Решение № 71 от 18.07.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Никопол, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Гражданско дело № 20224420100043 по описа за 2022 година

В НРС е постъпила ИМ от А. Д. А. от гр.***, обл.Плевен, чрез пълномощника адв.П. Й. АК-Варна против „М.К.т“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от В.В. и Г.А. за иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД. В молбата се излага, че ищеца и ответника са сключили договор за потребителски кредит от 15.11.2019г. по който договор ищеца следвало да върне сумата от 794.28 лв., при сума на получаване 700 лв., при ГПР 50.00% и ГЛП 24.00%, при срок на кредита 12 месеца. Наред с това съгласно договора трябвало да заплати неустойка в размер на 958.20 лв., разсрочена на 12 месечни вноски. По този начин общата сума, която ищеца следвало да заплати по договора възлизала на 1752.48 лв. Твърди се, че клаузите на договора относно заплащането на неустойка в размер на 958.20 лв. били нищожни, поради което се иска обявяване на тяхната нищожност на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД и установяване спрямо „М.К.т“ АД, че А. Д. А. от гр.***, обл.Плевен не дължи сумата от 943.80 лв., представляваща сбор от 12 месечни вноски за допълнителни услуги – „Разглеждане до минути“ , в периода от 01.03.2021г. до 01.02.2022г., в размер на 78,65 лв., всяка, предвидени в договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredi Online № 8032-00092106/ 30.01.2021г.

В срока по чл.131 ал.2 от ГПК, е постъпил отговор от ответника, в 1 който се излага становище, че предявения иск е недопустим поради липса на процесуална легитимация на ищеца. Твърди, че иска е неоснователен, тъй като Договора за допълнителни услуги има напълно самостоятелно действие и съдържа напълно независими клаузи, създаващи права и задължения на страните, различни от тези произтичащи от Договора за заем.Договора за допълнителни услуги няма характер на договор за потребителски кредит и отношенията по него се регулират от ЗЗД, а не от ЗПК.Претендират се разноски.

С оглед изложеното от страните и представените доказателства съдът приема, че е сезиран с искове по чл.124 от ГПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за заем Microcredi Online № 803200092106/30.01.2021г., е видно, че „М.К.т“ АД по договор за заем от 30.01.2021г. е предоставило на А. Д. А. потребителски кредит в размер 1000 лв., която сума тя се задължила да върне на 12 месечни погасителни вноски до 01.02.2022г., всяка вноска в размер на 102,71 лв. Лихвеният процент по договора е фиксиран на 40.47 %, а годишният процент на разходите е 48.90 %.

Лихвата, която кредитополучателката трябвало да върне, е общо 232,52 лв.

На същата дата е сключен договор за допълнителни услуги (безплатно усвояване на сумата от офис на М.К.т АД иоли чрез клонове на изипей, безплатно внасяне на вноски, предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, специални промоции, преференциално обслужване), за които услуги кредитополучателката дължи 12 месечни вноски по 78,65 лв.

Безспорно е, че договор за допълнителни услуги към заем Microcredi Online № 8032-00092106/30.01.2021г. е сключен между кредитора и заемателя въз основа на надлежно отправено искане от потребителя-заемател, по силата на който въззивницата се е задължила да заплати цената на пакета допълнителни услуги – Пакет "Раглеждане до минути", включващ описаните услуги, срещу разсрочено плащане на пакета за срок от 12 месеца от по 76.65 лв. всяка вноска, с ден на изплащане – 1-то число.

Тези суми следва да се заплащат за „услуги“, които не е уточнено 2 дали ще се предоставят или е само някаква възможност за предоставяне, като размерът на насрещната за кредитора престация е в размер по –висок от уговорената възнаградителна лихва по заема. На следващо място, в договора липсва уточняване и конкретизиране размера на сумата, дължима от длъжника за всяка една от услугите, които има възможност длъжникът да поиска от кредитора. Уговорено е възнаграждението да е дължимо, независимо от обстоятелството дали ще се предостави някаква услуга или не.

Съдът счита този допълнителен договор за нищожен, поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и заобикалящи разпоредбите на закона за потребителския кредит, /чл. 21, ал. 1 от ЗПК/.

Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. При възмездните сделки, накърняване на добрите нрави има найчесто, когато се нарушават принципа на справедливост и производният му еквивалентност на престациите. Уговореното възнаграждение по процесния договор, само поради размера си, е в противоречие и с двата принципа, тъй като предвиждайки възнаграждение за някакви бъдещи, неясно определени „услуги“ в размер, по- висок от размера на възнаграждението на кредитора по основния договор за заем, по който е ясно, че има насрещни права и задължения, води до липса на еквивалентност на престациите. По този начин се позволява на кредитора да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига до извода, че в случая този договор не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, възмездявайки го за изпълнение на някакви негови задължения, а да го обогати неоснователно.

Действително законът предвижда свобода на договаряне съдържанието на договора /чл.9 от ЗЗД/, но автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. На следващо място, ЗПК /чл. 10а/, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни 3 услуги, свързани с потребителски кредит, но нормата изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. При разглеждания казус, се установи, че за услугата “безплатно внасяне на вноските“ се изисква възнаграждение за изпълнение на задължението на кредитора да приеме изпълнението на длъжника по договора за заем. Отделно от това, както е посочено и по- горе, пакетът включва още четири „услуги“, като нито в договора, нито в общите условия има яснота какво е дължимото възнаграждение за всяка „услуга“, нито те са ясно и точно определени, каквото е законовото изискване – ал. 4 на чл. 10а ЗПК. Само това е достатъчно на съда да приеме, че този договор има за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закона за потребителския кредит, поради което и е нищожен.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответника следа да бъде осъдени, да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 450 лв., за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на осн. Чл.26, ал.1 от ЗЗД клаузата на чл.

3 от Договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredi Online № 8032-00092106/30.01.2021г. между „М.К.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр София бул „***“ № *** и А. Д. А. от гр.***, обл.Плевен, ЕГН: ********** като неравноправна, противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията „М.К.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр София бул „***“ № ***, че А. Д. А. от гр.***, обл.Плевен, ЕГН: **********, не дължи сумата от 943.80 лв., представляваща сбор от 12 месечни вноски за допълнителни услуги – „Разглеждане до минути“ , в периода от 01.03.2021г. до 01.02.2022г., в размер на 78,65 лв., всяка, предвидени в договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredi Online № 8032-00092106/ 30.01.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК отношенията „М.К.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр София бул. „***“ № *** да заплати на А. Д. А. от гр.***, обл.Плевен, ЕГН: ********** направените деловодни разноски в размер на 450 лв., за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

4

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________ 5