Акт от 10.04.2020, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 163

Гр.

Перник, 10.04.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря

Н. С., Като разгледа административно дело № 153/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 2, във вр. с ал.

1 от КСО.

Образувано е по жалба на К.Б.К., ЕГН ********** *** против Решение № ***/28.01.2020 г. на Директора на Териториално поделение - Б. на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане № ***/28.11.2019 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП – Б. на НОИ, с което на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, във вр. с чл. 47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите в държавното обществено осигуряване е спряно производството за изплащане на парично обезщетение за раждане на дете по чл. 50, ал. 6 от КСО.

Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че разпореждането, предмет на административен контрол, е издадено без да е налице предпоставката на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО.

Искането към съда е да отмени обжалваното решение на директора на ТД на НОИ – Б. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.

В съдебно заседание ответникът – Директор на териториално поделение - Б. на Националния осигурителен институт, редовно призован не е изпратил представител. В докладваното писмено становище е заявил, че оспорва жалбата. Изложил е аргументи за законосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Искането към съда е да отхвърли оспорването, като неоснователно.

Административен съд

– Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.

168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.

146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл.

147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл.

149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.

118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.

118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Б., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

На 26.11.2019 г. в съответствие с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/Наредбата/, осигурителят – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е подал до директора на ТП на НОИ гр. Б. удостоверение по образец – приложение № 10 към същата разпоредба, с вх. № ***/16.11.2019 г., за постъпили при него документи по чл. 4, т. 2 от Наредбата, депозирани от К.Б.К..

С него е удостоверено, че на жалбоподателят е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 7 от КТ за периода ***.2019 г. – ***.2019 г. за детето Е.К. К., родено на *** г., изписано от лечебно заведение на **** г. Отразено е също, че към деня на разрешаване на отпуска К.К. има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство. Посочените в удостоверението обстоятелства се установяват и от приобщените към административната преписка удостоверение изх.

№ ***2019 г., издадено от МБАЛ „***” АД – гр. П., удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****2019 г., съставен от община П. и справка за актуално състояние на трудовите договори, извършена в регистъра на Национална агенция за приходите. От последната е видно, че в периода по чл. 49, ал. 1 от КСО осигурители на жалбоподателя са били „***” ЕООД за времето от ***.2017 г. до ***.2018 г., „***” ООД – ***2018 г. до ***2018 г., „****” ЕООД – от ***.2018 г. до ***.2018 г.

С писмо изх. № 1043-21-694#4/28.06.2019 на директора на ТП – С. на НОИ е изискана информация от ТД на НАП – С. – град относно обстоятелства от значение за преценката за действително осъществяване на търговска дейност от осигурителя „***” ЕООД. В отговор е изпратено писмо изх. № 10-44-00-3090/18.07.2019 г. от директора на офис „Център” при ТД на НАП – С., в което е посочено, че няма данни за подадени от осигурителя годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и за 2018 г.; няма данни за регистрирани/дерегистрирани ЕКАФП за посочения период; данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са подавани по електронен път с КЕП.

Със заповед № ЗР – 5 – 21 – 00694638/18.12.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП С. град и на основание чл.

107 от КСО и чл. 11, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложено на старши инспектор по осигуряването при ТП – С. град на НОИ да извърши проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя „***” ЕООД за времето от ***2015 г. до ***2019 г., като е определен срок за това – 20 дни от връчването на заповедта. Последната е връчена на представител на проверяваното дружество на ***.2020 г.

При преценка правото на парично обезщетение и размера му по отношение на жалбоподателя, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТД – Б. на НАП е приел, че анализът на данните в информационната система на НОИ и извършваната проверка на осигурителя ***„ ЕООД, обосновават извода за наличие на доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ за изплащане на претендираното обезщетение за раждане на дете по чл. 50, ал. 6 от КСО.

По тези съображения и на основание чл.

40, ал. 4, т. 2 от КСО е издал разпореждане №

***/28.11.2019 г., с което е спрял производството по отпускане/изплащане на парично обезщетение за раждане на дете по чл. 50, ал. 6 от КСО.

В срока по чл.

117, ал. 2, т. 2 от КСО срещу разпореждането е подадена жалба, с вх. № 1012-21-2248/10.12.2019 г. С решение

№ ***/28.01.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Б. я е отхвърлил като неоснователна. Така постановеното решение е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

В хода на съдебното му обжалване, страните не са представили нови доказателства. Затова фактическите констатации на съда се основават на приобщения в хода на административното производство доказателствен материал и напълно съвпадат с установените в административното производство обстоятелства.

При горните фактически установявания, настоящият състав на Административен съд - Перник, прави следните правни изводи:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-21-2248/10.12.2019 г., по реда на чл.

117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.

117, ал. 2, т. 2 от КСО.

Издадено е от компетентен орган съгласно чл.

117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Б. на НОИ.

Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл.

59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл.

117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.

Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл.

40, ал. 4, т. 2 от КСО за спиране на административното производство по отпускане/изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО за раждане на дете.

Настоящият състав намира, че така направеният извод не съответства на закона. Разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Б., предмет на съдебен контрол е издадено на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, във вр. с чл.

47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Цитираните разпоредби уреждат правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи от ръководителя на ТП на НОИ, да спре производството по отпускане и изплащане на обезщетение за раждане на дете, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая фактите, изложени като основание за издаване на разпореждането, предмет на съдебен контрол, не сочат за наличие на основание по чл.

40, ал. 4, т.

2 от КСО за спиране на административното производство.

Нормата е приложима когато пред решаващият административен орган са представени доказателства по смисъла на чл.