Определение № 209 от 03.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20245001000282 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от Г. С. Д., ЕГН **********, гр.П., ЖР Т., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* въззивна жалба против постановеното по т. дело № 493/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд протоколно определение № 192 от 26.02.2024 г. в частта, с която е прекратено производството по търговско дело № 493/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото за разглеждане на исковата претенция станала повод за образуването му по същество.

Насрещната страна „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК **, с. Я., Община Р., обл.П. намира същата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с актовете предмет на обжалване и доказателствата намери за установено следното:

На 16.08.2022 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща Г. С.

Д., ЕГН **********, гр. П. искова молба против „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК **, с. Я..

Със същата е предявена искова претенция по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията взети на проведено общо събрание на съдружниците на „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК **, с. Я. на 13.06.2023 г. на база , на което е заявено вписване на 1 обстоятелства в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството със Заявление №***.

В исковата молба се излагат факти свързани с това, че ищецът е наследник на починалия на 22.04.2023 г. съдружник в дружеството С. Г. Д., който притежавал 250 дяла от капитала/ 50 %/ от капитала му.

Говори се и за осъществени контакти с другия съдружник с оглед отправена от него покана за извършване от страна на ищеца на действия по чл. 20 от Дружествения договор и приемането му като съдружник и попълване на молба в този смисъл. Описвани са събитията развили се до 11.08.2023 г., когато ищецът след консултация с адвокат разбрал, че преживелият съдружник вместо обещаните му действия по приемане в дружеството е подал до ТРРЮЛНЦ документи удостоверяващи провеждане на Общо събрание на съдружниците на 13.06.2023 г., на което било взето решение за заличаване като съдружник на починалия С. Д., намаляване на капитала и промяна на правноорганизационната форма от ООД в ЕООД.

В тази връзка са изложени съображения, че с подписване на молбата до дружеството ишецът придобил членствени права, което се удостоверявало и от подписан от него на 16.06.2023 г. протокол от ОСС в качеството му на съдружник за уреждане на кредитни отношения на дружеството с „У.Б.“ ЕАД.

С обжалваното определение исковата претенция е била оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено.

В мотивите на определението е посочено, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация да предяви иск по чл.74 от ТЗ поради липсата на доказателства за взетото решение на ОСС за приемането му като съдружник в „Е.-Т.“ ООД.

Недоволен от определението е останали ищецът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето съдебно производство.

В нея се излагат доводи за придобиване на качеството на съдружник и е представено копие от споменавания в ИМ протокол от 16.06.2023 г.

С оглед извършваната преценка за правилност и законосъобразност на определението ПАС намира за нужно да посочи, че в чл. 74, ал.1 от ТЗ от страна на законодателят е казано, че всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на 2 решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството.

В чл. 74 , ал. 2 от ТЗ е споменато, че искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

От посоченото по- горе съдържание на разпоредбата на чл. 74 от ТЗ следва извод, че преди да се даде отговор на въпроса за законосъобразност или незаконосъобразност на атакувано решение на общото събрание на дружеството следва да се провери дали исковата молба изхожда от съдружник или акционер в дружеството и дали е спазен срокът по чл. 74, ал. 2 от ТЗ. Липсата, на която и да е от тези две предпоставки прави исковата претенция недопустима и налага прекратяване на производството по делото.

В случая видно от вписванията по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ е безспорно, че към момента на провеждане на процесното ОСС за дружеството е имало вписване за капитал от 5 000 лв. разпределен на 500 дяла по 10 лв. всеки, от който лицето С. Г. Д. е притежавало 250 дяла на стойност 2500 лв., а Н.Й.Т. 250 дяла на стойност от 2500 лв.

От представеното с исковата молба удостоверение за наследници е видно, че С. Г. Д. е починал на 22.04.2023 г. Според същото той е оставил за наследници съпруга и две деца. Едно от тях е ищецът в настоящето производство.Представено е и саморъчно завещание, с което според ищеца дяловете от дружеството били завещани на него.

Казаното съобразено с разпоредбата на чл. 125, ал.1, т.1 от ТЗ сочи, че участието на С. Г. Д. в дружеството /членственото му правоотношение/ е прекратено с неговата смърт на 22. 04. 2023 г. Това от своя страна води до извод, че в случая в наследствената маса по принцип не се включват членствени права на починалия съдружник.

Съответно с оглед разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ТЗ за прекратилия участието си съдружник възниква правото да уреди имуществените си отношения с дружеството въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

3

В случая логично с оглед смъртта на съдружника лично той няма как да уреди тези имуществени последици. Реално в тази хипотеза това право възниква за лицата, които се явяват наследници на неговите имуществени права, вкл. и дяловете от дружеството с оглед разпоредбата на чл. 129 от ТЗ.

За тези лица с факта на откриване на наследството възникват права само за частта от имуществото на дружеството съобразно придобитите чрез наследяване дялове от капитала му.

С придобиване на права върху същите по силата на наследяването единствената възможност наследниците да станат съдружници при липса на друго предвиждане в ТЗ е да се спази процедурата по чл. 122 от ТЗ.

Приемането им в тези случаи изцяло зависи от волята на лицата имащи качество на съдружници в дружеството към момента на провеждане на общото събрание.

Тук за яснота следва да се посочи, че за същите не съществува задължение да питат наследниците на починалия съдружник дали искат да станат съдружници или ще се възползват от хипотезата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

За ПАС тези лица са напълно свободи в избора си да свикат ОСС и да вземат решение за поемане на дяловете на починалия или в това да предприемат действия по уведомяване на наследниците за изпълнение на процедурата по чл. 122 от ТЗ.

Това обаче важи за случаите, при които в дружествения договор не е предвидено нещо друго по отношение дяловете на починал съдружник.

Точна такава хипотеза е налице в случая при условие, че в чл. 20 от дружествения договор е казано, че наследниците на починалия съдружник стават членове на дружеството по право като желанието си за участие в дружеството могат да завят с писмена молба до ОСС.

Това изключва нуждата от спазване на чл. 122 от ТЗ относно необходимостта от вземане на решение за приемане на наследниците като съдружници от ОСС с оглед текста на чл. 137, ал.1, т. 2 от ТЗ. Реално в хипотеза като процесната то е заместено от постигнатото съгласие в дружествения договор. Наследниците не следва да се третират като нови съдружници и е достатъчно само материализиране на воля от тяхна страна за участие в дружеството и за приемане на дружествения договор. Това сочи, че от момента на откриване на наследството в патримониума на наследниците 4 възниква и правото да изразят воля за участие в дружеството и приемане на дружествения договор на същото.

В случая по делото изрична молба по чл. 20 от дружествения договор от страна на ищеца не е представена, но характер на такава има и исковата молба.

Това и липсата на доказателства удостоверяващи негово изрично изявление за нежелание за участие в дружеството с оглед предвидената в чл.

20, ал. 2 от Дружествения договор възможност води до извод, че фактическия състав на чл. 122 ТЗ и чл. 20 от Дружествения договор е изпълнен. По тази причина за ПАС в патримониума на ищеца съществува правото да оспорва решенията взети на проведени ОСС след откриване на наследството с участието само на преживелия съдружник, на които са вземани решения касаещи дяловете на починалия, респ. правата на наследниците му без те да бъдат уведомени.

По отношение на оспорваните такива от 13.06.2023 г. по делото няма нито едно доказателство удостоверяващо присъствието на ОСС на ищеца, нито пък такова, че е узнал за същите повече от 14 дни преди предявяване на иска по 74 от ТЗ на 16.08.2023 г. Това и факта, че е спазен и предвидения 3 месечен срок в чл. 74, ал.2 от ТЗ прави исковата претенция допустима.

Возим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 493/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд протоколно определение № 192 от 26.02.2024 г. в частта, с която е прекратено производството по търговско дело № 493/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

ВРЪЩА дело на Пловдивския окръжен съд с указания за разглеждане на предявения от Г. С. Д., ЕГН **********, гр. Пловдив против „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК **, с. Я. иск по чл. 74 от ТЗ

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6