Решение № 14401 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14401 гр. ., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от А. В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110103946 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от А. П. Г. срещу ., в която са предявени са следните обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ – за поправка на основанието за уволнение, вписано в заповед № ./09.02.2026 г. с правно основание чл.221, ал.1 КТ – за заплащане на сумата 1604,81 евро, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение. Твърди се, че през време на същото ответникът, в качеството на работодател, е извършил по същество едностранна промяна на характера на работата на ищеца. Поради несъгласието си с това, ищецът е входирал до ответника предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение вх. № 1779/02.02.2026 г. с 30-дневен срок. Тъй като в рамките на това предизвестие ищецът твърди, че е осъществен нерегламентиран натиск от работодателя, той подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение вх. № 1902/09.02.2026 г., във връзка с което била издадена заповед № ./09.02.2026 г. и документ № ./10.02.2026 г., които са връчени на ищеца на 11.02.2026 г.

Счита, че при издаването на тези документи е налице неправилно прилагане на нормативната уредба от страна на ответника. В петитума на исковата молба ищецът сочи, че желае да бъде заличено цитирано в заповед № ./09.02.2026 г. правно основание, както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение.

1

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Не оспорва съществуването на твърдяното трудово правоотношение между него и ищеца, както и прекратяването му. Признава, че е получил от ищеца уведомление, съдържащо изявление по чл.327, ал.1, т.3 КТ, като твърди, че в качеството си на работодател . има право да променя числеността на нормативната заетост. Неоснователно е твърдението, че се е увеличила натовареността на ищеца, като след като са му предоставени часовете по математика за 5 клас се е променил характера на работа. Характерът на работа е преподавателската заетост с числеността на преподавателската норма, а предметът, по който преподава всеки . е част от наименованието на длъжността, която заема. Пояснява, че прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл.327 КТ не предполага вина на работодателя, съответно счита, че служителят с недобросъвестно поведение е прекратил трудовото си правоотношение, което не означава, че следва да му бъде заплатено и обезщетение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ и чл. 221, ал.1 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяната едностранна промяна на характера на работата от страна на ответника, както и размера на дължимото обезщетение.

Между страните не е налице спор, че между тях е съществувало трудово правоотношение, което било прекратено, във връзка с което е издадена заповед № ./09.02.2026 г.

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е самостоятелен. С него се иска промяна на вече вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, защото е неправилно или е неточно. Този иск е на разположение на работника или служителя, когато не е оспорил прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (в този смисъл решение № 31 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 2008/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС ).

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с писмено заявление за прекратяване на трудовото правоотношение с вх. № 1902 от 09.02.2026 г. от А. П. Г. до директора на ., гр. ., служителят уведомил работодателя, че прекратява трудовия си договор, считано от 10.02.2026 г., поради наличие на обстоятелства по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Във връзка с така депозираната молба, със заповед № ./09.02.2026 г. на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, издадена от работодателя – ответник по настоящото дело, трудовото правоотношение по трудов договор № ./29.08.2024 г. е прекратено, считано от 10.02.2026 г., а на основание чл. 220, ал. 1 КТ от вземанията на работника спрямо работодателя е прихваната сума в размер на едномесечно брутно 2 трудово възнаграждение за неспазено предизвестие.

Ищецът поддържа, че в заповедта за прекратяване ответникът неправилно е посочил, че същата се основава на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл.

220, ал. 1 КТ, поради наличие на обстоятелствата по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ.

В чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ законодателят е уредил възможността на работника или служителя да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт. Доколкото посочената разпоредба урежда, че промяната следва да е от страна на работодателя, тоест едностранно, то в случай на постигнато съгласие между страните, за работника не е налице основанието по чл. 327, ал. 1 КТ.

Видно от представените по делото писмени доказателства, сред които допълнително споразумение към трудов договор № ./29.08.2024 г., сключено на 02.02.2026 г., между страните по делото било постигнато съгласие за изменение на брутното трудово възнаграждение на ищеца, както и длъжността му от „старши ., общообразователен предмет в прогимназиален етап математика и физика“ на „старши ., общообразователен предмет в прогимназиален етап математика“, което е подписано както от работника, така и от работодателя. С оглед на това и въз основа на анализа на приетите писмени доказателства съдът намира, че по делото не се установява осъществяването на твърдяната от ищеца едностранна промяна на характера на работата, респективно същността на трудовите функции.

Писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение (в този смисъл решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС).

С оглед това съдът намира, че правилно работодателят е удостоверил прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.335, ал.2, т.3 КТ, настъпило вследствие на писменото изявление на работника.

Обстоятелството, че работодателят не е осъществил едностранна промяна по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, не променя настъпилия прекратителен ефект на изявлението, а има значение единствено относно имуществените последици от прекратяването, каквато в случая е претендираното от 3 работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие.

Предвид изложеното съдът намира, че заповед №./09.02.2026 г. правилно удостоверява настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на писмено изявление на работника и правилно отразява основанието за това. Следователно не са налице предпоставки за поправка на вписаното основание по реда на чл.344, ал.1, т.4 КТ, поради което искът се явява неоснователен.

По иска с правна квалификация чл. 221, ал. 1 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Доколкото по делото не се установява да са били налице основанията по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, то искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е неоснователен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът. В кориците на делото са налице доказателства за сторени разноски от страна на ответника в размер на 600,00 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. . срещу ., с адрес: гр. ., ул. „., представлявано от ., искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.4 КТ – за поправка на основанието за уволнение, вписано в заповед № ./09.02.2026 г. и осъдителен иск с правна квалификация чл.221, ал.1 КТ за заплащане на сумата 1604,81 евро, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. . ДА ЗАПЛАТИ НА ., с адрес: гр. ., ул. „., представлявано от ., сумата 600,00 евро – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4