Решение № 2251 от 13.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2251 гр. Пловдив, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330206401 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-0008546/01.09.2021 г. на *** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А. А. Д. с ЕГН **********, с адрес ***** на основание чл. 179, ал. 6, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал.

1 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за това че посочената неизправност не била посочена в чл. 10 от ППЗДвП като техническата неизправност не отговаряла на юридическата неизправност по чл. 10 от ППЗДП, поради това и посочената норма била неотносима, не било описано нарушението, като не била извършена техническа проверка.

Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив взема становище на по жалбата с писмото за изпращане на преписката до съда, в което схематично счита НП за законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 15.08.2021 г. жалбоподателят А. А. Д., ЕГН **********, управлявал собствения си мотоциклет Ямаха ИЗФ Р125А, с рег. № ****, в гр. Пловдив, по ул.

„Димитър Талев“ до № 35, след като е отстранил елементи от оригиналната шумозаглушителна уредба, сложил е други и при работа на двигателя и подаването на газ мотоциклетът е издавал силен и несвойствен шум.

Това било установено от свид. В.К. – ***, който съвместно с колегата си 1 управлявали служебния си автомобил по същата улица. При потегляне мотоциклетът издавал нетърпим звук, който пряко бил възприет от свид. К.. Двамата служители подали светлинен и звуков сигнал и спрели мотоциклетиста. Същият им заявил, че е отстранил фабричното гърне (шумозаглушителната уредба) и е поставил друга такава, която да произвежда повече звук защото му доставяло удоволствие. Същите докладвали на дежурната част, за да им бъде изпратен компетентен за взимане на отношение служител на с-р Пътна Полиция, като на място бил изпратен свид. **** П.

Л. К., който също установил, че мотоциклетът издава силен шум при работа на място и също така от лицето също му било съобщено, че е сменил фабричната шумозаглушителна уредба с друга такава, която да издава повече шум.

За установеното нарушение бил съставен АУАН серия GА бл. № 428600 от 15.08.2021 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като било посочено, че неизправността е значителна. Нарушителят подписал акта като не упражнил правото си на възражение.

След приключване на проверката от свид. К. била съставена докладна записка.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, и на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на двамата свидетели а именно В.К. и ** П.К., както и от писмените доказателства, а именно АУАН, Докладна записка от 15.08.2021 г., Справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.

Показанията на свидетелите Я. В.К. и ** П.К., съдът намира за правдиви, обективни, логични без съществени вътрешни и противоречия с останалия събран доказателствен материал поради което ми дава вяра. Свид. К. е бил очевидец на нарушението като е възприел пряко последиците от управлението на неизправното МПС и изяснява както механизма на установяване на нарушението, а именно след като се е запознал с издаването на звук от този род мотоциклети и е сравнил издавания от МПСто на жалбоподателя като разликата е била драстична. Същият е възприемал и друг път тази особеност на мотоциклета на нарушителя и поради тази причина съдът намира за доказано от показанията му, че мотоциклетът на Д. е издавал значително по –силен звук от обикновените мотори с такъв тип двигатели. **т си спомня за случая, подчертава вредните последици от този тип нарушения и поддържа констаттациите в акта, като допълва останалата доказателствена съвкупност с подробности относно това какво е обяснил нарушителя за издавания от мотора звук.

Съдът отчита презумптивната сила на АУАН, тъй като нито се въведоха твърдения, за неправилно установени и отразени факти, нито се доказаха такива да са налице.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са толкова съществени, че да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават в значителна степен правата на нарушителя.

Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на нарушителя, че не било посочено нарушението – същото според настоящата инстанция е посочено и индвидуализирано със съответните факти в достатъчна степен, а именно че управляваното от нарушителя на този ден и в този час МПС е технически неизправно, 2 като техническата неизправност се изразявала в липсата на елементи от шумозаглушителната уредба, което представлявало значителна неизправност. Именно срещу тези факти е следвало да се защитава нарушителят. Тъй като всички тези съставомерни признаци на нарушението са описани надлежно в АУАН и НП, то след доказването им в настоящото производство съдът би достигнал до извод за законосъобразност на съставените актове. Не е налице твърденият порок от процесуалният представител, тъй като в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, не прави разграничение по липсващи елементи дали изправността е значителна или не, а по нивото на шум което произвежда, то поради това съдът намира че не е необходимо да бъдат конкретно изброявани липсващите елементи.

Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и нарушителя. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Нормата е правилно посочена и отговаря напълно на правната квалификация, като фактите описани в АУАН и НП недвусмислено сочат за какво е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от т. 2.8 и т. 1.3 (за **) на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В него се съдържат всички задължителни реквизити.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Поради по-горе изложените аргументи съдът намира, че нарушението е описано с всичките му релевантни елементи и относими факти и не създава неяснота относно механизма на извършване, поради което правото на защита на лицето не е нарушено. На следващо място нарушението е установено в присъствието на водача, непосредствено след извършването му и именно той е способствал да се установи от какъв характер е неизправността на МПС, довела до значителното ниво на шум. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС с неизправна шумозаглушителна уредба.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е нарушил задължението си, въведено с нормата на чл. 139, ал.1, т 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със значителна неизправност.

За точна класификация на всяка една неизправност ЗДвП с нормата на чл.101, ал.4 препраща към наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В разпоредбата на чл.37, ал.1-4 от процесната Наредба, категоризираните незначителни, значителни и опасни неизправности са дефинирани по-детайлно и с повече конкретика спрямо уредбата в §6, т.71, т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП. Видът на неизправностите се определя конкретно от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни 3 средства, Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредбата, съгласно която, неизправностите се оценяват от гледна точка на рисковете, които крият за безопасността на движението по пътищата. В случая, относимата т.8.1.1 от въпросната Методика, касаеща системата за намаляване на шума, включва неизправности, отнасящи се както до нивото на шума, което превишава допустимото, съгласно изискванията, така и до друг тип неизправности, свързани със състоянието, захващането, монтажа на системата, липсата или изменението на такава, както и наличието на сериозен риск от падане. В тази насока и в методиката оценката на тези неизправности по системата за намаляване на шума, би могла да е както като значителни такива, така и като опасни неизправности с оглед на техния конкретен вид.

С оглед на тази оценка е съобразена и санкционната норма на чл.179, ал.6 от ЗДвП, предвиждаща различни санкции според характера на неизправността.

Не се споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че неизправност „липсващи елементи от шумозаглушителната уредба“ не е посочена в чл. 10 от ППЗДвП, тъй като, видно от чл. 10, т. 10, б. „б“ е въведена неизправност свързана с издаването на шум от двигателя, т.е. същата е определена не от техническите параметри, а от резултата на неизправността. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че това има опосредено отношение към атакуваното наказателно постановление, тъй като санкционната норма препраща към класификацията на видовете неизправности, а именно незначителни, значителни или опасни, определени в посочената Наредба, където са конкретизирани техническите измерения на неизправността, а не нивата на шум издавани от двигателя, които освен при съмнения за гранични стойности се замерват с шумомер, а при липса на съмнения същите се определят без специална техника.

Установи се по делото безспорно, че управляваното МПС е било неизправно, доколкото от издаваното ниво на шум е свидетелствало за такава намеса в шумозаглушителната уредба, която безспорно се конкретизира като значителна неизправност по б. „б“ на т. 8.1.1 от Методиката. Напълно липсват оригиналните елементи на шумозаглушителната уредба, което не само „би оказало“ неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, но и пряко е довело до такова.

Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение с мотоциклета си, същият е бил неизправен с липсваща оригинална уредба за шумозаглушаване.