Решение № 260094 от 07.04.2021, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 260094 гр. ВРАЦА, 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 26.03.2021 г., в състав:

Председател:

ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

АНА АНГЕЛОВА в присъствието на секретар

ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 125 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

С Решение № 260032/28.01.2021 г. по гр.д.№ 2600/2020 г.

Районен съд-Враца е уважил предявените кумулативно съединени искове от М.В.П., ЕГН **********, против "Пътстройинженеринг" АД, ЕИК ***, както следва:

- признал е за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на М.В.П., за което е издадена Заповед № 832/18.09.2020 г. на директора на „Пътстройинженеринг“ АД;

- възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М.В.П. на заеманата до уволнението длъжност „***” с код по НКП ***, при „Пътстройинженеринг“ АД;

- осъдил е „Пътстройинженеринг“ АД да заплати на М.В.П. следните суми: сумата от 6501,60 лв. на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, представляваща размера на брутното трудово възнаграждение на М.В.П. за периода от 18.09.2020 г. до 27.01.2021 г., в който ищецът е останал без работа след уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до погасяването ѝ, като е отхвърлил предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 9072,00 лева и за периода от 28.01.2021 г. до 18.03.2021 г. като неоснователен, както и сумата от 815,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в производството по делото, съразмерно на уважената част от исковете;

- осъдил е ищеца М.В.П. да заплати на „Пътстройинженеринг“

АД разноски в размер на 9,44 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете, а ответникът да заплати държавна такса и разноски в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 534,72 лв.

Постъпила е въззивна жалба вх.№

262030/03.02.2021 г. от "Пътстройинженеринг" АД против

Решение № 260032/28.01.2020 г. по гр.д.№ 2600/2020 г. Районен съд-Враца.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че от деня на възстановяване на работа на М.В.П., извършено с Решение от 20.07.2020 г. по гр.д.№ 691/2020 г. на РС-Враца, до 18.09.2020 г. същият е показвал явно неуважение към работодателя си, злоупотребявал е с доверието му, разпространявал е поверителни за него сведения, влизал е в конфликти със своите колеги, показвал е грубо и непристойно отношение, отправял е вербални заплахи към останалите служители и такива за последващи съдебни действия против дружеството, правил е опити да дискредитира колегите си и да урони престижа и доброто име на работодателя чрез пускане на сигнали до държавни органи. Въззивникът-ответник счита тези действия за нарушение на трудовата дисциплина. Изразява несъгласие с извода на районния съд, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено при спазване на разпоредбите на трудовото законодателство.

Моли за отмяна на постановеното решение и присъждане на направените по делото разноски.

С Определение № 260181/11.03.2021 г. ОС-Враца е оставил без разглеждане като процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес, въззивна жалба вх.№ 262030/03.02.2021 г. на "Пътстройинженеринг" АД против Решение № 260032/28.01.2020 г. по гр.д.№ 2600/2020 г. на Районен съд-Враца в частта, в която е отхвърлен частично предявения от М.В.П. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за разликата над уважения размер на обезщетението за оставане без работа от 6501,60 лв. до пълния предявен размер от 9072,00 лева и за периода от 28.01.2021 г. до 18.03.2021 г,. и е прекратил производството по в.гр.д.№

125/2021 г. по описа на ОС-Враца в тази част. В останалата част жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 262767/15.02.2021 г. от въззиваемия-ищец М.В.П., чрез пълномощника му адв.Л.В., в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от "Пътстройинженеринг" АД.

Излагат се съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Посочва се, че районният съд в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че работодателят е наложил дисциплинарното наказание без да е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ, тъй като в поисканото обяснение посочените нарушения не са индивидуализирани по обективни признаци в степен, достатъчно ясна за ищеца да разбере в извършването на какво дисциплинарно нарушение е обвинен и да изложи своята защитна теза. Изтъква се, че не е налице и съответствие по отношение на вменените на ищеца нарушения в поисканите му обяснения и посочените основания за прекратяване на трудовото правоотношение в Заповед № 832/198.09.2020 г. Изразява се съгласие с изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта за уволнение, водеща до невъзможност на ищеца да разбере за какво е наказан. В тази насока се излагат и подробни правни съображения, като се извършва и позоваване на практика на ВКС.

Въззиваемият-ищец моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Подадена е и въззивна жалба вх.№ 262249/05.02.2021 г. от М.В.П., чрез пълномощника му адв.Л.В., против Решение № 260032/28.01.2020 г. по гр.д.№ 2600/2020 г. Районен съд-Враца в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за принудителна безработица за разликата над 6501,60 лв. до пълния предявен размер от 9072,00 лв. за периода 28.01.2021 г. – 18.03.2021 г., както и в частта относно разноските.

Навеждат се доводи, че и след приключване на първоинстанционното производство въззивникът-ищец продължава да е безработен и без доходи. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и претендираното обезщетение за принудителна безработица да бъде присъдено в пълния предявен размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия-ответник "Пътстройинженеринг" АД.

Въззивна жалба вх.№ 262249/05.02.2021 г. е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на М.В.П., с която против "Пътстройинженеринг" АД са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за отмяна на уволнение, възстановяване на заемана длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което служителят е останал без работа, вследствие на незаконно уволнение.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 730/11.04.2019 г. ищецът е работил в ответното дружество на длъжност "***" с код по

НКП ***, с място на работа: „Пътстройинженеринг“ АД, гр. Враца, Строителна Д-СТ-АБ ***, с основно трудово възнаграждение 1500 лв. Посочва се, че със Заповед №791/10.02.2020 г., считано от 10.02.2020 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.второ КТ вр.с чл.329, ал.1 КТ и Протокол на комисия за подбор на персонала. Сочи, че с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 691/2020 г. по описа на РС-Враца, съдът е отменил посочената заповед и е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност.

Съдът е уведомил ищеца със съобщение от 11.08.2020 г., че има право да се яви на работа за заемане на длъжността, на която е възстановен, в двуседмичен срок от получаване на съобщението. Ищецът твърди, че е подал няколко заявления за явяване на работа, както следва: вх. №53/12.08.2020 г.; вх. №54/13.08.2020 г. и вх. №60/14.08.20 г., към което приложил поисканите от работодателя с писмо с изх.№127/13.08.20 г. медицинско свидетелство за работа и свидетелство за съдимост за работа.

Твърди се, че със Заповед № 832/18.09.2020 г. ищецът М.П. е уволнен дисциплинарно. Като правно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е посочена разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения.

Ищецът счита заповедта за немотивирана, незаконосъобразна и неправилна. Поддържа, че налагането на дисциплинарното наказание не е извършено по предвидената в КТ процедура, не е спазена императивната разпоредба на чл.193, ал.1 КТ и за описаните в заповедта нарушения работодателят не е изслушал и изискал писмени обяснения от работника. Твърди, че Заповед № 143/25.08.2020 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, е обжалвана пред Районен съд - Враца, по описа на който е образувано гражданско дело № 2272/2020 г., като производството по делото е висящо. Изтъква, че в мотивите на процесната заповед работодателят не е обсъдил постъпилото на 09.09.2020 г. обяснение от ищеца, тъй като същото не касае нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на работника. За сочените в дисциплинарната заповед нарушения работодателя не е поискал обяснения преди нейното издаване. Намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ и съдът следва да отмени обжалваната заповед, без да разглежда спора по същество, тъй като работодателят не е спазил нормативно вменените му задължения, преди да наложи дисциплинарно наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

На следващо място сочи, че Заповед № 832/18.09.2020 г. не е мотивирана, каквито са императивните изисквания на закона - чл.195, ал.1 КТ. Работодателят не е посочил за кое от двете основания по чл.190, ал.1, т.4 КТ е ангажирал дисциплинарната отговорност на работника - дали за нарушения по предложение първо - „злоупотреба с доверието на работодателя“, или за нарушения по предложение второ - „Разпространяване на поверителни сведения“. Не е описал фактите и обстоятелствата, при които са извършени твърдените нарушения, кои разпоредби са нарушени с тези действия и с какъв акт същите тези разпоредби са вменени като трудови задължения на работника, не е посочил времето на извършване на всяко едно от описаните нарушения. Намира, че не са преценени и законовите критерии по смисъла на чл.189, ал.1 от КТ, а именно - тежестта на посочените нарушения, обстоятелства, при които са извършени и поведението на работника. Твърди, че не е нарушавал трудовите си задължения и дисциплина и не е извършил посочените в процесната заповед действия, незаконосъобразно и неправилно квалифицирани от работодателя като нарушения.

Сочи, че стриктно е изпълнявал задълженията си, произтичащи от трудовия му договор и характеристика, не е злоупотребил с доверието на работодателя, не е отправял заплахи към служители на фирмата и такива за съдебни дела спрямо дружеството; не е „унищожавал“ документи с издател „Пътстройинженринг“ АД, нито е уронил престижа, доброто име на ответното дружество и не го е злепоставил пред трети лица и клиенти; добросъвестно стриктно и своевременно е изпълнявал трудовите си задължения, като не е имал непристойни прояви, изразяващи се в ругатни и буйство.

Счита освен това, че подписът, положен за работодател в процесната заповед, не е изпълнен от изпълнителния директор Т. П. П., а от друг служител на ответното дружество, което не посоченото за работодател лице.

Твърди се, че в резултат на извършеното уволнение, ищецът е безработен, поради което претендира обезщетение в размер на 9000 лв. за принудителна безработица за максимално определения в закона срок от шест месеца - от 18.09.2020г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на иска в съда, до окончателното изплащане.