Решение № 1963 от 18.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 18.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на единадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня

Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. №

9666 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ

/отм./.

Ищцата С.К. М.поддържа твърдение, че са претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания и болки, в резултат на смъртта на нейния син М. И.Ц., която била причинена при пътно- транспортно произшествие. Самото произшествие настъпило на 06.06.2015г., на път ІІ-13, при км. 34, където пострадалият Ц.загинал при преобръщане на лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, с рег. № ********, управляван от водача Н.П.В.. Самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача В., която била подведена под наказателна отговорност, призната за виновна и осъдена с влязла в сила Присъда № 23/20.07.2016г. по НОХД № 75/2016г. по описа на Врачански окръжен съд. Причинителят на вредите, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника, със застрахователна полица № 02115001189828, с валидност от 28.04.2015г. до 12.08.2015г., поради което за ответника възникнало задължението за заплати застрахователно обезщетение на увредените лица, а в случая – на ищцата. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати сумата от 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на сина й, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняването на вредоносния резултат на 06.06.2015г., до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед изхода на спора, ищцата претендират за осъждане на ответника, да им заплати и направените съдебни разноски за настоящото производство.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Б.и.“АД . Чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа становище за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който при несъобразяване с правилата за движение по пътищата, не спазил изискването на чл.137а от ЗДвП - да пътува с предпазен колан, с какъвто лекия автомобил бил оборудван, а по този начин допринесъл за настъпване на фаталния резултат, при удара и преобръщането на лекия автомобил, в който пътувал. За сравнение сочи, че животът на другите пътуващи лица в същия автомобил, бил съхранен. При това, навежда довод, че за съпричиняване на вредоносния резултат допринесли и действията на пострадалия, който попречил на водача да управлява автомобила, като по време на движение с висока скорост завъртял волана на автомобила. Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище, че ответникът сам се бил поставил в ситуацията на опасност за живота си, като предоставил управлението на автомобила на малолетно и неправоспособно лице. При условията на евентуалност, ответникът оспорва размера на претендираните обезщетения, като навежда доводи за тяхната прекомерност, с оглед установените принципи на справедливост при репариране на вредите. Моли за отхвърляне на исковете и с оглед очаквания благоприятен изход от процеса- претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство Присъда № 23/20.07.2016г. по НОХД 62/2013 г. по описа на Врачански окръжен съд, която съдържа отбелязване, че е влязла в сила на 21.06.2017г. мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд относно подлежащите на доказване юридически факти: На 06.06.2015г. на пътен участък от път ІІ-13 на РПИ в близост до язовирната стена на язовира при с. Девене, при управление на МПС „Мицубиши Паджеро” с рег. № ********, водачът Н.П.В. е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като се движил извън населено място със скорост от 119, 2 км/ч. и по непредпазливост причинила смъртта на М. И.Ц., който се возил на предната дясна седалка (до водача) по време на настъпване на пътния инцидент.

Мотивите на присъдата съдържат ясно описание за механизма на настъпване на пътния инцидент, като наказателния съд е приел за категорично установени от фактическа страна обстоятелствата, че по време на движение със скорост над 119 км/ч. пострадалия, който се е возил на предната дясна седалка до водача, внезапно е хванал волана на автомобила и го е завъртял под ъгъл от около 18 градуса, като по този начин повлиял върху напречната устойчивост на автомобила която на свой ред предизвикала напускане на асфалтовата настилка, удар във възходящия скат край пътя и последващо преобръщанена автомобила, при което тялото на пострадалия изпаднало извън купето и било притиснато.

Съдържанието на прието като доказателство

Удостоверение за раждане № 0038463 сочи, че родител на починалия при процесното ПТП М. И.Ц. е ищцата С. К.Г. (майка).

При липсата на спор между страните, съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № ******** от ответното дружество.

Същият извод се налага и от съдържанието на приета като доказателство по делото застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ както и след служебно извършена проверка в публичния регистър на Гаранционен фонд.

Като доказателство по делото са приети Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица на ПТП, съдържащи установените от разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. Тези данни са обект на анализ от допуснатата комплексна съдебна авто- техническа и съдебно- медицинска експертиза, възложена на вещите лица инж. Ф. и д-р С..

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (инж. Ф.) мотивира следните изводи за подлежащите на установяване факти:

·

Причината, поради която лекия автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № ******** се е преобърнал е от една страна – движението с превишена скорост, а от друга страна- неправилното боравене с уредите за управление на същия автомобил. Автомобилът се е движил със скорост от около 119 км/ч. при максимално разрешена скорост от 90 км./ч. При това, поради твърде високата скорост на движение и недостатъчен контрол от страна на водача В., лекият автомобил напуска лентата за движение, навлиза в пътната лента за насрещно движение, а в последствие, поради рязко завъртане на волана – губи напречна устойчивост и напуска платното за движение в дясно по посока на движенето му, като навлиза в отводнителна канавка, удря се в крайпътен скат (скала и пръст) с предна дясна част и се преобръща през таван, след което реализира втори удар, след който автомобилът се установява в покой, позициониран хоризонтално върху колелетата си. По време на преобръщането – тялото на пътника на предната дясна седалка до водача на автомобила, който е М.

И.Ц. изпада извън автомобила.

· лекият автомобил е бил фабрично снабден с триточков предпазен колан на седалката до водача (предна дясна седалка), но нараняванията на пострадалия дават основание да се счита, че е пътувал без предпазен колан;

· причината за смъртта на пострадалия е тежката гръдна травма, включваща счупване на гръдна кост и всички дванадесет ребра отдясно, разкъсване на белия дроб, с кръвоизлив в гръдната кухина и хеморагичен шок.

· при правилно поставен предпазен колан- пътникът на предната дясна седалка е имал значително голяма възможност да се предпази, за да не получи тежката гръдна травма, довела до смъртта му - макар да може да се предположи вероятност за друга, значително по- лека травма на главата.

Експертното заключение е категорично, че получените фатални травми на тялото на пострадалия са резултат от удара в терена;

· при правилно поставен предпазен колан, тялото на пострадалия би било фиксирано към седалката, не би напуснало купето и леталния изход за пострадалия би бил избегнат.

· според вещите лица, поставеният предпазен колан би могъл да доведе до гръдна травма, чиято тежест е поставена в зависимост от конкретните условия, но във всеки случай би била значително по- лека и не би довела до процесния летален изход;

В дадените пред съда показания, свидетелката Н.П.В. заявява, че е била водач на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № ******** по време на пътния инцидент и има ясен спомен на фактите които са се осъществили.

Свидетелката заявява, че първоначално автомобилът бил управляван от М., който й предоставил управлението. По време на движение, автомобилът „леко помръднал“ и това дало повод на М. да хване волана от позицията, на която седял (предна дясна седалка) и да го завърти, след което автомобилът загубил устойчивост.

Свидетелката заявява, че преди да й предостави управлението М. я попитал дали има шофьорска книжка, а на този въпрос тя отрекла, но въпреки това, М. й предоставил управлението, като двамата разменили местата си.

В дадените пред настоящия съд показания, свидетелят

П.Ц.Ц.заявява, че познава ищцата и сина й, защото бил техен съсед и живеел на същата улице. Според впечатленията на свидетеля, отношението между ищцата (майка) и сина й (починалия при ПТП) били много добри, характеризиращи се с разбирателство и взаимопомощ. М. живеел в едно домакинство с майка си и заедно с нея участвал в трудова дейност. Според впечатленията на свидетеля, ищцата била весела и жизнерадостна, но след смъртта на сина й в поведението й настъпила видима негативна промяна.

В отношенията си с хората, ищцата се променил коренно - не желаела да участва в празненства.

В дадените пред настоящия съд показания, свидетелят Г.Р.заявява, че познава семейството на ищцата и има преки впечатления от отношенията между ищцата и загиналия при процесното ПТП неин син.

Според впечатленията на свидетеля, тези отношения били много добри, защото синът бил работлив и отзивчив, слушал майка си, а нейното отношения към него било идентично. М. живеел при майка си и заедно с нея участвал в грижи за домакинството и стопанството. Според впечатленията на свидетеля, след смъртта на сина си, ищцата променила коренно поведението си в обществото, преустановил активните си социални контакти, преживявала тежко загубата.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата /застрахования при него водач / и при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - ответника дължи да изплати на всеки от ищцата застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди.

Влязлата в сила Присъда № 23/20.07.2016г. по НОХД 62/2013 г. по описа на Врачански окръжен съд, която е задължителна за настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието - мотивира изводите за наличие на непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването на несъвместими с живота травми, довели до смъртта на пострадалия М. И.Ц..

Не се спори относно твърдението на ищцата, че М. И.Ц. е син на ищцата, навършил пълнолетие при настъпване на процесното ПТП. Лекият автомобил лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № ******** бил собственост на майката на пострадалия т.е. на ищцата по делото.

Не се спори относно твърдението на ищцата относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което се твърди да е налице между водача на лек автомобил „Мицубиши