Решение № 260104 от 02.03.2021, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

02.03.2021

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

Районен съд – Дупница състав

05.02.

2021 на Година

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Росица Кечева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

1645

2020 дело № по описа за г.

Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. З.В., служебен адрес: ***, е предявил срещу РИЛСКА СВЕТА ОБИТЕЛ - РИЛСКИ МАНАСТИР с ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, чл.213, ал.2 от КТ и чл.86 ЗЗД. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца:

- На основание чл.128, т.2 КТ - неплатено трудово възнаграждение за месец септември 2019 г. в размер на 723, 48 лв., както и мораторна лихва в размер на 73 лв. за периода 06.10.2019 г. - 01.10.2020 г.;

- На основание чл.213, ал.2 от КТ - обезщетение за незаконно недопускане на работа от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г. в размер на 12 099, 63 лв., както и мораторна лихва в размер на 544, 70 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяването на исковата претенция до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди, че по трудов договор № ЛС-04-18-82/08.10.2018 г. работи при ответника на длъжност „работник, животновъд" в обектите на Рилската Света обител с трудово възнаграждение в размер на 859 лв., като изпълнявал стриктно задълженията си.

Вечерта на 25.09.2019 г. при него и животновъда В.

А. дошъл представител на работодателя, от който обичайно получавали задачи, забранил им да изкарват животните на паша на следващия ден и ги изгонил. Впоследствие отказвал да ги допусне в обора, въпреки че се явявали пред работното си място месеци наред.

Размерът на неизплатеното му трудово възнаграждение за отработените дни през месец септември 2019 г., преди да започнат незаконно да не го допускат на работа, е 723, 48 лв., а размерът на дължимата мораторна лихва върху тази сума е 73 лв., считано от 06.10.2019 г. до 01.10.2020 г., съгласно уговорения срок за изплащане в трудовия договор.

Размерът на обезщетението за незаконното недопускане на работа е 12 099, 63 лв. считано от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г., а общият размер на мораторната лихва е 544, 70 лв., изчислена за всяко дължимо и незаплатено в срок месечно обезщетение, съгласно уговорения срок за изплащане с трудовия договор, а именно от 6-то число на месеца, следващ този, за който възнаграждението /обезщетението/ е станало дължимо.

В постъпилия писмен отговор от ответника се оспорват исковете като неоснователни. Сочи се, че ищецът самоволно е напуснал работното си място и поискал да му бъде връчена заповед да прекратяване на трудовия договор, без да е депозирал молба. Поради това той безпричинно отсъствал от работното си място в посочения в исковата молба период. Не се оспорва дължимостта на претендираната сума за неплатено трудово възнаграждение. Оспорва се иска за обезщетение за забава, тъй като не е формулиран по правилата на процесуалния закон.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че между страните е сключен трудов договор № ЛС-04-18-82/08.10.2018 г., по силата на който ищецът е назначен при ответника на длъжност „работник, животновъд" в обектите на Рилската Света обител с основно трудово възнаграждение в размер на 859 лв., като до настоящия момент трудовото правоотношение не е прекратено.

С докладна от

01.10.2019 г. Васил А. – на длъжност „организатор на стопанската дейност” в Рилския манастир, е уведомил игумена на манастира, че ищецът и В.

А. в началото на работния ден на 26.09.2019 г. предали на Васил А. поверените им животни, заявили, че напускат и преждевременно напуснали работното си място. Обстоятелството, че ищецът не се явява на работа от 26.09.2019 г., се сочи и в докладна записка до игумена на манастира от архимандрит Виталий от 30.09.2019 г.

Със заповед от 01.10.2019 г. работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца за причините за преждевременното напускане от него на работното му място на 26.09.2019 г. и неявяването му на работа до датата на изготвяне на заповедта. В писмените си обяснения ищецът сочи, че на 25.09.2019 г. прекият му ръководител му забранил да извежда животните и оттогава не го допуска до работното му място, без да му е връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. От 26.09.2019 г. до 08.10.2019 г. ищецът всеки ден идвал на паркинга пред работното си място – метох „Пчелина”, а от 09.10.2019 г. бил в отпуск по болест.

Отново същите обяснения са изискани и със заповед от 03.08.2020 г., като ищецът е изложил същите твърдения, включително за периода, в който се е явявал на работното си място - до 08.10.2019 г.

В представения отговор от

29.10.2019 г. от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил на подаден сигнал от ищеца се сочи, че при извършена на 15.10.2019 г. проверка е установено, че ищецът е отстранен от работа и не изпълнява трудовите си задължения, като работодателят е открил процедура по прекратяване на трудовото правоотношение.

В представения отговор от

07.08.2020 г. от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил на подаден сигнал от ищеца се сочи, че работодателят е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение на ищеца за м.09.2019 г. в размер на 723, 48 лв., като е издадено предписание за изплащането на възнаграждението до 30.09.2020 г. Обстоятелството, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца за м.09.2019 г. е начислено, се установява и от представената разчетно-платежна ведомост за септември 2019 г. С писмо от 06.11.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че трудовото му възнаграждение за месец септември е начислено и трябва да си го получи от касиера в Рилската Света обител.

От представено от ответника писмо от ТП на НОИ – гр. Кюстендил от 06.01.2021 г. се установява, че в периода от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г. на ищеца са издадени болнични листове за периодите: 09.10.2019 г. - 15.10.2019 г.; 28.10.2019 г. - 03.11.2019 г.; 05.11.2019 г. - 27.11.2019 г. Осигурителят е посочил, че от 26.09.2019 г. осигуряването е прекъснато. Работодателят е оспорил болничните листове /което се установява и от представените с писмения отговор 3 бр. жалби/. На ищеца не е изплащано парично обезщетение.

От изискана по реда на чл.186 ГПК справка от ТД на НАП – офис Кюстендил се установява, че осигуряването на ищеца е спряно от 26.09.2019 г. въз основа на подадена от работодателя декларация на 16.10.2019 г.

Представени са и други писмени доказателства, неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да се обсъждат.

От заключението на вещото лице Н.Ш. по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че: брутният размер на трудовото възнаграждение на ищеца за м. август 2019 г. е 996, 44 лв., респ. - обезщетението по чл.213 КТ за периода от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г. е в брутен размер от 12 099, 63 лв. Неплатеното трудово възнаграждение за месец септември 2019 г. е в размер на 723, 48 лв.

/чиста сума за получаване/, като сумата е депозирана в касата на ответника.

Обезщетението за забава на плащането на трудовото възнаграждение е в размер на 72, 75 лв., а на обезщетението по чл.213 КТ – 544, 70 лв.

В показанията си свидетелите В. А. и Р.

Н. сочат, че в края на последния работен ден на ищеца през м. септември 2019 г. прекият му ръководител Васил А. заявил, че на другия ден трябва да сдаде кравите. Поради това на другия ден той не извел животните от обора в метох «Пчелина» и изчакал пристигането на Васил А..

Свидетелят В. О. сочи, че след идването си Васил

А. заявил на ищеца, че трябва да предаде кравите и че е «до тук», след което възложил на свидетеля да се грижи за животните. Свидетелят О. не се съгласил, заявил, че ще напусне, и заедно с ищеца и свидетелката В.

А. отишъл при касиера в Рилския манастир. Там на ищеца било обяснено, че за да си получи заплатата, трябва да подаде молба за напускане, но той заявил, че няма да подаде молба, тъй като не напуска по свое желание, а е изгонен. В период от около месец свидетелят виждал ищеца да стои пред работното си място – пред метох «Пчелина».

Свидетелката В. А. /съжителстваща на съпружески начала с ищеца/ твърди, че Васил А. поискал от ищеца да сдаде кравите и го изпратил при касиера в манастира; оттам били препратени при отец Виталий, който им изготвил молби за напускане. Ищецът заявил, че не са съгласни да напуснат и отец Виталий им казал да си отидат вкъщи. При разговорите с касиера им било заявено, че ще получат заплатите си, след като подпишат молби за напускане. През следващите месеци свидетелката и ищеца всеки ден отивали пред работното си място, с изключение на периода, в който били в отпуск по болест; търсили среща с игумена, но не били приети.

Обстоятелството, че ищецът отивал пред работното си място, се сочи и от свидетеля Р. Н., като той не си спомня колко време е виждал ищеца на паркинга пред метоха – сочи период от около седмица.

Свидетелят отец Виталий сочи, че в края на м. септември 2019 г. ищецът дошъл при него и поискал заповед за освобождаване по негово желание.

Свидетелят обяснил, че е необходимо подаване на съответна молба, но ищецът отказал да я подпише. Пряк ръководител на ищеца бил Васил А. и той му поставял работните задачи; от разговор с последния свидетелят знае, че Васил А. не е гонил ищеца от работа, но не бил доволен от начина, по който ищецът изпълнявал работата си.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: