Решение № 129 от 07.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Русе, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Й.ов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й.ов Административно наказателно дело № 20224520202029 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Я. Г., депозирана против наказателно постановление № 38-0002330/20.09.2022г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.

2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

С жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както в производството по установяване на административното нарушение, така и в производството по налагане на административното наказание, които са ограничили правото на защита на наказаното лице и имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил визираното в наказателното постановление нарушение и обстоятелствата изложени в същото са неверни, тъй като през посочения период жалбоподателят е ползвал платен годишен отпуски не е управлявал моторно превозно средство, за което 1 представя с жалбата удостоверение за дейности. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което се моли да бъде отменено наказателното постановление по доводите изложени в жалбата.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 323836/21.06.2022г. против жалбоподателя, за това, че на 21.06.2022г., около 11,35 часа, в град Русе, ГКПП „Дунав мост“, като водач товарен автомобил Ман ТГХ 18.480, категория N 3, с рег. № А 00 65 НК, оборудван с дигитален тахограф Siemens VDO, тип 1381, със сериен № 1864419, с прикачено полуремарке категория О 4, с рег. № А 41 76 ЕМ, извършващ международен обществен превоз на товари от Р. България за Германия, с международна товарителница CMR от 20.06.2022г., със заверено копие на лиценз № 1163370004, който превоз попада в обхвата на Регламент № 561/2006г., за периода от 24.05.2022г. до 07,48 часа на 20.06.2022г., когато е поставил своята карта на водач за дигитален тахограф, който период попада в обхвата на предходните 28 дни, не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни за периодите на „Почивка“, „Работа“ или „Друга работа“ в своята карта на водач за дигиталния тахограф, когато е бил извън 2 превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от страна на актосъставителя като нарушение по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

АУАН е подписан от нарушителя, без същият да отрази в него, че има възражения.

Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения му АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, часът и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в 3 издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Изрично в АУАН и НП са посочени точната дата и час – 20.06.2022г., в 07,48 часа, когато водачът е поставил картата и респективно е следвало да въведе данните, както и конкретния период, за който водачът не е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва дигиталния тахограф – от 24.05.2022г. до 07,48 часа на 20.06.2022г. и така описано нарушението съдържа посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия състав и въз основа на тези факти, нарушителят е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, кога е извършено същото и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, да бъде запознат с всички приети за осъществили се факти и да организира защитата си във връзка с така приетите за осъществили се фактически положения.

Както е прието в Решение № 41 от 04.03.2021г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 7 по описа на съда за 2021г. Липсата на конкретно посочване по какъв точно начин и какви данни не е въвел водачът не е довело до ограничаване възможността нарушителят да разбере и прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение и в какво точно се състои то. В случая е безспорно е установено, че за посочения период водачът не е въвел по какъвто и да било начин каквито и да било данни, поради и което неконкретизирането на посочените данни в съставения акт и наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, както по фактите, така и по правото. Наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си 4 по неговото оспорване.

В същия смисъл е и Решение от 3.12.2021 г. на Административен съд - Русе постановено по КАНД № 312 по описа на съда за 2021 г.

По гореизложените мотиви, неоснователни са релевираните от страна на жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които от своя страна са довели до ограничаване правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.

Няма спор по делото и от всички гласни и писмени доказателства безспорно се установява и доказва, че за посочения в АУАН и НП период - от 24.05.2022г. до 07,48 часа на 20.06.2022г. няма въведена информация в дигиталната карта и не са били въведени ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е бил извън МПС и не е бил в състояние да използва дигиталния тахограф, както изисква разпоредбата на чл. 93в, ал. 11 ЗАП и като не е изпълнил задължението си да въведе данните, когато е бил извън превозното средство и не е имал възможност да използва монтирания в същото тахограф, жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, както от обективна така и от субективна страна.

Представеното за първи път с жалбата удостоверение за дейности за посочения период, не освобождава водача от задължението му да предприеме необходимите действия за въвеждане на липсващите данни с оглед на изискването на член 34, параграф 3, ал. 1, буква „б“ от Регламент № 165/2014 5 и не води до отпадане на административнонаказателната отговорност на наказаното лице. За състава на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е ирелевантно, какви действия реално е извършвал, през периода, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа и представеното удостоверение би имало значение, ако отговорността на водача беше ангажирана за нарушение по чл. 93в, ал. 17 ЗАП. За конкретния състав на нарушението, за което е санкциониран водача, е достатъчно да е налице бездействие от негова страна досежно въвеждане на данните, относно периодите „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, при възможност да се използва монтирания на превозното средство тахограф и дори и да е бил, както се твърди с удостоверението в платен годишен отпуск, преди да въведе процесния автомобил в движение за съответния курс, водачът е длъжен да въведе тези данни.

В този смисъл е и Решение № 61 от 6.04.2022 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 12/2022 г.

Няма спор, че е допустимо контролните органи да анализират всеки един представен документ, въз основа на който да проверят различните периоди на дейности на водача, в случай, че не са отбелязани в дигиталния тахограф на превозното средство, какъвто документ е удостоверението за дейности, но същото следва да бъде представено от водача в хода на извършената му проверка, а не едва в хода на обжалване на наказателното постановление.