Решение № 392 от 08.07.2022, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2065/2021
- Вид
- Решение № 392
- Подписан
- 08.07.2022
- Състав
- Димитър Руменов Беровски
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 4, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.2, ал. 2 и ал. 3 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.2, ал. 2 и ал. 3 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 78, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79, ал. 2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79, ал. 3 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 81 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 392 гр. Б., 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210102065 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от частен съдебен изпълнител В. Й. Т., ЕГН **********, с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие - ОС Б., с адрес: гр. Б., ул. „Т. А.“ № ********, чрез адв. С.Б. срещу К. АЛ. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „З.“ № 11.
Ищецът твърди, че упражнява дейност като частен съдебен изпълнител, регистриран под № *** на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие - Окръжен съд гр. Б.. Сочи, че на 25.11.2014г. пред него в качеството му на частен съдебен изпълнител било постъпило писмо с възлагане за събиране на публично вземане от община Б., с което на основание чл.2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ във връзка с чл. 163, ал.1 и чл. 209, ал.1 и ал.2, т. 3 ДОПК Община Б. е възложила за събиране задълженията на ответната страна по Акт за установяване на задължение по декларация/АУЗД/ №DT000831/11.09.2014 г. Поддържа, че за събиране на тези задължения на 25.11.2014г. било образувано изпълнително дело № 1236/2014 г. по описа на неговия опис. Заявява, че на длъжника по изпълнителното дело била изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.№11601/07.04.2015 год., в която бил указан размерът на задължението, включително и дължимите по изп.д. такси и разноски към датата на поканата, като същата била редовно връчена на ответника 03.05.2015 год. Излага, че по изпълнителното дело било постъпило уведомление с вх. № 01224/20.01.2020 год. от Община Б., с което взискателят го бил уведомил, че задълженията по АУЗД, предмет на изпълнителното дело, били погасени. Навежда, че въз основа на платените към взискателя суми била начислила такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Сочи, че за направените по изпълнителното дело разноски, които не били заплатени авансово от взискателя, по делото била изготвена Сметка № ******/26.11.2020 год., в която са посочени извършените действия по изп. дело и начислените такси по т. 3, 4, 5, 9, 26, 31, 12 ТТРЗЧСИ, а именно такса по т. 3 ТТРЗЧСИ /извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество/ - общо 10,00 лв. без ДДС; такса по т. 4 ТТРЗЧСИ /изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа/ - общо 10,00 лв. без ДДС; такса по т.5 ТТРЗЧСИ /изготвяне и връчване на книжа/ 1 общо 120,00 лв. без ДДС; такса по т.9 /за налагане на запор/ - общо 15 лв. без ДДС; такса по т.12 /за изготвяне на сметка за размера на дълга/ - 30 лв. без ДДС; такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 61,72 лв. без ДДС; допълнителни разноски по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 1,95 лв. без ДДС. Смята, че с начисляването на 20% ДДС вземането се равнявало на общата сума от 298,01 лв. Твърди, че на длъжника било изпратено Съобщение с изх.№29870/30.11.2020 год. ведно с изготвената сметка, като бил уведомен, че при неплащане на задължението в дадения срок, ще поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поддържа, че същите били редовно връчени на ответника на 26.02.2021 г., като в указания срок ответникът не бил заплатил дължимите се такси по изп.д. № 1236/2014 год. в размер на 298,01лв. Счита, че съгласно изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ дължимите такси и разходи по образуване и движение на изпълнителното дело се заплащали авансово от взискателя и впоследствие бивали възстановявани от длъжника. Заявява, че в случай, че това не било сторено дължимите такси оставали за събиране направо от длъжника, като за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1ГПК независимо от техния размер /чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ/. Сочи, че за дължимите се такси по горепосоченото изп.д. на 23.04.2021г. по ч. гр. д. № 1004/2021г. по описа на РС-Б. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника /длъжник в заповедното производство/ по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
Ответникът, чрез особения си представител адв. М.К. У., счита предявения срещу него иск за неоснователен. В тази връзка сочи, че ищецът не доказвал по никакъв начин извършването на всички посочени от него действия по процесното изп.д. № 1236/2014 год., съответно не доказвал размера на таксите и разноските, които на основание чл. 79, ал. 2 ГПК се дължали от ответника. Заявява, че така като начислената сума в размер на 61,72 лв. по т. 26 ТТРЗЧСИ, която се изчислявала по реда на посочената точка, следвало да се приемела за произволна и неподкрепена с доказателства, тъй като не бил известен размерът на дълга на ответника към община Б., който е бил погасен. Смята, че ищецът не доказвал да е извършил действия по установяване имущественото състояние на длъжника, по изпращане на книжа и документи свързани с принудителното събиране на вземането, като въпреки това претендира, че ответникът дължал сумата общо от 10 лв. по т. 2 ТТРЗЧСИ, сумата от общо 10 лв. по т. 4 ТТРЗЧСИ; сумата от общо 120 лв. по т. 5 ТТРЗЧСИ, сумата от 15 лв. по т. 9 ТТРЗЧСИ; сумата от 30 лв. по т. 12 ТТРЗЧСИ и сумата от 1,95 лв. по т. 31 ТТРЗЧСИ.
Доколкото Сметка №00000****** от 26.11.2020 г. била изготвена от ищеца и съответно била приложена по ч. гр.д. № 1004/2021 г., присъединено и към гр.д. № 2065/2021 г., то можело да се предположило, че сумата от 30 лв., посочена в исковата молба била дължима от ответника. Не така стоял въпросът с посочените като дължими суми по т. 3, 4, 5, 9 и т. 31 ТТРЗЧСИ. Възразява срещу размера на задължението по всяка от посочените точки от тарифата, тъй като нямало данни за това, дали въобще са били извършени действия от частния съдебен изпълнител по същите, съответно колко пъти е било извършено съответното действие (например изготвяне и ръчно връчване на книжа), кога реално са били извършени съответните действия, а също и какви допълнителни разноски е направил ищецът именно по процесното изпълнително дело.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е установителна искова претенция по 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с вр. чл. 79, ал. 2ГПК, във вр.с 79, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с ТТРЗЧСИ.
За вземаното по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 93725 от 23.04.2021г. по ч. гр. д. № 1004/2021г. на Районен съд – гр. Б.. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявения установителен иск:
2
Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
2. Относно основателността на предявения иск:
Уважаването на исковата претенция е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на образувано въз основа на молба на взискателя община Б. на изпълнително производство; 2/ че е било налице основание за начисляване на всяка една такса, осъществяване на съответната услуга и/или справка, за която се дължи такава по процесното изпълнителното дело, както и размера на всяка една от таксите, претендирани с исковата молба и 3/ неизпълнение на ответника (длъжник в процесното изпълнително дело) да заплати таксите по принудителното изпълнение.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите две от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Първата от горепосочените предпоставки за уважаване на иска е налице.
От материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело № 1236/2014г. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд -Б., се установява, че то е образувано по молба с вх. № 13361 от 25.11.2014 г. от Община Б. срещу ответника К. АЛ. П. въз основа на Акт за установяване на задължение по декларация №DT000831/11.09.2014 г.
Към молбата са приложени: справка за задължения, Акт за установяване на задължение по декларация № DT000831/11.09.2014 г., известие за доставяне, покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ изх. № ПДП001696/07.10.2014 г.
С постановление от 27.12.2014 г. ЧСИ е образувал изп. дело № 1236/2014г. с взискател Община Б. и длъжник К. АЛ. П.. Взискателят е поискал да бъде изпратено съобщение за доброволно изпълнение до длъжника, извършване на справки в НАП и справки до КАТ за наличие на автомобили. ЧСИ е изпратил искане до НАП за предоставяне на информация за длъжника К. АЛ. П. за декларирани банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, суми, предоставени за доверително управление, недвижими имоти, МПС и други движими вещи, дялово участие в дружества и др.
Установява се от материалите от изпълнителното дело, че ищецът е извършил множество изпълнителни действия, изразяващи се в проучвания на имущественото състояние на длъжника чрез изискване на информация и документи от НАП.
ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ПП КАТ Б. за налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника К. АЛ. П., а именно – лек автомобил БМВ Х 3, с рег. № Е 1593 KB.
Видно от материалите по изпълнителното дело, на 17.04.2015 г. е наложен запорът.
ЧСИ е изпратил ПДИ до длъжника изх. № 11601/07.04.2015 г., връчена на 03.05.2015 г. на А. А. М. - сестра на ответника.
Със съобщение изх. № 11603/07.04.2015 г. съпругът- недлъжник Х. Г. П. е уведомен за насочено принудително изпълнение върху вещ, съпружеска общност с К. АЛ. П. – лек автомобил БМВ Х 3, с рег. № Е 1593 KB. С изпратената ПДИ бил насрочен опис на лекия автомобил за 08.06.2015г. от 09:30 часа. Насроченият опис не се състоял, тъй като не били внесени дължите се такси от взискателя, което обстоятелство ЧСИ удостоверил в съставен от него протокол от 08.06.2015г., с който и отсрочил описа.
На 20.01.2020 г. взискателят по изпълнителното дело Община Б. е депозирал уведомление до ЧСИ, с което уведомил съдебния изпълнител, че задълженията по АУЗД №DT000831/11.09.2014 г. са били погасени изцяло на 08.01.2020г. от длъжника К. АЛ. П., като е поискал и вдигане на всички обезпечителни мерки, след като бъдат събрани дължимите такси към Община Б. и ЧСИ. С уведомлението е отправил искане делото да бъде 3 прекратено, като към него представил и разпечатка от информационния масив на Дирекция МДТ от 08.01.2020. С ръкописно разпореждане от 20.01.2020., обективирано върху уведомлението, ЧСИ разпоредил да се преизчислил дълга и да се уведомил длъжника за дължимите такси за прекратяване на изпълнителното дело. На 21.01.2020 г. ЧСИ е изготвил сметка за размера на дълга, като е приел като такси към него за извършени действия по изпълнителното дело в размер на 298,01 лв. с ДДС.
На 26.11.2020г. ЧСИ изготвил нова сметка за дълга № 00000******, в която описал извършените действия по изпълнителното дело. Било изпратено съобщение на длъжника, ведно с изготвената сметка от 26.11.2020г. за заплащане на таксите по принудителното изпълнение, като същите не били връчени на длъжника, защото последният бил в чужбина.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза (л. 109 – л. 127). Вещото лице сочи, че към 08.01.2020 г. длъжникът е погасил изцяло задължението си по АУЗД № DT000831/11.09.2014 г. Формираният дълг е от обикновени такси, пропорционални такси и допълнителни разноски. Става ясно от заключението на вещото лице, че ЧСИ е извършил всички посочени в сметка за дълга № 00000****** от 26.11.2020г. действия по процесното изпълнително дело. Размерът на пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ е 61,71 лв., като по изпълнителното дело липсват данни за заплащане на суми от ответника. Експертът сочи, че счетоводни документи за платени такси и разноски от ответника при ЧСИ няма.