Решение № 3400 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3400 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110131532 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по искова молба на ........ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ........., срещу Р. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ........, с която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащане на ищцовото дружество на следните суми 1./ 582,32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 08.05.2024 г., и 2./ 15,22 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 08.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30582/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба ищецът излага, че в исковия период Р. А. К., като титуляр на вещното право на ползване върху имот, находящ се в гр. ........, партерен етаж, апартамент, абонатен № ....... е имала качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е била обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че собственикът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За непогасените вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 1

ГПК по ч. гр. д. № 30582/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, която е влязла в сила като неоспорена в частта относно вземанията за главница, но срещу нея е постъпило възражение в частта относно акцесорните вземания, поради което за ........ ЕАД е възникнал правен интерес от предявяване на искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Моли s e за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. А. К., чрез адвокат ....... е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Поддържа, че относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия е неприложима разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. на ищцовото дружество, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителна сметка и издаването на обща фактура за исковите периоди е настъпило след предвидения в посочените ОУ 45дневен срок за плащане. С оглед на това счита, че за да възникне това вземане, ищецът е следвало да отправи нарочна покана до ответницата, което в случая не е сторено. Оспорва основателността на претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение поради липса на предвиден в ОУ ред за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата за дялово разпределение. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

С Определение № 47978/19.11.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.

1 ГПК, ......... ООД, като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество. Третото лице-помагач не изразява становище по основателността на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащане на ищцовото дружество на следните суми 1./ 582,32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 08.05.2024 г., и 2./ 15,22 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 08.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30582/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

По делото е приложено заповедно дело № 30582/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от което се установява, че на 21.05.2024 г. ........ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. А. К. за следните суми: 1./ 4 016,60 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 582,32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 08.05.2024 г., 3./ 68,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 15,22 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 08.05.2024 г.

Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 10.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30582/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 93,66 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

2

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника срещу издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК В ЧАСТТА относно сумата в размер на 582,32 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, и В ЧАСТТА относно сумата в размер на 15,22 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Длъжникът признава дължимостта на сумата в размер на 4 016,60 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и дължимостта на сумата в размер на 68,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.

Като е съобразил, че частично заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.06.2024 г. не се оспорва от длъжника, респ. в неоспорените части тя е влязла в законна сила, с разпореждане от 24.06.2025 съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя за следните суми: 4 016,60 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, 68,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, 80,71 лева – платена държавна такса, и 43,62 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 04.04.2025 г. съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на претендираните вземания по издадената заповед по чл. 410 ГПК от 10.06.2024 г. В ЧАСТТА, в която длъжникът е възразил, а именно: В ЧАСТТА относно сумата в размер на 582,32 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 08.05.2024 г., и В ЧАСТТА относно сумата в размер на 15,22 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 08.05.2024 г.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С оглед на процесуалното поведение на ответната страна, проявено в заповедното производство, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 47978/19.11.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 04.02.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, като безспорни между страните обстоятелства, че в исковия период същите са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия; че за процесните отчетни периоди е доставена топлинна енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност, както и че таксата за извършена услуга дялово разпределение е в претендирания от ищеца размер за посочения период.

По претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на претенцията си.

За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от ........ ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и 3 публикувани във в-к "...... на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл.

33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от 12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.