Акт № 1615 от 28.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1615 гр. Плевен, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Силвия Г. И.а при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело № 20264430101518 по описа за 2026 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба и поправена искова молба от И. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

Плевен, ул. *** № ***, чрез *** от САК и ад. И. И. от САК, преупълномощена от ***, против „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***, и „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № *** с правно основание – чл.26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между "***" ЕАД, ЕИК *** - Заемодател, от една страна, и И. М. И., ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за предоставяне на потребителски кредит с ид. № *** (по-долу за краткост Договора за паричен заем). Сочи се, че страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 300.00 лв. (триста лева).

Твърди се, че при сключването на договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем, като са дадени три възможности, а 1 именно: посочване на физическо лице, избрано от кредитодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от *** ЕАД банка. Твърди се, че без обаче да бъде предоставена реална възможност за избор, Заемодателят е представил на ищеца като единствена възможност подписването на Договор за възлагане на поръчителство. Сочи се, че страни по договора са „***" ЕООД, ЕИК *** и ищеца И. И..

Твърди се, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения Договор за паричен заем и Договора за поръчителство, ищецът е заплатил дължимите задължения.

Ищецът се позовава на чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Излага доводи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Излага доводи, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче посочва, че тези суми не са включени в ГПР. Сочи, че в случай че те биха били включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.

Излага доводи, че в случая, получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Сочи, че то е предоставено от трето лице чрез сключване на Договор за поръчителство, за което е определено възнаграждение. Счита, че дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Излага съображения, че липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, излага 2 доводи, че ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Посочва, че несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Излага доводи, че възнаграждението по гаранционната сделка представлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит.

Сочи, че сключването на този договор за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита. От съдържанието на договора за кредит ищецът обосновава извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество.

Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, че нищожни са договорите, които заобикалят закона. Излага доводи, че заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна - нищожни са цялата поредица от сделки. Счита, че единствената цел за сключването на договора за предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва, следователно заобикаля нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, то този договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Отделно от горното, на самостоятелно основание ищецът счита сключените Договори за потребителски кредит за недействителни като противоречащи на изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото същите не съдържат информация относно начина на формиране на ГПР, който е посочен единствено като процент. Счита, че потребителят не е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай счита, че и в двата Договора не се съдържа дори и подобна математическа формула.

3

Излага доводи, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договорите по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването им.

Сочи, че противоречието на договора за заем с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за паричен заем за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Излага доводи, че нормите на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ищецът излага доводи, че в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 300.00 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Счита, че всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 300.00 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договорите, поради което подлежи на връщане.

Ищецът твърди, че е изпълнил поетите задължения съгласно договора, като е заплатил на заемодателя дължимите по договорите суми. Счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да прогласи, че Договор за предоставяне на потребителски кредит с ид. № *** от *** г., сключен с „***" ЕАД е нищожен.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да постанови, че Договор за възлагане на поръчителство от *** г., сключен с "***" ЕООД е нищожен.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да осъди „***" ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 25 евро, представляваща недължимо заплатена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит с ид. № *** от *** г. за периода от за периода от *** г. до 31.11.2025 г., ведно със законовата лихва от датата на депозирана на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да осъди „***" ЕАД да заплати на ищеца 25 евро, представляваща недължимо заплатена сума по Договор за поръчителство от *** г., за периода *** г. до 4

31.11.2025 г.

Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „***" ЕАД, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез *** Х. И., в който са изложени доводи, че претенциите са неоснователни и недоказани.

Ответникът счита, че Договорът за кредит съдържа всички предвидени в чл. 11 от Закона за потребителския кредит реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият е действителен.

Ответникът счита за неправилни изложените в исковата молба пороци на договора за кредит, свързани с невключване на претендирана от “***“ ЕООД сума. Ответникът оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство. Счита, че ГПР е изчислено правилно.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на процесния договор.

Сочи, че изискването за обезпечаване на потребителския кредит е разписано в изпълнение на разписаните в ДиректИ. 2008/48 и ЗПК разпоредби.

Ответникът акцентира на естеството на получената от ищеца услуга, а именно т.н. „бързи кредити“, които от гледна точка на занижените изисквания към кредитната история на клиентите и тяхната платежоспособност, се явяват високо рискови, предвид което и в случай не неблагоприятно развитие на възникналите правоотношение /каквото е и настоящото, предвид отказа от страна на ищцата да върне предоставения й кредит/, единствената сигурна възможност кредитора да получи дължимите суми по договора, е да се удовлетвори от обезпечението по кредита. По повод изложените твърдения за неизпълнимост на изискванията за обезпеченост, ответникът счита че същите са недоказани.

По повод всички изложени в исковата молба твърдения за 5 нищожност, поради неравноправност на договора /в цялост или на отделни негови членове/, ответникът счита, че в исковата молба не се предоставят никакви доказателства за липсата на „индивидуално уговорени“ клаузи, Отправено е искане да бъдат отхвърлени претенциите, като неоснователни и недоказани.

Ответникът не оспорва, че при изчисляване на ГПР и включване на допълнителни разходи към него, би се надвишил законов определеният размер по чл. 19, ал.4 ЗПК. В тази връзка моли да не бъде допускана ССЧЕ, доколкото въпросът за включване на тези допускания е правен, и не се оспорва от ответника, че при включване ще бъде превишен размера на ГПР.

Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „***" ЕООД, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез адв. ***, в който са изложени доводи, че претенциите са неоснователни и недоказани.

Излагат се доводи, че на ***г. между ищцата и ответника „***“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство. Сочи се, че по силата на последния, ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по Договор за потребителски кредит. Твърди се, че в резултат на поетото задължение и след уведомление от страна на кредитора, че кредитът не е обезпечен по друг начин, че е сключен Договор за поръчителство между „***“ ЕООД, в качеството му на поръчител и „***“ ЕАД - в качеството му на кредитор. Сочи се, че със сключването на Договора за поръчителство, ответникът е изпълнил поетото с Договора за възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищцата за всички задължения, произтичащи от посочения договор за потребителски кредит. Излага доводи, че не е налице сочената в исковата молба нееквИ.лентност, както и че до момента от ищцата не са правени никакви плащания по договора за кредит, поради което поръчителят ще следва да заплати така посочените задължения.