Решение № 13 от 06.02.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Нова Загора, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ

Административно наказателно дело № 20222220200450 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена от Д. Д. Д. ЕГН **********,с постоянен адрес:

*****,чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв.

М. П. М. АК Сливен, адв. № 1800010888, служебен адрес: гр. Нова Загора, ул."Диньо Нойков" № 39, офис 2 Против: НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0306001601/ 20.09.2022г.на Началник на РУ в ОДМВР Сливен,РУ Н.Загора.

Жалбоподателят останал недоволен от наказателното постановление, връчено му на 05.10.2022г., с което са му наложени административни наказания: «глоба» в размер на 150, 00лв., на посочено основание от наказващия орган -чл. 179, ал.1, т.6 от ЗДвП, «глоба» в размер на 3000, 00лв. и «лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца»- на основание чл. 175а, ал.1,пр.З от ЗДвП, «глоба» в размер на 30лв., на основание -чл. 183, ал.З, т.5, пр.2 от ЗДвП, «глоба» в размер на 30лв., на основание чл. 183, ал.З, т.5, пр.1 от ЗДвП, «глоба» в размер на 10лв., на основание -чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и «глоба» в размер на

10лв., на основание -чл. 183, ал.1, т.1, пр.З от ЗДвП, поради което и в законовия срок го обжалва.

Наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно, изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП не отговаряла на истината.

Жалбоподателят не бил осъществил от обективна и субективна страна административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При съставянето на АУАН и при издаване на НП, въз основа на него, са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и били абсолютно отменително основание.АУАН и НП не съдържат всички задължителни законови реквизити, визирани съответно в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

НП е издадено извън преклузивния едномесечен срок, визиран в разпоредбата на чл.

52 т ЗАНН.

1

Посочената от наказващия орган фактическа обстановка не съответствала на дадената от него правна квалификация на административното нарушение.

Налице било несъответствие между дадената в актовете на административнонаказателното производство правна квалификация на нарушението и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Наказателното постановление било издадено от орган, който не е оправомощен да издава и подписва НП за нарушения по ЗДвП.

Предвид гореизложеното, подава настоящата жалба в законоустановения срок, като моли да бъде образувана в дело и след като докаже твърденията си,съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Подадено е писмено становище от Областна дирекция на МВР - Сливен, представлявана от старши комисар Д.В., чрез упълномощен представител ст. юрисконсулт Д.К., пълномощно per. № 343р-8916/30.06,2022 г.

От името на директора на ОД МВР Сливен оспорва жалбата на Д. Д. Д. против НП № 22-0306-001601/20.09.2022 г., като счита същата за неоснователна.

Моли съда да приеме представените писмени доказателства по преписката. Няма други доказателствени искания.

В случай, че се счете делото за изяснено от фактическа страна и се даде ход по същество, моли съда да постанови решение, с което да се потвърди като законосъобразно обжалваното НП.

С обжалваното НП е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушения на чл. 104, ал.1, чл. 104Б, т. 2 ,чл. 6, ал. 1 и чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП за това, че на 19.08,2022 г., в около 00,00 часа, в гр. Нова Загора, на кръстовище на ул. Васил Левски и ул. Патриарх Евтимий, в посока изток-запад, управлява л.а. „Ауди РС6 Авант“ с рег.№ ****, като не спазва пътен знак Г-4 и извършва неправилна маневра ляв завой. При приближаване на служебния полицейски автомобил и п р и подаден звуков и светлинен сигнал водачът не освобождава достатъчно място за преминаването му, като продължава движението. При навлизането си в кръстовището с ул.“ Цар Освободител“ нарушава пътен знак Г- 9 и навлиза в лентата за насрещно движение и на ляв завой подава рязко газ, форсира двигателя на автомобила с потеглянето си, в следствие на което в завоя превозното средство поднася и се плъзга по асфалта странично, създавайки опасност за ПТП. При проверка водачът не представя КТ към СУМПС и СРМПС.

За установените нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН, който е надлежно връчен. Акта е подписан от жалбоподателя, като в него същият е посочил, че възражения ще направи на по-късен етап. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения срещу акта. Въз основа на съставения АУАН е издадено и оспореното НП, при същите фактически обстоятелства и правна квалификация.

Изпълнителното деяние, за което е повдигнато обвинение по т. 1 от НП се изразявало в това, че жалбоподателят, като водач на МПС не е изпълнил задължението си да освободи достатъчно място на пътното платно за преминаването на служебен полицейски автомобил, след подаден му звуков и светлинен сигнал.

С разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е предвидил, че при приближаване на МПС със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при 2 необхоД.ст и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.

Служебния полицейски автомобил безспорно е бил такъв със специален режим на движение. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДвП "МПС със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал".

Счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 150 лв., водач който не осигури път за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал, или на съпровожданите от него превозни средства. Предвидената санкция е в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от административно наказващия орган.

Изпълнителното деяние, за което е повдигнато обвинение по т. 2 от НП се изразява в това, че жалбоподателят, като водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, като извършва демонстративни маневри - рязко подаване на газ, форсиране на двигателя на автомобила, в следствие на което в завой превозното средство се плъзга по асфалта странично, създавайки опасност за ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 1046, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган подробно и ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. В случая жалбоподателят при боравене със системите на автомобила е постигнал демонстративно отклоняване траекторията на движение на управляваното от него МПС. Доколкото в закона не се съдържа примерно изброяване относно забранените действия на пътищата, отворени за обществено ползване, то следва същите да се преценяват индивидуално във всеки конкретен случай с оглед опасността, която създават за околните. Действията на жалбоподателя са извършени на път в централната част на града, като всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има тежки последици.

Жалбоподателят допускайки процесното нарушение е действал умишлено, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им.

Законосъобразно и обосновано АНО е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 1046, т. 2 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца.Изпълнителното деяние, за което е повдигнато обвинение по т. 3 и т, 4 от НП се изразявало в това, че жалбоподателят, като водач на МПС на кръгово кръстовище е предприел маневра завой на ляво, забранен с пътен знак Г-4 и е навлязъл в лентата за насрещно движение, като не се е съобразил с пътен знак Г-9.

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Установено е по безспорен начин, че жалбоподателят, като водач на МПС не е съобразил поведението си с пътните знаци, като е предприел маневра завой на ляво при наличието на пътен знак Г4 - "Движение само направо или надясно след знака" и е навлязъл 3 в лентата за насрещно движение, като не се е съобразил с пътен знак Г-9 "Премини от дясно на знака".

Ст.юрк.К. счита, че от субективна страна извършеното нарушение е виновно, тъй като жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е следвало да познава своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП да съобразява своето поведение с пътните знаци, което задължение в настоящия случай не е спазил.

С оглед извършеното нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съгласно чл. 183, ал. 3 т. 5 пр. първо и второ от ЗДвП. Предвидената санкция е в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от административно наказващия орган.

Изпълнителното деяние, за което е повдигнато обвинение по т. 5 и т,6 от НП се изразява в това, че жалбоподателят, като водач на МПС, не е носил и съответно не е представил при проверката изискуемите документи - контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС.

Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Правилно са приложени и санкционните разпоредби, като на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10, 00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 10, 00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Във връзка с твърденията в жалбата, че изложената фактическа обстановка в АУАН и НП не отговаря на истината и опитите на жалбоподателя да подведе към различни от установените от АНО фактически обстоятелства, счита, че е с цел да бъде избегнато инициираното срещу него административнонаказателно обвинение. В тази връзка се моли съда да кредитира показанията на свидетелите очевидци и тези на полицейските служители, които са предприели проверката спрямо жалбоподателя, тъй като последните могат да изложат възприятията си обективно и правдиво, без заинтересованост и тенденциозност.

Счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушенията са установени по надлежния ред. Налице е пълно и ясно описание на конкретните обстоятелства, при които са извършени нарушенията, като са посочени всички елементи от фактическия състав на посочените като нарушени правни норми. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.