Определение № 8437 от 03.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8437 гр. София, 03.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110119043 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молбa с вх. на СРС № 287595/22.12.2022 г., подадена от адв.

Красимира Игнатова Билева – процесуален представител на З. Б. Б. /по ч. гр. д. № 73649/2021 г./ и адв. Светломира Йорданова Димитрова – процесуален представител на Д. Б.

Б. /по ч. гр. д. № 73649/2021 г./.

Твърди се, че приложение в случая намирала разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Моли се да се измени решението като се осъди Софийска вода АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАд, както следва: допълнителни 300 лв. на адв. Красимира Игнатова Билева и допълнителни 300 лв. на адв.

Дияна Б. Б..

В законоустановения срок не е подаден отговор на молбата по чл. 248 ГПК.

В нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК. Подадената молба е допустима - адв. Билева и адв.

Димитрова са легитимирани да поискат изменение в тази част, доколкото разноските се претендират на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Представени са списъци по чл. 80 ГПК – л.

20гръб и л. 21гръб от ч. гр. д. № 73649/2021 г.

По същество молбата е неоснователна.

Съдът не споделя доводите в молбата, че в случая следвало да намери приложение редакцията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от м.11.2022 г.

Действително в бр. 88 на ДВ от 04.11.2022 г. са обнародвани промени в Наредбата.

Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията - всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Според чл.

41, ал. 3 ЗНА, когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок. Следователно промените в 1

Наредба № 1 от 09.07.2004 г., публикувани в ДВ, бр. 88 – са влезли в сила на 08.11.2022 г.

Съдебното дирене по производството е приключило на 07.11.2022 г., а договорите за правна защита по ч. гр .д. са от 21.02.2022 г., поради което при всички положения в случая приложение следва да намерят разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., които са били в сила преди изменението от м. 11.2022 г.

За процесуалните действия по подаване на възражението по чл. 414 ГПК се следва възнаграждение в минимален размер съобразно чл. 6, т. 2 от Наредбата, който размер преди измененията от м.11.2022 г. е 60 лв. Оттук и на процесуалните представители на страните по ч. гр. д. се дължи възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАд в размер на по 60 лв., определен на основание чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

За пълнота следва да отбележи и, че в Решения на Съда на ЕС (напр. решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, сочат на общ извод, че националната юрисдикция /в случая съда/ не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение /в случая с Наредба № 1/2004 г./ и забраната съда да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване „би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС“. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, първи състав, се сочи, че „Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Или за конкретния случай съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.

При определяне на справедливия размер в случая, при съобразяване на изложеното по-горе относно липсата на сложност на спора и на легитимните цели, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение за всеки един от процесуалните представители на З. Б. Б. и Д. Б. Б. по заповедното производство, следва да бъде определено в размер на по 60 лв.

Ето защо, молбата ще се остави без уважение, като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 287595/22.12.2022 г., подадена от адв. Красимира Игнатова Билева – процесуален представител на З. Б. Б. и от 2 адв. Светломира Йорданова Димитрова – процесуален представител на Д. Б. Б. срещу постановеното по делото решение № 14088/06.12.2022 г. по гр. д. № 19043/2022 г. по описа на СРС в частта за разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3