Решение № 202 от 13.12.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Разград, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно наказателно дело № 20233330200390 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. С. И. от гр. Б против ЕФ серия К № 2940468 от 30.06.2019г. на ОДМВР-Разград, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. В жалбата сочи, че е изтекъл предвидения давностен срок по чл.82, ал.1, б.а от ЗАНН, поради което моли ЕФ да бъде отменен изцяло. При редовност в призоваването не се явява в с.з.

Въззиваемата страна – ОД МВР- гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура- гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.06.2019г. в 10:39 часа от АТСС СПУКС ARHCAM S1 с № 11743d2 на път Е-70 Русе-Варна, км.50+805 посока гр. Русе, при отчетен толеранс- 3% грешка на техническото средство, била засечена и заснета скорост на движение от 108 км/ч, при разрешена 90 км/ч на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ Е****КС, за което била изготвена снимка № 0044099.

Към преписката са приложени ЕФ, снимка № 0044099, справка за регистрация на МПС, протокол от проверка № 32-С-ИСИС/14.06.2019г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС на 30.06.2019г., връчване на ЕФ на 04.07.2023г., известие за 1 доставяне /невръчено/, писма и докладна записка.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

В случая съдът намира, че е изтекла давността за наказателно преследване, позовавайки се на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК и ТП № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

В действащия ЗАНН са регламентирани два вида давностпогасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/ и изпълнителската давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложеното наказание /чл.82 от ЗАНН/. Липсва обаче разпоредба относно института на погасителната давност, така както тя е уредена в чл.80, ал.1 и чл.81, ал.3 от НК. Тази празнота създава един правен абсурд- наказателното преследване може да бъде погасено при изтичане на давността по чл.80, ал.1 от НК, респ. по чл.81, ал.3 от НК и съответно наказателните органи се съобразяват с това, докато административнонаказателното преследване остава неограничено във времето и администрацията може да протака действията си до безкрай.

Предвид липсата на такава уредба, именно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН преодолява тази празнота на закона. В този смисъл е и съдебната практика.

Жалбоподателят е извършил нарушението на 30.06.2019г. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК давността при налагане на наказание глоба е 3 години, а абсолютната давност по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК е 4 години и 6 месеца, когато са били налице основания за прекъсване или спиране на давността по чл.81, ал.1 и/или ал.2 от НК.

В случая след издаване на ЕФ на 30.06.2019г. същия не е връчен, като не са правени и редовни опити за връчване съобразно изискванията на ЗАНН, следователно няма никакво спиране или прекъсване на давността по чл.81 от НК и към датата на връчване на ЕФ- 04.07.2023г. е изтекла давността за наказателно преследване по чл.80, ал.1, т.5 от НК и наказващият орган е следвало да съобрази този факт, като прекрати производството. Следва да бъде отбелязано, че към настоящия момент изтича и абсолютната давност по чл.81, ал.3 от ЗАНН /на 30.12.2023г. изтичат 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението, но предвид това, че е събота давността изтича на 02.01.2024г./

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено на основание чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК поради изтичане на давността за наказателно преследване.

Воден от гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН ЕФ серия К № 2940468 от 30.06.2019г. на ОДМВР-Разград, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл182, ал.2, т.2 от ЗДвП на М. С. И. от гр. Благоевград му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3