Присъда № 2 от 30.01.2024, Софийски окръжен съд

МОТИВИ по присъда № 2/30.01.2024 година, постановена по НОХД № 26/2023 година по описа на Софийския окръжен съд

С. окръжна прокуратура е повдигнала обвинение пред съда на подс. Г.

М. Л., в това, че на 29.09.2019 г. в с. Р. п., общ. Е. П., обл. С., в зоната на кръстовището между ул. „В.“ и ул. „Ж. к.“ в посока на движение по ул. „В.“ от центъра на с. Р. п. в посока гара В. – юг, при управление на МПС – лек автомобил марка „П.“ модел 208 с рег. № ....... е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране на скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, за категория В – 50 км/ч в населено място“, като се е движил със скорост от 73 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г. Л. с ЕГН ********** от с. Р. п., обл. С. - престъпление по чл.

343, ал. 1, б.”В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

В съдебни прения представителят на държавното обвинение – прокурорът от СОП М. счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните на съдебното следствие доказателства.

Сочи се, че скоростта на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил е била 75-76 км/ч в населеното място, като в резултат на скоростта той не е могъл да избегне удара в района на кръстовището с пресичащия перпендикулярно велосипедист М. Л., движещ се със скорост от 12 км/ч и с установена висока концентрация на алкохол в кръвта 2.8 промила. Твърди се, че в случай на движение на подсъдимия Л. с разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч, удар с велосипедиста не би настъпил, тъй като лекият автомобил е щял да навлезе в кръстовището в по-късен момент.

Иска се постановяване на осъдителна присъда, с която на подсъдимия да бъде наложено наказание над минималния предвиден размер на лишаването от свобода. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства се изтъква, че той е с необременено съдебно минало и в млада 1 възраст; че е налице съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на пострадалия Л.; както и че наказателното производство е протекло в продължителен период от време, за който подсъдимият няма никаква вина. За отегчаващо отговорността на Л. обстоятелство се иска да бъдат взети предвид извършените от него след произшествието нарушения на правилата за движение по пътищата, съобразно изисканата справка за нарушител водач.

Иска се подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца.

Повереникът на частните обвинители Л. М. Г. и Л. М. Г. – а. В. , поддържа обвинението и моли съдебния състав да постанови присъда, с която подсъдимият Г. Л. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен. Вината на подсъдимия се счита за безспорно установена от доказателствата по делото, а именно - поради движение с превишена скорост в рамките на населено място, в тъмната част на денонощието и в насрещната за него пътна лента, подсъдимият е станал причина за настъпване на процесното ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на пострадалия Л.. Сочи се, че фактическата обстановка е ясна, като от изготвената комплексна експертиза се установява, че подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме велосипедиста своевременно, още преди да навлезе на платното за движение и да реагира своевременно в случай, че се е движел със скорост, позволяваща му да направи това.

Престъплението се счита за осъществено при форма на вината непредпазливост – самонадеяност, тъй като подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносния резултат и да предотврати настъпилите тежки вредоносни последици като водач на лек автомобил, както и се е движел с пъти над допустимата превишена скорост. Твърди се, че подсъдимият е имал обективна възможност да предотврати произшествието, движейки се с технически съобразена скорост и при своевременна реакция от негова страна.

Иска се постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия Л., с която да бъдат реализирани целите на специалната и генералната превенция.

Настъпилото деяние се счита такова с изключително висока степен на обществена опасност, а данните за извършени след произшествието 2 нарушения на режима на скоростта от подсъдимия – за основание за налагането на наказанието лишаване от свобода в размер над средния предвиден за престъплението, както и да бъде наложено кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

Счита се за особено укорило поведението на подсъдимия, който не е направил опит да се свърже с наследниците на пострадалия и да изкаже съжалението си от извършеното.

Обстоятелствата, че пострадалият е бил с 2.8 промила алкохол, и поведението му на пътя се сочат за такива без причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.

Частните обвинители

Л. Г. и Л. Г. присъединяват към становището на повереника си. в съдебни прения се

Защитникът на подсъдимия Г. Л. - а. Н. , се съгласява с изложената от държавното и частното обвинение фактическа обстановка и счита, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства релевантните за изхода на делото факти са правилно установени – по отношение на времето и скоростите на движение на подсъдимия и пострадалия, управлението на автомобила на къси светлини, възможността на подсъдимия да забележи М. Л. от разстояние не по-малко от 39 метра и да спре автомобила за това разстояние, механизма на възникване и развитие на ПТП, и относно получените в резултат на произшествието увреждания на М. Л. и причините за неговата смърт.

Изяснени се считат и въпросите за вероятността за настъпването на пътното произшествие при движение на автомобила със скорост от 75 км/ч и при максимално разрешената за конкретния пътен участък скорост от 50 км/ч, като от експертните заключения е видно, че и в двата случая произшествието е щяло да настъпи и ударът е бил непредотвратим, като единствената промяна, която би настъпила при движение с по-ниска разрешена скорост, би била в мястото на съприкосновение на велосипеда и автомобила.

Сочи се, че скоростта на движение на велосипедиста, отстоянието му от момента на навлизане на платното за движение на ул. „В." до удара, и времето, което е било необходимо то да бъде изминато, както и отстоянието (на 19,77 метра) на предната част на автомобила до мястото на удара, водят до констатацията, че при скорост на движение 12.23 км/ч и изминато разстояние от 3-4 метра, ударът е бил непредотвратим за Л., при всяка 3 скорост на движение над 32 км/ч – независимо от липсата на обективни данни, от които да се установи точното място на велосипедиста, преди навлизане на пътното платно.

При така изложеното се счита, че липсва причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение на чл. 21 от ЗДвП и настъпилото произшествие. Не се споделя обвинителното твърдение, че такава връзка е налична, именно защото подсъдимият е избрал да се движи със скорост над максимално разрешената, след като е възприел движещия се пред него пострадал. Според защитника, релевантно за случая е не обстоятелството, дали пострадалият Г. е бил видим за подсъдимия Л., а това в кой момент той е следвало да бъде възприет като опасност за пътя. Твърди се, че до навлизането на пострадалия повече от половината в насрещната лента за движение на автомобила, управляван от Л., той не е следвало да бъде възприет като опасност от страна на подсъдимия, доколкото маневрата е можело да продължи надясно по лентата за насрещното движение за автомобила на подсъдимия, каквато е нормалната посока на движение при пресичане на път с предимство и непредприемане на спиране, изчакване и пропускане на преминаващите автомобили по него, ако е целено предприемането на пресичане на пътното платно в посока направо. Счита се, ч е до момента на навлизане до средата на насрещната лента за движение за автомобила на Л., по пътното платно, по което се е движел, пострадалият не е дал основание на Л. да прецени, че ще бъде предприето пресичане и на неговата лента за движение, а от момента на навлизане произшествието е било непредотвратимо.

Твърди се, че конкретната пътна обстановка не е налагала да бъде избрана скорост, която да е по-ниска от максимално разрешената за пътния участък, а и при движение със същата, произшествието е било непредотвратимо.

Иска се постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Л..

Защитникът на подсъдимия Л. - а. П., се присъединява към становището на колегата си. В допълнение се изтъква, че действително в последната приета по делото комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза е констатирано, че при движение на лекия автомобил „П.“ със скорост 50 км/ч и реакция на мястото, в която се е намирал автомобила в момента, в който велосипедистът навлиза в осветената зона на фаровете на автомобила, автомобилът би пристигнал в мястото на удара по-късно – но е отбелязано, че изводът е валиден, само ако велосипедистът продължи да се движи със същата или по-висока скорост, в противен случай удар отново би настъпил.

Подсъдимият Г. Л. в лична защита се присъединява към становището на защитниците си, изразява съжаление за случилото се и поднася съболезнованията си на частните обвинители. В последната си дума пред съда 4 отново изразява съжаление за случилото се и поднася съболезнования.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Г. Л. бил правоспособен водач на МПС, категории М и В, като притежавал СУМПС, издадено на 31.07.2019 г., след положен на 23.07.2019 г. изпит за правоспособност.

На 29.09.2019 г. около 20.45 часа подсъдимият Г. Л. се движел с лек автомобил марка „П.“, модел „208“ с рег. № ......., собственост на майка му С.

Л.а, по ул. „В.“ в с. Р. п., с посока от центъра на селото към гара В. – юг.

Времето било ясно, с нормална за тъмната част на денонощието видимост, уличното осветление работело. Широчината на платното за движение в участъка била 7.6 метра, нямало положено хоризонтална маркировка, движението било двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока.

Покритието на ул. „В.“ била с дребнозърнест асфалт, без неравности. Улицата била обозначена като път с предимство, като на изхода на ул. „Ж. к.“ имало поставен пътен знак Б 1 от ЗДвП.

Подсъдимият управлявал лекия автомобил в посоката си на движение със скорост от около 75-76 км/ч и на включени къси светлини, като приближавал кръстовището, образувано между ул. „В.“ и ул. „Ж. к.“.

По същото време по ул. „Ж. к.“ в посока към кръстовището се движел на велосипед пострадалият М. Л., със скорост от 12.23 км/ч. Улицата била с широчина 6.4 метра, била предназначена за двупосочно движение с по една лента във всяка посока, на улицата нямало поставена хоризонтална маркировка. Велосипедът бил марка „Б.“, син на цвят, необорудван с фар и звънец, без светлоотразителни елементи на педалите и на задната капла.

Закрепена на спиците на предното колело била част от светлоотразителен елемент. Пострадалият се намирал в тежка степен на алкохолно опиване – с 2.8 промила алкохол в кръвта си. Той бил облечен с тъмносиньо горнище на анцуг и обут с черни панталони от плат тип „дънков“.

5

От двете страни на платното за движение на посочените улици били разположени тревни площи, като принадлежащите от тях към ул. „В.“ били с широчина по 6.2 метра, а тези към ул. „Ж. к.“ с широчина 3.2 метра.

Пострадалият М. Л. навлязъл в посоченото кръстовище, без да спира.

Възприемайки приближаването на велосипедиста към кръстовището, подсъдимият Л. натиснал спирачките на автомобила, но не успял да спре и последвал удар с предната лява част на автомобила в областта на левия фар в дясната част на велосипеда. От силата на удара пострадалият и велосипеда били повдигнати нагоре, главата на пострадалия Л. счупила предното панорамно стъкло на автомобила, велосипедът нанесъл следи по тавана му, след което тялото на пострадалия и велосипеда били отхвърлени на пътя и се установили на местата, на които били фиксирани в извършения впоследствие оглед на местопроизшествие.