Решение № 4113 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4113 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Д. К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20241100505611 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №22351/24.01.2024 г., подадена от

Прокуратура на Република България, ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №330/06.01.2024 г., постановено по гр.д. №33837/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 44ти с-в.

С обжалвания съдебен акт Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. И. Х. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ, сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 150 НК, по което обвинение е водено досъдебно производство №2316/2017 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №45729/2017 г. по описа на СРП, пр. пр. №25303/2017 г. по описа на СГП, които вреди се изразяват в сторени разходи за заплащане за адвокатска защита и съдействие в хода на наказателното производство, ведно със законната лихва, считано датата на прекратяване на наказателното производство с постановление на прокурора- 23.06.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата над присъдените 4000 лв. до първоначално претендираните 6000 лв.

Въззивникът- ответник обжалва решението в цялост и изразява становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон 1 и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно така определения за справедлив размер от 4000 лв. Счита, че съдът не обсъдил в достатъчна степен релевираното с отговора на исковата молба възражения за прекомерност на претендираните имуществени вреди.

Излага, че съгласно чл. 13, ал. 1 Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за защита на подсъдимия по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 10 г. лишаване от свобода, какъвто бил и настоящия случай, е в размер на 1000 лв. При това положение ищецът можел да организира защитата си и да договари възнаграждение съобразно уредените в наредбата параметри. В случай, че доброволно е заплатил сумата от 6000 лв., то следвало да се приеме, че същото надвишава разумния и обичаен размер, като изплатено в повече не се намира в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и не се явява необходима последица от него. Въззивникът счита, че съдът не е отчел обема от извършените процесуално-следствени действия с участието на адвоката с оглед обстоятелството, че наказателното производство е приключило на досъдебна фаза. При тези съображения намира, че първоинстанционният съд не е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба вх.

№54330/19.02.2024 г. от ищеца в първоинстанционното производство Д. И. Х., с която решението се обжалва в частта, с която претенцията му е отвърлена за сумата от 4000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв. Въззивникът счита, че съдът необосновано е приел уговореното между него и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение за прекомерно. Поддържа, че макар официално да не му е било повдигнато обвинение, е бил разследван за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 НК, поради което и прокурорската преписка е била изпратена на Софийска градска прокуратура по компетентност. Излага, че в хода на досъдебното производство упълномощеният му адвокат освен участието си в производства и в следствени действия, е провел множество свиждания, докато е бил задържан под стража в следствения арест, който период бил от два месеца.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на Д. И. Х., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ срещу Прокуратура на Република България с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 6000 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие 2 на незаконно повдигнато обвинение, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство. Ищецът твърди, че на 26.10.2017 г. е бил задържан от полицаи при 07 РУ- СДВР и на същата дата му бил привлечен в качеството на обвиняем по извършени две тежки престъпления от общ характер- по чл. 143, ал. 3 вр. ал. 1 и по чл. 150, ал. 1 НК.

Твърди, че впоследствие му била наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”, като в началото на 2018 г. същата била отменена и бил освободен от ареста. Излага, че на 27.11.2017 г. образуваното в СРП досъдебно производство било изпратено по компетентност на Софийска градска прокуратура поради данни за извършено от него престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1- опит за убийство. Поддържа, че макар да не му било повдигнато обвинение по този текст, то за периода 29.11.2017 г. До 11.06.2018 г. е бил в състояние на “фактическо наказателно обвинение” по смисъла по чл. 6 §1 ЕКЗПЧОС за това престъпление. Илага, че наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като не е извършител на престъпленията, по които е бил привлечен като обвиняем. Във връзка със защитата по наказателното производство бил ангажирал адвокат, на когото заплатил възнаграждение в размер на 6000 лв. Твърди, че адвокатът е извършил множество действия и е бил активен в защита на неговите интереси хора на производството. С тези фактически твърдение намира, че заплатеният хонорар представлява имуществена вреда, настъпила в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, поради което намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ПРБ да репарира същите в претендирнаия размер.

В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска, като поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение. Излага, че съобразно Наредба №1/2004 г. възнаграждението за защита по наказателното дело възлиза на 1000 лв., поради което ищецът е могъл да организира защитата си в тези параметри. Релевира възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва.

За да постанови решението си Софийски районен съд е приел, че ищецът е доказал правнорелевантните факти, пораждащи вземането му за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ. Намерил е, че макар да не е бил привлечен в качеството обвиняем за извършено престъпление по чл.

115 вр. чл. 18 НК, то доколкото е бил разследван за същото, следва да съобрази нормативно установения минимум на адвокатско възнаграждение спрямо найтежкото измежду разследваните в рамките на воденото наказателно производство престъпления. Счел е, че уговореното между страните по договора за правна защита и съдействие от 6000 лв. значително надхвърля минималния размер от 2000 лв., но при отчитане на тежестта на взетата мярка за неотклонение и участието на адвоката в множество действия по разследването и в производствата по чл. 64 и чл. 65 НПК, то справедливият размер на обезщетението възлиза на 4000 лв. Намерил е релевираното от ответника възражение по за изтекла погасителна давност за претенцията за 3 лихва, считано от 23.06.2019 г., за неоснователно.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобранзо задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

По делото не се спори, а и от приложените материали от воденото досъдебно производство се установява, че Д. Х. е бил обвиняем по ДП №2316/2017 г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр. пр. №№45729/2017 г. по описа на СРП, пр. пр. №25303/2017 г. по описа на СГП за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 и по чл. 150 НК. Не се спори, че в Х. е ангажирал адв. К.

М., който да му предостави правна помощ и съдействие в хода на наказателното производство. От материалите от ДП се установява, че производството е протекло за периода от 26.10.2017 г. до 12.06.2018 г., респ. за около осем месеца, като за периода от 27.10.2017 г. до 02.01.2018 г. Х. е бил с наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”. Доказва се, че с постановление от 27.11.2017 г. прокурорската преписка е била изпратена по компетентност на СГП за разследване на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 НК. Беспорно е и обстоятелството, че наказателното производство е било прекратено на досъдебна фаза с постановление на наблюдаващия прокурор, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че вменените на Х. деяния не осъществяват съставомерните признаци на престъпленията, по които е привлечен като обвиняем.

От представените по делото договори за процесуално представителство се установява, че Д. Х. и адв. К. М. са се споразумели последният да извърши действия по правна защита и съдействие до приключване на наказателното производство в неговата досъдебна фаза. Страните са уговорили дължимо възнаграждение в размер на 3000 лв., като в случай, че на възложителя бъде определена мярка за неотклонение “задържане под стража” дължи допълнително възнаграждение от 3000 лв., респ. общо 6000 лв. Представените договори и анекси към тях (л.9- л. 12) представляват доказателствата за извършеното плащане на уговорения хонорар предвид характера им на разписки.

Налага се извод за доказаност на фактите, пораждащи вземането, доколкото се установява, че по отношение на ищеца е било водено наказателно производство, последното е било прекратено, както и че във връзка с незаконното обвинение е извършил разходи за ангажиране на професионална защита от адвокат.

Спорен между страните остава въпросът относно размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за възнаграждение на ангажирания адвокат, осъществил защитата на Х. в хода на воденото срещу него наказателно производство, т.е. спори дали целия обем на 4 претендираните вреди е в причинна връзка с незаконното обвинение.

Настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че макар да не е бил привлечен като обвиняем за извършването, то Х. е бил “заподозрян” за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 НК- опит за убийство, като именно за такова твърдяно от прокуратурата деяние следва да се счита, че е бил наказателно обвинен. Макар да не е бил официално уведомен относно твърденията, че е извършил престъпното деяние, то е бил заподозрян и са били предприети процесуално-следствени действия по доказване на авторството именно за престъпление по горепосочения текст.

Както се приема в практиката на ЕСПЧ, наличието на обвинение не винаги зависи от официален акт, а “в някои случаи той може да има формата на други мерки, които съдържат такова твърдение и също така съществено засягат положението на заподозрения.” (така решението Foti and Others v. Italy от 10 декември 1982г.). Съдът изхожда именно от тази отправна точка и преценява дали настъпилите имуществени вреди са в причинна връзка с наказателното обвинение за извършен опит за убийство.

По делото се установява, че упълномощеният от ищеца адв. К. М. е участвал в процесуално-следствени действия, извършени в хода на досъдебното производство, а именно при предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, при разпита в това качество, както и при предявяване на материалите. Защитникът е участвал и представлявал Х. и в производства по чл. 64 НПК и чл. 65 НПК, развили се пред две съдебни инстанции. В хода на производствата във връзка с мерките за неотклонение адвокатът е заявявал доказателствени искания и е ангажирал доказателства.