Решение № 350 от 24.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20261800500313 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 265/18.11.2025 г. по гр. д. № 680/2025г. по описа на Районен съд – Ихтиман е прогласена за недействителна клаузата на чл. 4 от Трудов договор № 245 от 24.01.2025 г., сключен между Е. С. Т. и „Ивком-63" ЕООД, поради противоречие със закона; признато е за незаконно и е отменено уволнението на Е. С. Т., извършено със Заповед № 155/14.04.2025 г., изд. от работодателя „Ивком-63" ЕООД; Е. С. Т. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност при работодателя „Ивком-63“ ЕООД, дружеството „Ивком-63" ЕООД, е осъдено да заплати на Е. С. Т. сума в размер на 1615,50 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 15.04.2025 г. до 31.05.2025 г.; като е отхвърлен искът по чл. 244, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата над присъдените 1615,50 лева до претендираните 6069,00 лева, която разлика представлява обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 01.06.2025 г. до 03.09.2025 г.

Въззвникът „Ивком-63" ЕООД е останал недоволен от така постановеното решение, поради което го е обжалвал в законоустановения срок. Счита, че неправилно първоинстационният съд приел за основателен иска по чл. 74, ал. 4 от КТ за прогласяване на чл. 4 от Трудов договор № 245 от 24.01.2025 г. за недействителен, поради противоречие със закона. Респективно, неправилно било прието, че е налице и хипотезата на чл. 70, ал. 5 КТ. От събраните по делото писмени доказателства се 1 установявало, че предходното трудово правоотношение на ищцата с „Димко Стар" ЕООД, ЕИК 121187821 възникнало за длъжност „Чистач производствени помещения“, с код по НКПД 91120003, т.е. касаело се за коренно различна трудова функция. Затова и не била налице пречката по чл. 70, ал. 5 от КТ. Относно трудовото правоотношение между страните по Трудов договор № 18/12.12.2022г., се сочи, че същото било прекратено със Заповед № 501 от 23.07.2024г., като бил изминал срок от повече от 5 (пет) месеца. По същество се иска да се отмени обжалваното решение в частта, с която исковете са уважени и вместо това същите да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззвината жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните се представляват от своите пълномощници. Въззивникът поддържа въззивната жалба и исканията си по същество, а въззиваемият оспорва жалбата и желае потвърждаване на първоинстанционното решение. И двете страни претендират съдебно – деловодни разноски.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Е. С. Т.. В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество „Ивком-63“ ЕООД по силата на Трудов договор № 245 от 24.01.2025 г.

Ищцата заемала длъжност „Оператор въвеждане данни", а основно й месечно възнаграждение възлизало на 1077,00 лева. Твърди се, че трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя със Заповед № 155/24.01.2025 г., без в заповедта да се сочи причина за прекратяването. Ищцата уточнява, че е работила при същия работодател още от 12.12.2022 г., съгл. Трудов договор № 18/12.12.2022 г. Този договор бил прекратен на 23.07.2024 г. Ищцата акцентира, че управителят на дружеството работодател системно заобикалял трудовото законодателство, като убеждавал служителите да подписват молби за прекратяване на трудовите си договори и след това да сключват нови договори с друго дружество, което имало същия управител. Ищцата твърди, че е работила при същия работодател повече от 6 месеца, като е извършвала една и съща работа. Позовава се на чл. 70, ал. 5 от КТ и сочи, че клаузата на чл. 4 от Трудов договор № 245 от 24.01.2025 г., предвиждаща шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, е недействителна поради противоречие със закона. От това следвало, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ е незаконосъобразно. По същество се иска уволнението да 2 бъде признато за незаконно и отменено, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението работа, а ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за времето, през което е била останала без работа за периода от 16.04.2025 г. до датата на фактическото възстановяване на предишната работа, но не повече от шест месеца.

Предявен е и инцидентен установителен иск за прогласяване на недействителност на чл. 4 от Трудов договор № 245 от 24.01.2025 г. в частта, в която е посочено, че се въвежда шестмесечен срок за изпитване.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор. Ответникът акцентира, че законосъобразно е упражнил възможността да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Предвид факта, че ищцата била в изпитателен срок, приложима била нормата на чл. 70, ал. 1 от КТ, поради което трудовият договор можел да се прекрати без да се излагат мотиви за уволнението. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ в процесния случай била неприложима, тъй като тя касаела само хипотези, в който се касае за една и съща работа и в едно и също предприятие. Предходното трудово правоотношение на ищцата било с друг работодател, а именно с „Димко Стар“ ЕООД. При този работодател ищцата заемала и друга длъжност - „Чистач производствени помещения“. Следователно касаело се за различен работодател и за различни трудови функции. Искането по същество е да се отхвърлят предявените искове.

От Трудов договор № 18 от 12.12.2022 г. се установява, че въззиваемата и ищца още през 2022 г. е била в трудово правоотношение с насрещната страна „Ивком-63“ ЕООД, като е заемала длъжност „Оператор, въвеждане данни“.

Със Заповед № 501/23.07.2024 г. трудовият договор е прекратен на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие.

От Заповед № 3 от 24.01.2025 г., издадена от работодателя „Димко Стар“ ЕООД, е изводимо, че след прекратяване на ТПО по горепосочения трудов договор с „Ивком63" ЕООД, въззиваемата е работила при друг работодател - „Димко Стар“ ЕООД, при който е заемала длъжността „Чистач производствени помещения“.

Двете дружества „Ивком-63" ЕООД и „Димко Стар“ ЕООД са свързани, което се установява от справка от Търговския регистър, съгл. която едноличен собственик на капитала на „Димко Стар“ ЕООД е „Ивком-63“ ООД, а двете дружества имат един и същ управител - Б. М. В.

По силата на процесния Трудов договор № 245 от 24.01.2025 г., въззиваемата Е.

С. Т. отново е постъпила на работа при въззивника „Ивком-63“ ООД, при изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, като отново е била назначена на същата длъжност - „Оператор, въвеждане данни“, със същото място на работа. Тази длъжност е изпълнявала до 14.04.2025 г., когато със Заповед № 155/14.04.2025 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.

3

Показанията на свидетеля Ц. В. Е., макар да не се отличават с достатъчно конкретика и категоричност, са в подкрепа на факта, че управителят на въззивното дружество е свързан и с други дружества. Свидетелят посочва, че служителите на „Ивком-63“ ЕООД са „прехвърляни“ към „Димко Стар“ ЕООД, като това касаело не само въззиваемата, а и други работещи на същото място. Знае, че фирмите са на един и същ човек.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на закона, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което жалбата се явява допустима и настоящият съдебен състав я разгледа по същество.

С оглед пределите на проверката по чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочено във въззивните жалби.

Съдът в първоинстанционното производство е бил сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, както и с инцидентен установителен иск с правна квалификация чл. 74, ал. 4 от КТ, във вр. чл. 212 и чл. 314, ал. 1 от ГПК.

В тежест на въззивника и ответник в първоинстанционното производство е било да докаже законността на извършеното прекратяване на трудово правоотношение, а в тежест на въззиваемата и ищца пред първата инстанция е било да докаже периода на оставането си без работа, поради уволнението, както и размера на полагаемото обезщетение.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ регламентира, че когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. Регламентирано е и, че договор със срок за изпитване може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него, но това касае хипотезата, в която срокът на изпитване е в полза на работника. Според ал. 5 на същата норма от КТ, за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

В конкретния случай въззиваемата е работила при работодател въззивното дружество за повече от година по сключения през 2022 г. първи трудов договор.

Впоследствие трудовото й правоотношение е прекратено, последвал е период от около 4 половин година, за който има данни, че въззиваемата е работила в свързано дружество, след което с процесния Трудов договор № 245 от 24.01.2025 г., въззиваемата Е. С. Т. отново е постъпила на работа при въззивника „Ивком-63“ ЕООД, като отново е била назначена на същата длъжност - „Оператор, въвеждане данни“ , която е заемала при този работодател в периода 12.12.2022 г. - 23.07.2024 г. Следователно работодателят е разполагал с достатъчно време да провери професионалните качества на служителя и да се убеди в тях. Именно това навярно го е мотивирало да задържи въззиваемата като свой служител и да я върне на предходната заемана длъжност „Оператор, въвеждане данни“, чрез сключването на последващия Трудов договор № 245 от 24.01.2025 г.

Фактически въззиваемата е била в ТПО с въззивното дружество в периода от 12.12.2022 г. до 14.04.2025 г., заемайки една и съща длъжност, с прекъсване от около половин година, в което време въззиваемата е била назначена в свързаното дружество „Димко Стар“ ЕООД. Формално в периода от 12.12.2022 г. до 14.04.2025 г. са обособени два подпериода, в които въззиваемата е работила при „Ивком-63“ ЕООД по съответни два отделни трудови договора – този от 2022 г. и този от 2025 г. С оглед трайните трудови правоотношения между страните, извън съмнение е обстоятелството, че работодателят, при сключване на процесния договор от 2025 г. вече добре е познавал професионалните умения на служителя си Е. С. Т., убедил се е в персоналните й качества и в това, че обективно се справя с изпълнението на функциите по длъжностна характеристика, присъщи за длъжността „Оператор, въвеждане данни“. Всичко изложено обезсмисля уговарянето на срок за изпитване по втория сключен трудов договор (този от 2025 г.), като клаузата от същия договор (чл.

4) предвиждаща изпитателен срок в полза на работодателя е в разрез със закона, по – конкретно нарушава чл. 70, ал. 5 от КТ. Формално сключвайки два трудови договора с един и същ служител за една и съща длъжност, работодателят е заобиколил забраната по чл. 70, ал. 5 от КТ, за да създаде възможност за себе си по всяко време до изтичане на изпитателния срок едностранно да прекрати трудовото правооотношение без предизвестие. Поради изложеното, правилно първоинстанционният съд е прел за недействителна следната част от клаузата на чл. 4 от трудовия договор от 2025 г.: