Решение № 1422 от 04.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1422

Варна, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20257050702454 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Г. Р. И. , против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2161202/11.10.2025 год. , издадена от А. С. К. на длъжност младши автоконтрольор към РУ 04 Варна към ОДМВР-Варна , с която на основание чл.171, т. 1, б. „з“)ГГ) от ЗДвП е наложена на И. принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата се претендира материална незаконосъобразност на обжалваната заповед – отрича се субективната съставомерност на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП, т.е. наличието на вина, поради липсата на знание у водача за служебното прекратяване на регистрацията на управлявания от него автомобил. Твърди се още , че за наложената с обжалваната заповед ПАМ не било предвидено налагане на адм. наказание лишаване от правоуправление и в заповедта не била посочена дата на нарушението, поради което същата била незаконосъобразна.

Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски, като в съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат К..

Ответникът - младши автоконтрольор към РУ 04 Варна към ОД на МВР-Варна А. С. К. , чрез упълномощения юрисконсулт Г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

С. Г. Р. И. е съставен от младши автоконтрольора в РУ 04 при ОДМВР-Варна А. С. К. акт за установяване на адм. нарушение серия GA № 4720901 от 11.10.2025 г., в който е отразено, че И. на 11.10.2025 г. около 20.15 ч. в [населено място], област Варна, [улица]до бензиностанция „Бенита“, управлява в посока [населено място] лек автомобил Р. М. С. с рег. № [рег. номер], собственост на И. Т. К. с [ЕГН] по договор за покупко-продажба № 8810/24.07.2025 г. , който не е регистриран по надлежния ред и е с прекратена регистрация от 25.09.2025 г. във връзка с чл. 143, ал.15 от ЗДвП, а именно - новият собственик не е извършил задължението да регистрира автомобила в службите на МВР в двумесечен срок от придобиването.

Посоченият в този АУАН и управляван от Г. И. автомобил е бил придобит от И. Т. К. с договор за покупко-продажба на МПС от 24.07.2025 г. , нотариално заверен от нотариус О. С. с район на действие Районен съд Варна. След придобиването , К. не е регистрирал МПС в съответната служба по постоянния си адрес , поради което регистрацията му е служебно прекратена на 25.09.2025 г. с отбелязване в Националния регистър на ППС , съгласно чл. 143, ал.15 от ЗДвП. При предаването на автомобила от К. на И. на 11.10.2025 г., е предоставено и свидетелството за регистрация на МПС, в което като собственик е бил вписан продавача Н. И. И.. Въпреки последното, Г. И. поел управлението на така предоставеният му автомобил без да погледне и да се запознае със съдържанието на свидетелството за регистрация на процесното МПС [Марка] с рег. № [рег. номер].

По повод констатираното с АУАН нарушение по чл.140, ал.1, пр. І от ЗДвП , актосъставителя К. на длъжност младши автоконтрольор в РУ 04 при ОДМВР-Варна , въз основа на правомощията предоставени му с т .2.7 от издадената от директора на ОДМВР-Варна заповед № 365з-7399/4.09.2025 г., издава заповед № GPAM- 2161202/11.10.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка , с която на основание чл.171, т.1, б. “з“)ГГ) от ЗДвП налага на Г. Р. И. принудителна адм. мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП , до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца”. Заповедта е връчена на И. на 11.10.2025 г. , след което на 17.10.2025 г. той подава жалба срещу нея до АС-Варна.

При така установените обстоятелства , съдът намира жалбата на И. за процесуално допустима като подадена от адресат на адм. акт , в срока по чл.149, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от съдебно оспорване.

Разгледана по същество , съдът намира жалбата за неоснователна предвид следното :

Обжалваната заповед представлява валиден адм. акт , който е издаден от адм. орган разполагащ с необходимата материална компетентност. Издателят на заповедта е служител на РУ 04 към ОД на МВР-Варна, която в случая се явява служба за контрол по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, чийто директор притежава в качеството си на нейн ръководител посочените в същата норма правомощия за прилагане на изброените принудителни адм. мерки, включително тази по чл.171, т.1, б. “з“)ГГ) от ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане на ПАМ на определени от него длъжностни лица , което в случая е сторено с издадената от директора на ОД на МВР-Варна заповед № 365з-7399/4.09.2025 год. Заповедта е цитирана в оспореният адм. акт , като видно от съдържанието на т. 2.7 от същата, правомощията по прилагането на ПАМ за нарушения на ЗДвП извършени на територията обслужвана от съответното РУ при ОДМВР-Варна, включително от вида на процесната, са делегирани на младши автоконтрольорите от РУ при ОДМВР- Варна. По делото е представено удостоверение с рег. № 365000-77865/11.11.2025 г. издадено от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна , съгласно което младши инспектор А. С. К. е назначен считано от 28.06.2023 г. на длъжност „младши автоконтрольор в група ОДПКПД“ на сектор „ Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Варна , която длъжност заема и към момента. В този смисъл , обжалваната заповед е издадена в пълно съответствие с делегираните законови правомощия , поради което тя представлява валиден адм. акт.

Разпоредбата на чл.172 , ал.1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат мотивирани. В тази връзка , обжалваната заповед съдържа пълно изложение на фактически и правни основания , поради което съдът намира за спазена формата на адм. акт.

Възражението за нарушаване на процесуалните правила във връзка с липсата на посочена дата на извършване на адм. нарушение е неоснователно, тъй като така допуснатият пропуск не обективира наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила – датата на деянието е посочена в съставеният АУАН , който е цитиран в обжалваната заповед и е приложен в материалите от адм. преписка, а известна е съдебната практика според която е допустимо мотивите на адм. акт да се съдържат в материалите от адм. преписка.

Спорът основно е концентриран по правилното приложение на материалния закон , във връзка с което съдът намира за доказани посочените в обжалваната заповед фактически основания за нейното издаване. Съгласно чл. 170, ал.1 от АПК , доказателствената тежест за тяхното установяване е за ответника , като същата му е указана още с разпореждането за насрочване на делото. Съобразно съдържанието на обжалваната заповед , подлежащият на доказване в тази връзка факт е за управлението на 11.10.2025 г. на МПС , което към тази дата не е било регистрирано по надлежния ред , поради служебното прекратяване на регистрацията му на 25.09.2025 г. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Тези факти не са спорни по делото , а от друга страна те са установени от събраните доказателства – управляваният от жалбоподателя на 11.10.2025 г. процесен автомобил е бил придобит от собственика И. К. на 24.07.2025 г., след което последният не го е регистрирал в рамките на двумесечния срок по чл. 143, ал.15 от ЗДвП , който в случая е изтекъл на 24.09.2025 г., поради което регистрацията му е била прекратена на посоченото основание по чл. 143, ал.15 от ЗДвП именно на датата 25.09.2025 год.

Така констатираното с процесният АУАН управление на ППС с прекратена регистрация правилно е квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП независимо от обстоятелството, че същото е било с налични табели с регистрационен номер , като от обективна страна това деяние съответства в пълна степен на административно-наказателния състав по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. В тази връзка , абсолютно несъстоятелна е изложената в жалбата теза относно предвидените за този състав адм. наказания – освен глобата, нормата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП предвижда и налагането на адм. наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца на водач , който управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано , но е без табели с регистрационен номер. Субект на адм. нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП е водача , независимо дали същият е собственик на управляваното от него МПС.

Посочената в обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.1, б. “з“)ГГ) от ЗДвП за временно отнемане на СУМПС се налага на водач , включително за извършено от него нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП , за което както се посочи същата норма предвижда налагане на адм. наказание лишаване от правото да се управлява МПС. В случая , въпросната принудителна адм. мярка има за цел съгласно чл. 22 от ЗАНН да преустанови извършването на това адм. нарушение, като по характера си тя представлява индивидуален адм. акт , който като такъв няма за разлика от адм. нарушение субективна страна , т.е. при него въпросът за вината е ирелевантен. Във връзка с последното , преценката за законосъобразност на наложената с обжалваната заповед ПАМ не е обвързана с изследването на въпроса за административно-наказателната отговорност на адресата за да се установи извършването на адм. нарушение , т.е. достатъчно е установяването на обективната противоправност на деянието – в този смисъл е Решение № 4364 от 28.03.2011 г. на VІІ-мо отд. на ВАС по адм. дело № 8711/2010 год.

По тези съображения , възражението на жалбоподателя, че не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил е изцяло ирелевантно за законосъобразността на обжалваната заповед , а от друга страна видно от неговите дадени в последното съдебно заседание обяснения , той сам се е поставил в невъзможност да узнае относимите в това отношение факти , тъй като не е погледнал съдържанието на предоставеното му свидетелство за регистрация на МПС , което ако бе сторил , би придобил знанието , че автомобила е регистриран като собственост на лице различно от предоставящото владението на автомобила лице И. К.. В това отношение , от значение е и обстоятелството , че нормата на чл.18б, ал.2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях , и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС , не предвижда уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията в случаите на ал.1, т.10 , която има предвид именно прекратяване на регистрацията на основанието по чл. 143, ал.15 от ЗДвП – уведомлението е предвидено само за случаите по чл.18б, ал.1, т.1, 2, 3 , 4 или 8. По причина на последното , дори да бе допустимо възражението на жалбоподателя за субективна несъставомерност на нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДвП , то правно невъзможно е прилагането по аналогия на тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС.

В този смисъл , след като установените по делото факти напълно съответстват на тези описани в процесният АУАН и пресъздадените такива в обжалваната заповед , които правилно са квалифицирани като осъществен от обективна страна състав на адм. нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП , чийто субект е именно жалбоподателят, то наложената с оспорената заповед ПАМ по чл.171, т.1, б. “з“)ГГ ) от ЗДвП е материално законосъобразна и съответстваща на целта на закона.

Разпечатката съдържа 27 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/327a12c6-1406-4af1-acf2-e132c3c6881c