Определение № 28535 от 06.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6643/2026
- Вид
- Определение № 28535
- Подписан
- 06.08.2026
- В сила
- 06.08.2026
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28535 гр. София, 06.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110106643 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю. Г. С. и А.
Г. С. – Б, чрез адв. К., срещу В. С. Д..
Съдът, констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, страните са направили доказателствени искания, поради което и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че са собственици при равни квоти – по 1/2 идеална част всяка, придобити по наследяване от тяхната майка Д Г. Н, на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч, район Н И Столична община, с адрес: с. Ч, местност „К“, с площ ***** кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – четвърта, номер по предходен план – ******, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ************ и ***********.
1
Поддържат, че собствеността върху процесния имот е възстановена на тяхната наследодателка с Решение № 1411/07.12.1998 г. на Поземлена комисия – Община Н И влязло в сила на 21.12.1998 г., като след смъртта й ищците придобили имота по наследство. Твърдят, че както наследодателката им, така и впоследствие самите те са упражнявали правомощията си на собственици върху имота, като първоначално същият е бил отдаван за обработване, а впоследствие, поради липса на интерес от земеделски производители, периодично е бил посещаван и почистван от саморасла растителност и нерегламентирано изхвърлени отпадъци. Излагат, че до месец август 2025 г. не са констатирали никакви действия на трети лица, сочещи упражняване на фактическа власт върху имота. Поддържат, че през месец декември 2025 г., при посещение на имота във връзка с проявен инвестиционен интерес, установили извършени изменения, изразяващи се в разширяване на полския път върху част от имота, насипване с чакъл, поставяне на отпадъци и препятствия по пътя за достъп, а при последващо посещение на 30.12.2025 г. – разораване на част от имота и поставяне на ограда от бодлива тел. Твърдят, че впоследствие получили уведомление от АГКК, че по заявление на ответника е извършено изменение в кадастралния регистър въз основа на констативен нотариален акт № **********, нотариално дело № 174/17.09.2025 г., с който ответникът е признат за собственик на процесния имот въз основа на придобивна давност. Ищците сочат, че при извършена от Столична община проверка на 26.02.2026 г. установили, че имотът вече е изцяло ограден, поставени са предупредителни табели за охрана, а ответникът се е легитимирал като собственик именно с посочения нотариален акт. Поддържат, че ответникът никога не е упражнявал фактическа власт върху имота през периода, необходим за придобиването му по давност, като до края на месец август 2025 г. липсвали каквито и да било външни прояви на владение. Според ищците действията по ограждането и завладяването на имота са започнали едва през последните месеци на 2025 г., поради което придобивна давност в полза на ответника не е могла да изтече. Поради изложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот при квоти по 1/2 идеална част за всяка от тях, да осъди ответника да им предаде владението върху имота съобразно притежаваните идеални части, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени констативния нотариален акт, с който ответникът 2 е признат за собственик. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. Д. е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че ищците се легитимират с решение за възстановяване на собствеността, но поддържа, че впоследствие е придобил собствеността върху имота по силата на изтекла придобивна давност. Твърди, че още преди възстановяването на собствеността върху имота същият е бил владян от неговия баща, който бил засадил овощна градина, част от която съществува и към настоящия момент. Излага, че след това лично той е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху имота повече от двадесет години, като редовно го е почиствал, поддържал, извършвал подобрения, насипвал достъпа до него и го е оградил от три страни. Поддържа още, че след реституцията е постигнал устна договореност с наследодателката на ищците за закупуване на имота, като й заплатил част от договорената цена, но впоследствие не успял да финализира сделката поради прекратяване на контактите с нея и последвалата й смърт. Оспорва твърденията на ищците, че са упражнявали владение върху имота през периода след реституцията, както и твърдението, че имотът е бил отдаван под аренда. Поддържа, че ищците са посетили имота едва след като са получили уведомлението от АГКК относно извършената промяна в кадастралния регистър. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира да бъде зачетено възражението му за придобиване на собствеността по давност.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са от Ю. Г. С. и А. Г. С. – Б срещу В. С. Д. активно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *************, с адрес: с.
Ч, местност „К“, с площ ***** кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – четвърта, номер по предходен план – ******, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ************ и ***********, при квоти по 1/2 идеална част за всяка от тях, придобити по наследяване от Д Г. Н, на 3 която собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 1411/07.12.1998 г. на Поземлена комисия – Община Н И както и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху процесния имот.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти: съществуването и индивидуализацията на процесния поземлен имот с идентификатор ************* по КККР на с. Ч; издаването на Констативен нотариален акт № **********, нотариално дело № 174/17.09.2025 г., с който ответникът е признат за собственик на процесния имот въз основа на придобивна давност; факта, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота към момента на предявяване на иска.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищците Ю. Г. С. и А. Г. С. – Б , че в тяхна тежест е да докажат при условията на пълно и главно доказване всички правопораждащи факти, от които извеждат твърдяното от тях право на собственост върху процесния недвижим имот, както и останалите елементи от фактическия състав на предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
В тази връзка ищците следва да установят: 1. правопораждащото основание за придобиване на правото на собственост от тяхната наследодателка Д Г. Н, а именно – възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с Решение № 1411/07.12.1998 г. на Поземлена комисия – Община Н И влязло в сила на 21.12.1998 г.; 2. качеството си на наследници на Д Г. Н, както и произтичащите от наследственото правоприемство права върху процесния имот при посочените от тях квоти – по 1/2 идеална част за всяка; 3. факта на упражняване на фактическа власт върху имота от ответника към момента на предявяване на иска (безспорно).
УКАЗВА на ответника В. С. Д., че в негова тежест е да докаже направеното от него правоизключващо възражение за придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот по давност, на основание чл.
4
79 ЗС. За установяване на това възражение ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ установяване на фактическа власт върху процесния имот, упражнявана лично от него и/или от неговия праводател – баща му, като владелец, а не като държател; 2/ характерът на упражняваната фактическа власт, а именно че същата е била: явна – такава, която е била достъпна за възприемане от собственика и трети лица; спокойна – ненарушавана чрез успешно противопоставяне от страна на собствениците или други лица; непрекъсната – упражнявана без прекъсване за необходимия от закона период; несъмнена – изразяваща намерение за своене на имота; 3/ наличието на намерение за своене (animus domini), т.е. че ответникът е държал имота не като лице, което признава правото на собственост на другиго, а като свой собствен; 4/ изтичането на необходимия давностен срок по чл. 79 ЗС, като установи, че е упражнявал владение върху процесния имот в продължение на най-малко 10 години, преди снабдяването му с констативния нотариален акт № **********, нотариално дело № 174/17.09.2025 г., или към друг релевантен момент, от който черпи придобивното си право; 5/ ако поддържа, че е присъединил владението на своя баща по смисъла на чл. 82 ЗС – да докаже: че баща му действително е упражнявал владение върху процесния имот; периода на това владение; факта на преминаване на владението върху него; наличието на непрекъсната връзка между владенията.
V. По доказателствата:
Д О П У С К А представените от страните документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на поисканите от ищците гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание, които да установят твърдените в исковата молба обстоятелства относно упражняването на фактическа власт върху процесния имот, извършваните действия по поддържането му и обстоятелствата по установяване на действията на ответника върху имота.
ДОПУСКА събирането на поисканите от ответника гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание, които да установят 5 обстоятелствата относно упражняваната от ответника и неговия праводател фактическа власт върху процесния имот, характера на владението, неговата продължителност и проявите на намерение за своене.
С оглед направеното в отговора на исковата молба искане съдът да признае за установено по отношение на ищците, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, съдът УКАЗВА на ответника В. С. Д. в 1седмичен срок от получаване на съобщението да заяви изрично дали предявява положителен установителен иск за собственост срещу ищците, в който случай същият следва да бъде надлежно заявен като насрещен иск при спазване на изискванията на чл. 211 ГПК със съдържанието по чл. 127 ГПК, в т.ч. с посочване имената и адреса на ответниците, цена на иска, подробно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, формулиране на конкретен петитум и представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 51,13 евро. УКАЗВА на ответника, че при липса на изрично заявена и надлежно оформена искова претенция в указания срок, съдът ще разгледа направеното изявление единствено като част от защитната му позиция по предявения иск по чл. 108 ЗС, включително като правоизключващо възражение за придобиване на процесния имот по давност.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.