Определение № 4039 от 30.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4039 гр. София, 30.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110146021 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „************” ЕАД срещу М. А. М. и А. М. М., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника М. А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 352,63 лева – главница, от която сумата 347,62 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г., и сумата 5,01 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника М. А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 98,08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника А. М. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 352,63 лева – главница, от която сумата 347,62 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г., и сумата 5,01 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А. М. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 98,08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците М. А. М. и А. М. М. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия 1 клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул.

„Тодорини кукли“ № 8, бл. 19, вх. А, ет. 6, с абонатен № 307981, през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г. , но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците М. А. М. и А. М.

М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата чрез адв. Рая Николова. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. На първо място твърди, че на 18.12.2018 г. ответниците продали процесния недвижим имот на трето за спора лице, поради което исковете за начислени след тази датата суми следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни. Отделно от това оспорва твърдението, направено в исковата молба, че топлинната енергия, чиято стойност претендира ищецът, действително била доставена до имота на ответниците и била потребена от тях в посочените обеми, както и че отговаряла на изискванията за качество. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания на ищеца за периода, предхождащ 05.08.2018 г. Оспорва и акцесорната претенция за мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Техем Сървисис” ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

2

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответниците през процесния период, както и обстоятелството, че същите са били собственици, респ. ползватели на топлоснабдения имот през същия период при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността;

3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане;

5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, да бъдат изискани от третото лице-помагач изброените в исковата молба документи, както и да бъде изискана на основание чл. 186 ГПК от Столична община справка за идентичност на имена на ответника А. М. М., ЕГН **********.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „Техем Сървисис” ЕООД , ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф.

Георги Павлов” № 3, представлявано от управителя М.П.С и прокуриста С.М.С, като трето лице-помагач на страната на ищеца „************” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника М. А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 352,63 лева – главница, от която сумата 347,62 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г., и сумата 5,01 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на 3 ответника М. А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 98,08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника А. М. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 352,63 лева – главница, от която сумата 347,62 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г., и сумата 5,01 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А. М. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 98,08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г.

По делото няма обстоятелства, които се признават от страните, и права, които не се нуждаят от доказване.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответниците през процесния период, както и обстоятелството, че същите са били собственици, респ. ползватели на топлоснабдения имот през същия период при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността;

3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане;

5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да докажат, че са погасили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИЦИТЕ, че към „************“ ЕАД са избрани обществени посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения на граждани, да разясняват правата и задълженията им във връзка с предоставяните от „************“ ЕАД услуги и 4 във връзка с възникнали с дружеството спорове. Обществените посредници могат да бъдат открити на адрес: гр. София, ж. к. „Борово“, ул. „Ген. Стефан Тошев“ № 26, бл.

223А, магазин 3.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба, като вещото лице следва да изчисли дължимата сума за топлинна енергия съгласно изравнителните сметки и за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г. Определя депозит в размер на 250 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Е.С.ЙО., специалност: отопление, вентилация и климатична техника, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.