приближава към Б. и прави движение, наподобяващо удар към гърдите му, при което той се свива в кръста и се накланя напред- кадрите и разясненията са от фотосите на стр.3 от протокола за извършената видеотехническа експертиза 17/ИДИ-034 на вещите лица от НИКК-МВР, л.51-л.61, т.2 от ДП/, а да се изведе след надлежен и логичен анализ и оценка на всички доказателства и доказателствени средства. В това отношение отново следва да се акцентира на обясненията на двамата подсъдими Р. и М. за начина, по който са се развили инкриминираните събития, като съдът не ги е счел за правдоподобни в тази им част без да изложи убедителни съображения в обратния смисъл. Само е посочил, включително и относно твърденията им за предходно физическо стълкновение между тях, на което защитата акцентира, /в района на пешеходната пътека на бул.“С.“ в отсечката между бул.“Б.“ и бул.“Р.“/, че физически е невъзможно за толкова кратко време от 2-3 минути да се нанесе побоят и да стане придвижването от едното до другото място, където е нанесен фаталният удар, на ул.“В. Д.“ „“, нямало и житейска и формална логика в такова поведение, както от страна на подсъдимите, така и на пострадалия, а отделно не били установени от медицинските експертизи травматичните увреждания по телата на подсъдимите, за които обясняват, че са им причинени от Б. при този предхождащ същинския инцидент. Но Р. твърди, че при нанесения му от Б. пръв по ред побой, са му били избити зъби и съдът е отчел констатациите на денталната експертиза, че действително му липсват двата горни зъба, като не може да се установи давността на увреждането, което разбира се, може да се дължи и на кариозен процес. По-нататък, съдът отново следва възприетият разказвателен подход, като е приел /л.25 от мотивите/, че на местопроизшествието на ул.“В. Д.“ „“ подс.Р. още със слизането от колата „пръв, незабавно и устремно атакува пострадалия. Не личи да изпитва страх, не се държи като човек, който само преди минута-две е пребит от лицето, което напада“. Очевидно е , че част от фактическите изводи на съда са произволни и не са възприети на база доказателствените материали, а както се посочи било „съвсем естествено“,

Разпечатката съдържа 34 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32807027-0be6-499e-a9d1-928bc8695cb2