Решение № 154 от 16.06.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Ихтиман, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Гражданско дело № 20251840100152 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. С. Т., ЕГН **********, чрез адв. Я. Ш.- САК, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 000694749, с която e предявен иск за признаване за установено спрямо ответната банка нищожността на следните договорни клаузи: на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 2, и чл. 23 от Договора за банков кредит № НL 41*** от **.**.2008 г.

С исковата молба се твърди, че на **.**.2008г. между ищцата С. С. Т. и ответното дружество „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, е сключен Договор за потребителски кредит HL41***, според който банката предоставя на ищцата потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, по курс „купува” за швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България” АД в деня на усвояване на кредита. Уговорено било, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5,4 пункта.

Съгласно чл. 3, ал. 5, действащият Базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежал на договаряне и промените в него ставали незабавно задължителни за страните. В чл. 4 от договора били описани допълнителните такси, а във чл. 6, ал. 2 и ал. 3 била записана валутата, в която се погасява кредита и по кой курс, съгласно погасителен план. Съгласно 1

Приложение 1 към договора, към датата на усвояването на кредита, приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на Банката към лева е бил 1,1785, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредит по чл. 1 от договора е 25 457 швейцарски франка. Кредитът бил усвоен на **.**.2008г.

Ищцата твърди, че в следствие на покачването на курса на швейцарския франк спрямо българския лев е погасила кредита със затруднение, макар и предсрочно.Всички суми били изплатени през 2011г.

Сочи, че е претърпяла значителни загуби за сметка на Банката, която се облагодетелства от курсовата разлика, определена именно от нейния курс в момента на погасяването. Ищцата твърди, че не й е предоставена достатъчна информация, която да й е позволила като кредитополучател да вземе решение, основано на добра информираност и благоразумие. Не била информирана за влиянието върху вноските на драстично обезценяване на българския лев и увеличаването на чуждестранния лихвен процент, нито че чрез сключването на договор за кредит в чуждестранна валута се излага на определен риск, свързан с обменния курс.

Иска от съда да прогласи нищожността на цитираните в исковата молба чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит HL41*** от **.**.2008г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Излага доводи за недопустимост на исковата претенция, доколкото кредитът е погасен през 2011 година и липсва правен интерес.

Оспорва твърденията за неравноправност на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит HL41*** от **.**.2008г. по подробно изложени в отговора мотиви.

Претендира съдът да отхвърли искът като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. Депозирана е молба с вх. № 1737/17.03.2026 г. от ищеца, чреза адв. Ш.- САК, в която са изложени подробни аргументи, обосноваващи тезата, че процесните договорни клази са неравноправни. Представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

В открито с. з. ответника „Юробанк България“АД, чрез юрк. С. Т., оспорва исковете. Претендира разноски, като в хода на устни състезания навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовия пълномощник.

РС- Ихтиман, Втори състав, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съгл. нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че между 2 банката (с предходно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ Банк“ АД), като кредитор от една страна, и ищцата С. С. Т., от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № HL 41***/**.**.2008 г., въз основа на който банката се е задължила да предостави на ищцата потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франка, в размер на равностойността в швейцарски франка на 30 000 лева по курс „купува“ за швейцарски франка към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и условията на договора (чл. 1, ал. 1 от договора).

В чл. 2 са уговорени условията за предоставяне и усвояване на кредита. Уговорено е крайният срок за погасяване на кредита да е 180 месеца, считано от датата на усвояване (чл. 5, ал. 1 от договора). Уговорено е, че кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл. 6, ал. 1 от договора).

Уговорена е възнаградителната лихва за ползвания кредит (чл. 3, ал. 1), която се дължи от датата на първото усвояване на сумите по кредита (чл. 3, ал. 2).

От съдържанието на договора е видно, че той съдържа съществените условия на договора за банков кредит по см. на чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ (л6-12 от том едно от делото).

Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора, „действащият базов лихвен процент на банката за швейцарск франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, о която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони.

Договорените настоящия договор надбавки не се променят.“ Съгласно чл. 6, ал. 1 кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (приложение № 2) към настоящия договор, представляващ неразделна част от него. Съгласно, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франка. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франка по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита и в лева, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франка по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.

Относно клаузата на чл. 3, ал. 5 на процесния договор, съдът намира следното:

Клаузата на чл. 3, ал. 1 касае цената на договора - определянето на размера на възнаградителната лихва като сбор от две компонентни 3 константна надбавка (1 пункт) и БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франка (5 % към момента на сключване на договора).

Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за швейцарски франка не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франка и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от договора, с подписването на договора кредитополучателя се съгласява, в случаите на ал. 1 от посочената разпоредба, банката да превалутира кредита в лева по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита.

В клаузата на чл. 23 от договора от 16.08.2008 г. е предвидено, че кредитополучателят е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и /или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, вкл. и в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да носи риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 от посочената разпоредба, кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.

Не е спорно между страните, че сумата по договор за потребителски кредит № HL 41*** от **.**.2008 г. е усвоена от кредитополучателя.

Усвояването на сумата е потвърдено с изявление на кредитополучателя, съдържащо се в приложение № 1 към договора за кредит, от което се установява и датата на усвояването, а именно – **.**.2008 г. (л. 12, том 1 от делото).От изложеното се установява, че ответника е изпълнил задължението си да предостави кредитната сума.

Не е спорно, като се установява от приетия Нотариален акт за договорна ипотека № 3861/2008 г. на нотариус Ц. З., с рег. № 189 от НК, че за обезпечаване вземанията на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ Банк“ АД от кредитополучателя по Договор за потребителски кредит, ищцата е учредила договорна ипотека върху апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „З. п.“, бл.

**. (л.18-19 от том 2)

Прието е допълнително споразумение от 14.05.2009 г. между ищцата и „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД, като частен правоприемник на ответната банка след сключен договор за цесия, е сключено Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит, като в клаузата на чл. 2, ал. 1 от 4 споразумението страните се споразумяват, че задълженията по договора са, както следва: 24917,84 шв. фр. – редовна главница; 198,38 шв. фр. – редовна лихва.

На 08.03.2010 г. е сключено второ допълнително споразумение между ищцата и „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД (като частен правоприемник на ответната банка след сключен договор за цесия) към Договор за потребителски кредит, като в клаузата на чл. 2, ал. 1 от споразумението страните се споразумяват, че задълженията по договора са, както следва:

24838,85 шв. фр. – редовна главница; 141,58 шв. фр. – редовна лихва.

Между страните по делото не е спорно, че процесния кредит е бил предсточно погасен от ишеца през 2011 г.

От приетото неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, възприето след преценка по реда на чл. 202 от ГПК, като обективно и компетентно дадено, се установява, че механизмът отразен в Методологията на банката е формулата, която следва органът на банката КУАП при определяне и последващи изменения на БЛП. Това е така, тъй като законодателството към момента на сключване на процесния договор за кредит не е предвиждало лихвата да се изчислява по строго изразена математическа формула.

През процесния период методология на банката касаеща Базовият лихвен процент /БЛП/ се е определял като сбор от: Трансферна цена на ресурса, Буферна надбавка, Трансферната цена на ресурса представлява цената на ресурса, на която банката оценява, че би могла да привлича ресурс от депозитори и външни финансирания при равни други условия, и се влияе (формира) от: Пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор (в зависимост от валутата на кредита). При определяне на БЛП за кредити в швейцарски франкове се следи тримесечният Либор за швейцарски франкове. Прилага се 3-месечен Либор, защото това е среднопретеглената срочност (дюрация) на ресурсната база на банката, привлечена от физически лица и некредитни институции на местния пазар. Рисковата премия, приложима за Банката при привличане на финансов ресурс - тя представлява минимално изискуемата премия (над възвръщаемостта от инвестиция в безрисков актив), която кредиторите търсят, за да бъдат компенсирани за риска, който поемат. Факторите, които влияят върху рисковата премия, са оценката за кредитоспособността на финансовата система, както и ликвидността и достъпът до финансиране като цяло на финансовите пазари. Прилага ce 5Y CDS (Credit DefaultSwap), защото 5 години е обичайната (среднопретеглената) срочност на външните финансирания на Банката. Директните нелихвени разходи на Банката по привличания паричен ресурс - минимални задължителни резерви /МЗР/, фонд за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/. Буферната надбавка изразява оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при найкредитоспособните клиенти и освен това абсорбира временните пазарни 5 сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% /на годишна база/. Последното означава, че КУАП променя стойността на БЛП, когато съвкупното изменение на всички компоненти е повече от 0.50%.