Решение № 1186 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.ева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330205248 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-1030-005091 от 22.07.22 г. на Началник група в ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на Г. П. П., ЕГН: ********** с адрес: ***** е наложено административно наказание, за нарушение на чл.70 ал.3 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ГЛОБА в размер на 20/ двадесет/ лв.; за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/лева и за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване право от управление на МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

Жалбоподателят Г. П. П., се явява, редовно призован. Моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Административнонаказващия орган – Началник група Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема 1 становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 16.09.2022 г. в 11.29 часа от актосъставителя А. Т. Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Г. П. П. за това, че на същата дата и час в гр.Пловдив, на бул. Шести Септември до № 221А посока бул. Източен, управлява лична собственост, лек автомобил, модел Мерцедес с рег.№ ***** и допуска следните нарушения:

Не е пуснал задължителните светлини за движение през деня; не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила; при подаден сигнал със СТОП – палка от униформен служител, водачът подава рязко газ и продължава без да спре. Спрян е принудително на улица Мадара пред № 2.

Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл.70 ал.2; чл.137а, ал.1 и чл.103 от Закона за движение по пътищата.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят А. Т. Т. заявява, че поддържа съставения от него акт, твърди, че с колегата П. били на бул. 6-ти Септември, ръкавът излизащ на моста на Адата. Работили по безопасност на движението. Подал сигнал със стоп палка на л.а. Мерцедес, като водачът го изгледал и продължил движението с автомобила, без да спира. Имал видими нарушения. Полицейските служители последвали МПС-то, което завило в уличка без изход. Било настигнато от полицейския патрул и там на място на водача П. съставили въпросния АУАН. Свидетелят сочи, че жалбоподателят нямал поставен предпазен колан и това ясно се виждало, тъй като избраното място за проверка имало перфектна видимост към автомобилите, слизащи от моста на Адата.

По делото е разпитан св. Б. Н.П., който в показанията сочи, че работи в автосервиз, специализиран в автомобили с електроника. Известен му е 2 автомобила на жалбоподателят, който бил софтуерно програмиран при запалване на двигателя да светнат фаровете и габаритите.

Съдът намира, че така събраният доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на посочените административни нарушения на чл.70 ал.3 чл.137а, ал.1 и чл.103 от Закона за движение по пътищата се явяват доказани по несъмнен начин.

Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.

В случая от показанията на актосъставителя и от писмените доказателства – Заповеди и справката за нарушител/водач по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – П. е управлявал процесния лек автомобил без включени светлини и поставен обезопасителен колан, нещо повече на подаден сигнал със палка за СТОП от униформен служител не е спрял плавно МПС-ти и е следвало да бъде установен, чрез преследване от органите на реда, далеч от мястото на проверката. В тази връзка съдът не кредитира изложените възражения от жалбоподателя, че длъжностното лице било изскочило на пътя и така се поставил в опасност от ПТП, за това продължил. Доказан факт е, че водачът е продължил да управлява л.а. без да спре, ако последният е считал, че може да допусне ПТП, то нямало е пречка да подмине, но все пак преустанови движението на л. а., което не е сторено.

На следващо място съдът не кредитира показанията на св. П.. По отношение на електрониката на л. а., същия свидетелства принципни положения, а не данни, на които е очевидец, лично възприел на дата 16.09.2022г.

По делото са налице и доказателства за съставомерност на деянията и по трите точки на НП, както и от субективна страна, т.е. жалбоподателя да е знаел, че управлява МПС без да включил светлини, не е поставил предпазен колан и не е спрял плавно на подаден сигнал от служител на пътна полиция.

3

По отношение на тези обстоятелства нито в депозираната жалба, нито в съдебно заседание се излагат твърдения, оборващи така направените констатации от проверяващият орган. Следователно същите не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и НП норми.

От съдържанието на АУАН и НП е видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършените нарушения, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН, включително на чл.42, т.3, пр.2, чл.48, ал.1 и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 и т.6 от цитирания закон.

Не на последно място не е налице липса на териториална компетентност у наказващият орган, тъй като видно от приложените към административнонаказателната преписка Заповеди, същите предоставят пълни правомощия на издателя на обжалваното понастоящем Наказателно постановление да налага санкции за нарушения на ЗДвП.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-1030-005091 от 22.07.22 г. на Началник група в ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на Г. П. П., ЕГН: ********** с адрес: ***** е наложено административно наказание, за нарушение на чл.70 ал.3 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ГЛОБА в размер на 20/ двадесет/ лв.; за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/лева и за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване право от управление на МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

4

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5