Решение № 17088 от 22.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17088 гр. София, 22.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110129284 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от С. М. Р. и Е.

Д. П. срещу В. Ц. М. искова молба

Ищците твърдят, че са собственици на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, представляващ апартамент №11, находящ се в гр. София, Столична община, ул. *** с 9 бр. ателиета и подземен паркинг“, на ет.4, със застроена площ от 107,70 кв. м., включително 33,00 кв. м. тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - ***, ***, над обекта - няма, заедно с прилежащото към него мазе №16, разположено в сутерена на сградата, на кота - 3.38, с площ от 1,9 кв. м., при съседи: от изток мазе №17, от запад мазе №15, от север коридор и от юг-рампа, заедно с 5,801% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е изградена сградата, съставляващо УПИ ХІХ-659 от квартал 53 по плана на град София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“, при равни дялове – по ½ идеална част, по силата на Нотариален акт за покупкопродажба №82, том VII, рег. №12273, дело №1173/2023г., вписан в Службата по вписванията с вх. №81945 от 15.11.2023г., акт №15, том ССII, дело №61293. Навеждат твърдения, че след като придобили собствеността върху описания недвижим имот, ведно с принадлежността към него- мазе №16, при посочените квоти, установили, че процесното помещение се използва от ответника, който упражнявал фактическата власт върху него без правно основание. Поддържат, че в рамките на проведена между тях и ответника кореспонденция в приложението „Вайбър“ последният първоначално изразил съгласие да им предаде фактическата власт върху помещението, но впоследствие заявил, че преди да стори това следва да уредят въпроса за понесените от него разходи по поддръжката му. Ищците възприели поведението му като отказ да бъде доброволно предоставено мазето, поради което изпратили по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ нотариална покана за предаване на владението върху него в 3 - дневен срок, считано от датата на нейното получаване. Поддържат, че поканата била връчена на ответника на 23.01.2024г. чрез ЧСИ М.П., вписан в регистъра към Камарата на ЧСИ с 1 peг. №851 и район на действие Софийския градски съд, като в рамките на предоставения от тях срок за предаване на владението, а и към момента на подаване на исковата молба, такова не последвало. Въз основа на изложеното отправят искане към съда да уважи предявените от тях искове, като бъде признато, че всеки един от тях е собственик на ½ идеална част от мазе №16, а ответникът бъде осъден да им предаде владението върху тях. Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият оспорва предявените искове. Поддържа, че е собственик на недвижим имот, представляващ ателие №4, находящо се в ***, в сграда с адрес: ***, както и на прилежащото му мазе №17 по силата на Нотариален акт №100, том XII, рег. №26730, дело №2111/2007г. на нотариус В.Б., рег. №302 от НК, район на действие Софийски районен съд. Навежда твърдения, че упражнява фактическа власт върху собственото си мазе, с оглед на което оспорва твърдението, че ползва мазе №16. При условията на евентуалност и в случай че по делото бъде установено, че е бил въведен във владение на мазе №16 през 2007г. и не е негов собственик, прави възражение за придобИ.ето му поради изтекла в негова полза придобивна давност. Поддържа, че от 2007г. до днес владее ползваното от него мазе и го държи като свое собствено. Твърди, че е упражнявал фактическа власт върху имота непрекъснато и необезпокоявано, като владението му е било манифестирано по отношение на всички собственици на обекти и мазета в сградата, в т.ч. спрямо праводателите на ищците- И. М. и В. М.а, които в периода 2007г.- 2023г. ползвали съседно мазе. Заявява, че през целия този период е демонстрирал и собственическо отношение към имота, като е своил същият. Предвид посоченото отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба №82, том VII, рег.

№12273, дело №1173/2023г., вписан в Службата по вписванията с вх. №81945 от 15.11.2023г., акт №15, том ССII, дело №61293, В. И.ова М.а и В.К. М. са продали на С.

М. Р. и Е. Д. П. при равни квоти следния собствен на тях имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, представляващ апартамент №11, с адрес в в ***, ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилищеапартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 107.70 квадратни метра, който самостоятелен обект съгласно документ за собственост представлява апартамент №11 находящ се в град София, Столична община, район Витоша на ***, с административен адрес: *** в „Жилищна сграда с 9 бр. ателиета и подземен паркинг“, на ет.4, със застроена площ от 107,70 кв. м., включително 33,00 кв. м. тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта ***, ***, над обекта - няма, заедно с мазе №16, разположено в сутерена на сградата, на кота - 3.38, с площ от 1,9 кв. м., при съседи: от изток мазе №17, от запад мазе №15, от север коридор и от юг-рампа, заедно с 5,801% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата, съставляващо УПИ ХІХ-659 от квартал 53 по плана на град София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“.

От представения Нотариален акт №100, том XII, рег. №26730, дело №2111/2007г. на нотариус В.Б., рег. №302 от НК, район на действие Софийски районен съд, се 2 установява, че „Европейска строителна компания“ ООД е прехвърлила на ответника В.

М. собствеността върху следния недвижим имот, а именно: ателие №4 находящо се в жилищна сграда в ***, кота 0.00 метра, със застроена площ от 41.90 кв.м., състоящо се от: хол с кухненски бокс, коридор, спалня, баня с тоалетна, при съседи: от северкоридор, от изток-ателие №3, от юг-вътрешен двор и от запад-ателие №5, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, като площта на ателието заедно с общите части е 48.60 кв.м., и от правото на строеж върху дворното място, заедно с прилежащите към него мазе №17, с площ 2.05 кв.м., при съседи: от югоизток-| мазе №18, от югозапад-подземна улица, от североизток-коридор и от северозапад- мазе №16, заедно с 0.10 кв.м., идеални части от общите части на подземното ниво и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ ХІХ-659 от квартал 53 по плана на град София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“.

Представена по делото е кореспонденция между страните в приложението „Вайбър“ относно сгрешени номера на разположените в сградата мазета, както и предаването на фактическата власт върху мазе №16.

Приложена е и Нотариална покана от С. М. Р. и Е. Д. П., с която същите са поканили В. Ц. М. да преустанови неправомерното ползване на мазе №16, находящо се в жилищна сграда с адрес: ***, като в тридневен срок от нейното получаване освободи същото. Видно от представената разписка, същата е получена на 23.01.2024г. чрез ЧСИ М.П., вписан в регистъра към Камарата на ЧСИ с peг. №851 и район на действие Софийския градски съд.

Приети по делото са съхранявани в Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, строителни книжа относно Жилищна сграда с гаражи УПИ ХІХ-659 и УПИ XVII-660 от квартал 53, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“, включващи архитектурни проекти на сутерена на сградата, Разрешение за строеж №556/27.12.2006г., издадено от гл. архитект на район „Лозенец“ и Удостоверение №998/28.09.2009г. за въвеждане в експлоатация на сградата, издадено от директора на Дирекция „Контрол по строителството“.

В рамките на производството са разпитани свидетели на двете страни.

В показанията си пред съда свидетелят А.С., живеещ в ателие №2, намиращо се на първи етаж от процесната сграда, заявява, че по нотариален акт притежава мазе №13, но реално ползвал мазе №12, тъй като от съседи разбрал, че при първоначалното разпределяне на мазетата същите били номерирани погрешно. Уточнява, че върху неговото мазе бил написан някакъв номер, който впоследствие бил задраскан. Заявява, че не познава В. М., а само С. Р. и Е. П., които живеели на четвърти етаж от година и половина. Сочи, че същите не ползват избено помещение, защото не им е осигурен достъп до него, поради което са натрупали своите неща в притежаваната от тях гаражна клетка. От тях знаел, че мазето им е №16, както и че са възпрепятствани да го ползват, защото в него се намирали неща на В. от партерния етаж. Заявява, че не познава последния и няма представа дали притежаваното от него ателие е обитавано.

Сочи, че мазе №16 би следвало да се намира срещу неговото мазе, както и че не е виждал човек в него.

В разпита си пред съда свидетелят Н.М., притежаващ от 2007г. апартамент на трети етаж от процесната сграда, сочи, че притежаваното от него мазе по нотариален акт е №6, но дълги години е ползвал друго- №15, тъй като мазетата в сградата са били грешно номерирани. Пояснява, че в общия чат на блока в приложението „Вайбър“ е установена допуснатата грешка, като от изпратената там скица открил къде се намира действително притежаваното от него мазе. Сочи, че не познава В. М., видял го за първи път наскоро в гаража. От С. Р. и Е. П. му било известно, че същият ползвал мазе №16, но лично не го е виждал там. Отбелязва, че няколко пъти е имало наводнения в 3 мазетата, като по отношения на тях са предприемани общи действия с останалите собственици. Описва местоположението на мазе №16, като посочва, че номерацията на мазетата към настоящия момент е поправена.

Свидетелски показания са дадени и от А.Ц., майка на ответника В. М.. В тях същата пояснява, че синът закупил ателие №4 и мазе №17 през 2007г., а впоследствие и гараж. Сочи, че към момента на покупката сградата все още се строяла, като по-късно било издадено разрешение за експлоатация. Сочи, че след завършване на строежа строителната компания събрала собствениците и им раздала ключове за притежаваните от тях имоти, в това число и мазета, като поддържа, че нейният син се настанил в обектите, за които получил ключове. Отбелязва, че през цялото време същият е ползвал едно мазе, в което сложили стелаж, а впоследствие извършвали и редица ремонтни дейности поради случили се през годините наводнения- измазване на стените, на пода, излИ.е на бетонен праг и др.

Предприемани били и общи действия от етажните собственици, за които заплащали съответните суми. Сочи, че не пазят документи за извършваните от тях ремонти, тъй като същите били отдалечени във времето и строителната гаранция за тях била изтекла. Твърди, че никога не е имало претенции спрямо ползваното от него мазе.

Посочва, че синът живеел в ателие №4 до преди 2-3 години, когато закупил поголям апартамент и се настанил в него. Разяснява къде се намира ползваното от ответника мазе №17.

Разпитан по делото е и свидетелят В. П., втори братовчед на ответника В. М.. Същият заявява, че в годините е организирал най-различни ремонтни дейности по отношение на ползваното от братовчед му мазе- заваряване на неговата врата, обръщане, подлИ.е на бордове, като всички те били заплащани от последния.

Сочи, че е посещавал мазето неколкократно, като единствено ответникът имал ключ от него. Отбелязва, че в него братовчед му съхранявал свои вещи.