Решение № 2729 от 05.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2729 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20231100511851 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1327/30.01.2023г., постановено по гр. д. № 47018/22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, е отхвърлен като неоснователен предявения от „Енерджи Джим 2017 г.“ ЕООД против „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 981,46лв. /с вкл. ДДС/, начислена за периода 30.12.2021 – 29.03.2022 г. с фактура № 3418027/27.05.2022 г. относно обект с адрес: гр. Перник, бул. „В. Левски“, покрит мост, аб.

№ 2100708021 по констативен протокол № 2001695/29.03.2022 г., като ищецът е осъден да плати разноски на ответника в размер на 500лв.

Недоволен от решението е останал ищецът, който е подал въззивна жалба, с която твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че били допуснати съществени процесуални нарушения, вследствие на които делото останало неизяснено от фактическа страна, а това довело до необоснованост на изводите. Първоинстанционният съд отхвърлил иска, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Твърди се, че постановеното решение било изградено на неправилни фактически и правни изводи, като не били обсъдени обективно, всестранно и пълно всички съществени обстоятелства по делото, което довело до незаконосъобразно решение. Иска се отмяна на решението в цялост като неправилно, необосновано и 1 постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и присъждане на сторените по делото разноски. Конкретни доводи не са изложени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, че от приетата без възражения СТЕ ясно и категорично се доказвало, че процесното СТИ неотчитало пълно консумираната от абоната ел.енергия, като вещото лице потвърдило коректното прилагане на методиката по ПИКЕЕ. Така и от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели се установява, че процесната проверка била извършена при спазване на всички изисквания. Материалноправната легитимация на ответника да претендира процесната сума от наличието на подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика (прието в цитираната от въззиваемия практика на ВКС – Решение № 77/30.05.2022г. по гр.д. № 2708/2021г.; Решение № 115/17.06.2022г. о гр.д. № 3817/2021г. и Решение № 85/27.06.2022г. по гр.д. № 2528/2021г.). Така и в последователната практика на ВКС се приемало, че съществувало законово основание за коригиране на сметката на клиент. Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски за юрк.възнаграждение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Подадената от „Енерджи Джим 2017 г.“ ЕООД въззивна жалба е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания, а клиширано е посочено, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, без да е изложено в какво се състои тази неправилност и незаконосъобразност, съответно в какво се изразяват допуснатите съществени процесуални нарушения. В действащия ГПК характерът на производството пред въззивната инстанция е такова, като пред съд по същество, но при ограничен въззив.

Съгласно чл. 260, т. 3 ГПК въззивната жалба съдържа "указание в какво се състои порочността на обжалваното решение". По аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК въззивната жалба не се оставя без движение /респ. не се връща/, ако не съдържа указание за порочността на 2 първоинстанционното решение по чл. 260, т. 3 ГПК. На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси /тоест - по правилността/, той е ограничен от посоченото в жалбата. От това следва извода, че при въззивното обжалване по действащия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво се изразява, за да се извърши от въззивния съд проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. За това ако жалбата е бланкетна, няма конкретно оплакване, ефектът на обжалваното решение се запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционното решение, жалбата е допустима и се разглежда, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и по правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди. При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма.

Настоящият въззивен състав не установява при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Предвид изложеното и при липса на каквито и да е конкретни съображения за незаконосъобразност на решението, въззивният съд приема, че доколкото няма при постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни правни норми, то следва да се потвърди.

В допълнение следва да се изложи и следното:

В практиката си ВКС е разяснявал, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на клиента, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на клиента за негово виновно поведение. Ако в общите условия на доставчика не е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, т. е. това нарушение не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Първоинстанционният съд не е действал в противоречие с тази практика. Според приетото в решение № 144 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр.дело № 1251/20 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр.дело № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 124 от 18.6.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., и други, в каквато насока е разбирането и на настоящия състав, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в 3

Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл.183 и сл. ЗЗД , съответно гл.ХХII ТЗ, когато сделката е търговска, какъвто е настоящият случай.

Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия. От това следва, че когато е допусната грешка и както е в случая (оглед заключението на вещото лице по СТЕ – процесното СТИ не е отчитало потребената ел.енергия, поради което общото количество електроенергия неотчетено от СТИ било преизчислено при спазване на чл50, ал.1, б. „б“ ПИКЕЕ, като изчисленията били математически верни), купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. /в този смисъл например решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС III г. о., по гр. д. № 1096/2020 г./. Без значение е дали има виновно поведение у клиента за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на клиента само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството ел.енергия не е санкция, а цена на реално доставената му енергия, която не е била заплатена, т.е. неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а е парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД /. В този смисъл е решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр.дело № 1174/20 г. на ІV г.о. на ВКС. При постановяване на решението си, въззивният съд следва да се съобрази с така установената практика на ВКС.

С оглед на правомерно извършена корекционна процедура, която правилно е установена от съвкупния по делото доказателствен материал (неоспорените писмени доказателства към отговора на исковата молба, съвкупно със събраните по делото гласни доказателствени средства и заключението по СТЕ), съдът приема, че ищецът дължи на ответника начислената, чрез тази допустима процедура сума за консумирана електрическа енергия за минал период от време. В тази връзка, настоящият съдебен състав, счита че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият, който е 4 претендирал такива за юрк.възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1327/30.01.2023г., постановено по гр. д. № 47018/22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК „Енерджи Джим 2017 г.“ ЕООД с ЕИК 204723778, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „КЪРДЖАЛИ“ № 32, да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД с ЕИК: 130277958, със седалище и адрес на управление: бул. Цариградско шосе №159 бл.БенчМарк Бизнес Център, разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 100лв.