Решение № 279 от 22.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Бургас, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120203760 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. М. С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.

4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. Р.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея възражения. Счита, че не е установено по категоричен начин къде е бил разположен служебният полицейски автомобил, в който е било монтирано техническото средство за установяване на скорост на движение, като оспорва отразените на снимката от устройството географски координати. Оспорва наличието на признаци, които да квалифицират деянието като повторно, поради което поддържа допуснато нарушение на материалния закон при приложението на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП. С тези доводи претендира за отмяна на обжалваното НП и присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..

Оспорва жалбата като неоснователна и поддържа НП да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Представя писмено становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и 1 възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. в 10:39 часа, в гр. Бургас, на път втори клас II-79, км.84+800 до фирма „Щ.“ ЕАД в посока към гр. С., лек автомобил марка „Субару Трибека” с рег. № *******, е бил управляван с наказуема скорост 113 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч., след отчетен толеранс -3%. Скоростта е била установена с АТСС мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабр. № ***/14, като нарушението е било заснето с клип № *****. След извършена справка за собственик се установило, че автомобилът е собственост на жалбоподателя Н. С.. Жалбоподателят бил уведомен за установеното нарушение, като в декларация по чл. 188 ЗДвП посочил, че на датата и часа на нарушението лично той е управлявал процесния автомобил. Данните за нарушениeто и водача са били обработени от Единен център за обработка на нарушенията в гр. София, като системата автоматично генерирала данни, че настоящото деяние е било извършено от жалбоподателя в условията на повторност. Установило се, че с влязъл в сила на ******** г. електронен фиш серия К № ******* жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 182, ал.1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Предвид установените факти свидетелят Д. служител в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас, съставил срещу жалбоподателя АУАН, като впоследствие АНО издал наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП били наложени наказания „глоба“ в размер на 1600 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото устни и писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Показанията на свидетеля Д. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 3286з-3311/13.09.2023 г.

2 на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, типова длъжностна характеристика на актосъставителя) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. От доказателствата по делото се установява, че нарушението е било установено от мобилна система за видеонаблюдение, при което след обработка на заснетите материали се е извършила справка за собственост на автомобила. След като е било установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, на същия е била изпратена покана да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП, за да посочи кой е управлявал автомобила на датата и в часа на нарушението. Видно от приложена по делото декларация по чл. 188 ЗДвП същата е била попълнена от жалбоподателя на ******** г. АУАН е бил съставен на ******** г., а НП е било издадено на ******** г. Следователно били са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са били спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в двата акта деянието и обстоятелствата, при които в било извършено са били подробно описани, а именно управление на МПС в населено място с превишена скорост от 113 км/ч при разрешена до 50 км/ч.

Съдът намира за неоснователно поддържаното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че по делото не е било безспорно установено къде е било разположено техническото средство за контрол. За да обори констатациите на АНО за мястото на нарушението към подаденото срещу АУАН възражение, жалбоподателят е приложил и извадка от Гугъл Мапс, с твърдение, че посочените в снимката от техническото средство координати попадат в рамките на езеро „М.“. Независимо от това настоящият състав е на мнение, че от събраните по делото доказателства писмени такива и устни доказателствени средства, безпротиворечиво се установява къде е била разположена мобилната система за видеоконтрол. От приложено в преписката писмено доказателство – протокол за използване на АТСС (л.20) се установява, че на ******** г. мястото на контрол на процесното техническо средство е било в гр. Бургас, път II-79, км.84+800 до фирма „Щ.“, като средството е било насочено в посока ж.к. „М.р.“, с посока за задействане – в двете посоки. В проведения първоначален разпит на актосъставителя С. Д., който е полицейският служител от сектор „Пътна полиция“ разположил и настроил техническото средство (съгласно протокол за използване на АТСС), свидетелят Д. потвърждава, че мобилната система за видеоконтрол е била разположена в гр. Бургас, на път II-79, км.84+800 до фирма „Щ.“. В същата насока са и показанията на свидетеля при проведения повторен разпит, като при предявяване на схема на процесния участък на л. 53 от делото, свидетелят отново посочва, че служебният полицейски автомобил е бил позициониран срещу фирма „Щ.“, като пояснява, че автомобилът на жалбоподателя се е движил срещу техническото средство и полицейския автомобил в посока гр. С.. При така установеното според съда може да се направи категоричен и безспорен извод, че мястото на контрол и установяване на нарушението е несъмнено установено по делото.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на 3 разрешената скорост до 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал на ******** г. в 10:39 часа, в гр. Бургас, на път втори клас II-79, км.84+800 до фирма „Щ.“ ЕООД в посока към гр. С., лек автомобил марка „Субару Трибека” с рег. № *******, с наказуема скорост 113 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, след отчетен толеранс -3%. Скоростта е била установена със система за видеоконтрол TFR1-M с фабр. № ***/14, като нарушението е било заснето с клип № *****, за чиято изправност по делото са представени писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване л.18 и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол л.19). От заснетия клип се установява, че наказуемата скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 117 км/ч, като след отчитане на допустима грешка от -3%, наказуемата скорост е изчислена на 113 км/ч, при разрешена за движение в населено място до 50 км/ч. От разпита на актосъставителя става ясно, че скоростта на управление е била засечена и заснета с кадъра, наименуван „Измерен, Т=0s“. Т.е. точно в този момент е било установено извършеното нарушение. В показанията си свидетелят Д. пояснява, че съмнение за скоростта на движение би възникнало, ако в кадъра „Измерен Т=0s” се заснеме движението и на друг автомобил. Този случай не е такъв. На този кадър е заснет единствено процесният автомобил, което неизменно води до извод за безспорност на установеното нарушение. Изображението на друг автомобил е било заснето единствено на кадъра „Разпознат, Т=-0,4s“, но от показанията на свидетеля Д. се установява, че на тази снимка е бил разпознат регистрационният номер на автомобила, но не е била засечена скоростта на движение на автомобила.

На следващо място като безспорно по делото се установява, че на мястото на контрол е действало общото правило за разрешена скорост за движение в населени места до 50 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Нарушението е било извършено в рамките на населено място – гр. Бургас, като не е действал ограничителен знак за скорост В-26. Това обстоятелство съдът прие за установено по делото предвид наличните доказателства – протокол за използване на АТСС и показанията на свидетеля Д.. В представена по делото схема на процесния участък от Община Бургас са отбелязани налични пътни знаци В-26, но в показанията си свидетелят Д. категорично посочва, че тези пътни значи са били поставени след извършване на нарушението. Свидетелят заявява, че към датата на процесната проверка е действало общото правило за разрешена скорост на управление на МПС до 50 км/ч в населените места. Прави впечатление, че във възражението срещу АУАН на л. 13, жалбоподателят също е посочил, че на мястото не се забелязва знак за ограничение на скоростта, което означава според жалбоподателя, че допустимата максимална скорост е 50 км/ч. След като е било установено с автоматизирано техническо средство, че на ******** г. жалбоподателят е управлявал МПС с наказуема скорост от 113 км/ч в населено място, правилно АНО е констатирал извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

4

След обработка на данните в Единен център в гр. София, е било констатирано, че процесното нарушение е било извършено в условията на повторност от жалбоподателя.

Установило се, че срещу жалбоподателя е имало издаден и влязъл в сила на ******** г.

Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който жалбоподателят е бил наказан на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Процесното нарушение е било извършено от жалбоподателя на ******** г. В § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е предвидено, че „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Следователно предвид установените по делото фактически констатации се установява като безспорно, че в едногодишен срок от наказването му с Електронен фиш серия К № ******* на ОД на МВР – Бургас, в сила от ******** г., отново на ******** г. е било установено от контролните органи, че жалбоподателят управлява МПС с превишена скорост. И в двата случая при управление на МПС жалбоподателят е нарушил установената от ЗДвП разрешена скорост за управление на МПС в населено място. В тази връзка съдът не споделя поддържаното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че за да е налице повторност и в двата случа на нарушение трябва да е била приложима санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.