Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2157 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 874/2026
Вид
Определение № 2157
Подписан
04.05.2026
В сила
04.05.2026
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2157 гр. Варна, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100500874 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. № 101171/04.12.2025г., подадена от „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК 175200915 гр. София, процесуален представител адв. Я. М., срещу Решение № 3668 от 20.10.2025г., постановено по гр.д. № 13659/2024 г. на Районен съд – Варна, 18-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО СА ОТХВЪРЛЕНИ исковите му претенции, предявени срещу „ПЕЙ ЕКСПЕРТ ОУ“ ООД ЕИК 206477327 със седалище и адрес на управление гр. Варна бул. Осми приморски полк 54 ет. 2 офис 2, както следва, по отношение на

1. иска за лизингови вноски - за разликата над сумата 1552.22 евро до претендирания размер 1682.91 евро;

2. иска за обезщетение за заплащане на лизингови вноски - за разликата над сумата 567.40 лева до претендирания размер 614.13 лева;

3. иска за разходи по договора за лизинг - за разликата над сумата от 755.59 евро до претендирания размер 1086.68 евро;

4. иска за обезщетение за забава за плащане на задължението за разходи по договора за лизинг - за разликата над 290.50 лева до претендирания размер от 411.60 лева;

5. иска за неустойка за забава по т.10 от договора за лизинг - за разликата над сумата 71.69 евро до претендирания размер 451.43 евро;

6. иска за обезщетение за забава за заплащането на неустойка за забава по т.

10 от договора за лизинг - за разликата над сумата 26.18 лева до 1 претендирания размер от 158.99 лева.

Въззивникът в подадената въззивна жалба излага оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваната част поради необоснованост, поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретно сочи, че решението е необосновано, защото в него липсват логически и правни мотиви за неоснователността на исковете по размер - което евентуално да даде основание за отхвърляне на исковете в посочения по-горе размер. Решението е в пълно противоречие със събраните и приети по делото доказателства и с направените от страните искания и оспорвания, каквито фактически ответникът не е направил. На следващо място решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото съдът не е приложил правилно чл.20а от Закона за задълженията и договорите и при тълкуването на условията по договорното правоотношение е подменил договорната воля - без да има подобни правомощия, защото спорът не е потребителски и няма възражения за нищожност или прекомерност на договорените неустойки и без да има възражения/оспорвания/оплаквания от ответника, който не е подал отговор. Едновременно с това, решението е неправилно и поради съществено нарушение на съдопроизводствените и по-конкретно на чл.6, ал.2 от ГПК, който урежда диспозитивното начало в гражданския процес. Сочи се, че по делото ищецът подробно е изложил претенциите си и ги е подкрепил с убедителни писмени доказателства - установяващи вземанията както по основание, така и по размер. Същевременно, ответникът не бил направил никакви процесуалноправни действия, възражения и доказателствени искания. Доколкото спорът не е потребителски - защото ответникът няма качеството на „потребител" в лизинговото правоотношение, съдът няма правомощието по чл.7, ал.3 от ГПК да след служебно за неравно правни клаузи в договор.

Настоява се за отмЯ. на първоинстанционния акт в отхвърлителната част, уважаване на заявения иск изцяло и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не подава писмен отговор на депозираната въззивна жалба.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№

101171/04.12.2025г., подадена от „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК 175200915 гр. София, процесуален представител адв. Я. М., срещу Решение № 3668 от 20.10.2025г., постановено по гр.д. № 13659/2024 г. на Районен съд – Варна, 18-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО СА ОТХВЪРЛЕНИ 2 исковите му претенции, предявени срещу „ПЕЙ ЕКСПЕРТ ОУ“ ООД ЕИК 206477327 със седалище и адрес на управление гр. Варна бул. Осми приморски полк 54 ет. 2 офис 2.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3