Решение № 141 от 04.05.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 88/2022
- Вид
- Решение № 141
- Подписан
- 04.05.2022
- Състав
- Вилиян Георгиев Петров, Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 430 · Търговски закон
- чл.432 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 141 гр. Варна, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вилиян Г. Петров
Членове:
Георги Йовчев
Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20223001000088 по описа за 2022 година
Производството е образувано e по въззивна жалба на М. Т. Р. и Т. ГР. Р., двамата от гр.Варна, срещу решение №260108/25.05.2021г. по т.д.№ 1959/2019г. по описа на ВОС, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, че М. Т. Р. и Т. ГР. Р. дължат на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД-гр. София, в условията на солидарност, в качеството си на длъжници по Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс №1 от 11.01.2010г., Анекс №2 от 14.10.2010г. и Анекс №3 от 27.01.2012г. към него, сумата, представляваща част от общото задължение на длъжниците, както следва: 71 580,86 EUR – част от главница в общ размер от 130 960,59 евро, дължима по Договор за кредит № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и анекси, законната лихва върху главницата от 71 580.86 EUR, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед № 1738/28.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 3079/2019г. на ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и с процесуалните правила, с подробно изложени съображения за това.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с който се оспорва основателността на жалбата и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
1
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, предявен от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу М. Т. Р.-кредитополучател и Т. ГР. Р.-солидарен длъжник, за установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца, при условията на солидарност в качеството си на длъжници по Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и допълнително споразумения към него - Анекс № 1/11.01.2010г., Анекс № 2/14.10.2010г. и Анекс № 3/27.01.2012г., следните суми, представляващи част от общото задължение на длъжниците: 71 580,86 евро – част от главница в общ размер от 145 390 евро, дължима по Договор за кредит № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и допълнителни споразумения към него; 994,51 лв. – дължими нотариални разноски; законна лихва върху главницата от 71 580,86 евро начиная от 25.02.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1738/28.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3079/2019г. на ВРС.
Ищецът излага, че на 24.11.2008г., по силата на сключен между АЛФА БАНКА АДГърция, чрез Алфабанка клон България КЧТ /с правоприемник Юробанк България АД/ и двамата ответници М. Т. Р. с ЕГН ********** и Т. ГР. Р. Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс №1 от 11.01.2010г., Анекс №2 от 14.10.2010г. и Анекс №3 от 27.01.2012г. към него, е отпуснал на същите сумата от 145 000 евро, които средства кредитополучателят се е задължил да ползва съгласно уговореното в договора и да върне в договорения 13-годишен срок – до 2023 год., ведно с уговорените лихви, без гратисен период (чл. 6.1), на 156 месечни анюитетни вноски (чл. 6.2. от Договора), от които последната е изравнителна, включващи главница и лихви съгласно погасителен план. Кредитополучателят е спрял плащанията по кредита съгласно договореното, поради което банката, по реда на заповедното производство, се е снабдила с изпълнителен лист (въз основа на издадена по гр.д. № 15901/2013г. на ВРС заповед за незабавно изпълнение) за просрочените (само) суми по кредита, без да обявява последния изцяло за предсрочно изискуем, образувайки и изпълнително дело – изп.д. № 867/2013г. по описа на ЧСИ Тодорова, с рег. № 717 на КЧСИ, с район на действие ОС-Варна. Поради продължило необслужване на кредита и просрочие банката е упражнила правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем на осн. чл.
60, ал. 2 ЗКИ и чл. 29.2 от ОУ, за което чрез изпратени до длъжниците покани по реда на чл.
18, ал. 5 ЗЧСИ е изпълнила задължението си за уведомяването им. Поканите-уведомление са получени от длъжниците на 17.01.2019г., но действия съгласно указаното в тях не са предприети, поради което банката се е снабдила с втора заповед за изпълнение на парично вземане (предявено за част от общото задължение по кредита) издадена въз основа на заявление по гр.д. № 3079/2019г. по описа на ВРС и изпълнителен лист на осн. чл. 417 ГПК и е пристъпила към принудително събиране на вземането си по целия кредит. По молба на взискателя образуваното вече изпълнително дело по описа на ЧСИ Тодорова е било прехвърлено при ЧСИ Георгиев – рег. № 892 на КЧСИ и район на действие ОС-Варна и е образувано изп. д. № 417/2019г. по описа на същия. Вторите изпълнителен лист и заповед за изпълнение издадени по гр.д. № 3079/2019г. на ВРС взискателят е присъединил към вече 2 образуваното изп.д. № 417/2019г. на ЧСИ Георгиев с предмет събиране вземането по изпълнителния лист и заповед за изпълнение издадени по гр.д. № 15901/2013г. на ВРС за събиране част от вземането по същия кредитен продукт.
Ответниците с писмения отговор оспорват изцяло иска като недопустим и неоснователен. Навеждат доводи за нарушение на императивното правило на чл. 58 ЗПК.
Считат, че с договора и допълнителните споразумения е допуснато олихвяване и капитализиране на лихви, представляващо забранен от закона анатоцизъм. Твърдят нищожност на уговорката за право на кредитора да внася промени в лихвения процент и да събира наказателни лихви върху просрочени лихви, както и да увеличава общото задължение чрез нови погасителни планове. Твърдят наличие на неравноправни клаузи при договарянето, изразяващо се в правото на банката едностранно да променя лихвения процент по субективна преценка, а критериите за това са неясни и неразбираеми. Оспорват настъпване правото на предсрочна изискуемост, считайки същото за неравноправно.
Въведени са възражения относно валидността на допълнителните споразумения, с които положението за кредитополучателя е станало по-неблагоприятно отколкото първоначалното съдържание на договора. Считат сключените анекси за нищожни. Въвеждат възражение за погасяване на задължението при прилагане на общата погасителна давност. Ю Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от приобщените писмени доказателства се установява, че в полза на въззивника ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК - №1738/28.02.2019 г. по ч.гр.д. № 3079/2019г. по описа на ВРС и изпълнителен лист № 1666/01.03.2019г. за сумата от 71 580,86 евро, представляваща част от главница в общ размер 148 390 евро дължима по Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 129249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс №1 от 11.01.2010г., Анекс №2 от 14.10.2010г. и Анекс №3 от 27.01.2012г. към него, сключени между АЛФА БАНКА АД-Гърция, чрез Алфабанка клон България КЧТ /с правоприемник Юробанк България АД/, от една страна, като кредитодател, и М. Т. Р. – в качеството му на кредитополучател, и Т. ГР. Р. – в качеството й на солидарен длъжник, от друга страна, ведно с прилежащите към него допълнителни споразумения, подробно описани по-горе, съгласно извлечение от счетоводните книги на банкатакредитор. Срещу издадената заповед са подадени възражения от длъжниците в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, а в едномесечния законоустановен срок от уведомяването, от името на заявителя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез адв. М, са представени доказателства за предявен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Следователно налице са предпоставките за допустимост на предявените искове.
Между страните изрично е уговорено, в случай на неизпълнение (неизправност) от страна на кредитополучателя, възможността банката да обяви останалата неизплатена част от кредита за предсрочно изискуема при просрочие плащането на която и да е погасителна вноска по кредита – частично или пълно (чл. 28 и чл. 29 от ОУ). Следователно предсрочната изискуемост изцяло или частично, може да се обяви от банката при пълно или частично неплащане на всяка една, която и да е вноска по кредит. Изискуеми стават и всички 3 дължими такси, комисиони и разноски, като е предвидена и възможността да се предприемат мерки по принудително събиране на дължимите суми по договора за кредит (чл. 29, т. 3 ОУ). Тази уговорка, съответства както на разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции където е предвидено, че банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане дори и само на една вноска, така и на нормата на чл.432 от ТЗ, според която, в договора страните могат да уговорят случаите, в които банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита.
Последното плащане по кредита е било на 28.02.2013г. в размер на 245,09 евро, които са били погасени заплатените от банката договорени застраховки. За пълнота на изложеното, предхождащото последното плащане е от дата 30.11.2012г. в размер на вноската от 2 560 евро, с което плащане са били погасени вноските за лихви с падеж 27.08.2012г., 27.09.2012г. и 27.10.2012г. С допълнителните споразумения е въведен гратисен период по отношение плащането на вноски за погасяване на главницата, поради което за времето от 27.01.2012г. до 27.01.2013г. такива не се дължат. Обобщено, в настоящия случай, кредитополучателят е допуснал неизпълнение, изразяващо се в непогасяване на 64 вноски за главница считано от 27.10.2013г. до 17.01.2019г. и на 64 вноски за лихва начиная от 27.11.2012г. Просрочието е дало основание банката да упражни правото си по чл. 29 ОУ, обявявайки целия кредит за предсрочно изискуем на осн. чл. 60, ал. 2 ЗКИ и да предприеме мерки по принудително събиране дължимите по договора суми. Чрез изпратени до длъжниците покани по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ е изпълнила задължението си за уведомяването на длъжниците за упражненото право банката едностранно да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, респ. за настъпилата предсрочна изискуемост на същия. Съгласно възприетото в т.18 от ТР №4/2013г. на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В процесните покани (л. 32 от гр.д. № 3079/2019г. на ВРС), кредиторът ясно е посочил разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от ОУ към Договора и предвижданите последици от неплащане задължението по договорения кредит.
Процесният договор по същността си представлява банков ипотечен кредит на физическо лице, като няма спор, че кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума в размер на 145 000 евро на 28.11.2008г. с транзакция реф.№ 249ZTRF08333001S. Договор за кредит за покупка на недвижим имот има характер на финансова услуга по смисъла на пар.13 т.12, б.Б (редакцията ДВ бр. 36/04.04.2008г.) от ДР ЗЗП, както и по смисъла на действащата разпоредба. Ищецът е търговец по смисъла на пар.13 т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и ответниците имат качеството на потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Ето защо процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на чл.143 – чл.148 от същия.
Разпечатката съдържа 26 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3279f352-fc4e-40b9-b260-7f4fa7f2bd3d