Решение № 719 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20221100900075 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „М.У. – П.“ твърди на 09.01.2019 г. с ответника „Д.“ ООД да е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № ОП-2-2019 за доставка на материали и консумативи за осигуряване на учебния процес и научната дейност в университета по обособени позиции № / „******* „Консумативи за фантомно обучение“, № 12 „Дентални инструменти“, № 19 „Пилители“ и № 22 „Стоматологични и зъботехнически инструменти“. Страните договорили неустойка за забава в размер на 20 % на ден върху стойността на неизпълнението, но не повече от 50 % от стойността на неизпълнението като неустойката се изчислява от деня, следващ последния ден от договорения срок за доставка. Ответникът не спазил договорения срок за доставка по пет заявки при посочени дати: на заявка 29.01.2019 г., 11.06.2019 г. и 03.06.2020 г. Ищецът сочи във връзка със забавата едва през 2021 г. да е постъпило писмо от ответника с изх.№ 90/04.02.2019 г. с указание, че не е в състояние да изпълни заявката в договорения срок понеже не са налични в склада на производителя и изискват време за производство поне от 10 дни. На 12.04.2021 г. се твърди да е постъпило и писмо изходящ № 167/05.06.2020 г., с което ответникът сочи, че няма да успее да изпълни доставка по Обособена позиция № 8 – Борери, обособена позиция № 19 – пилители и по обособена позиция № 22 – стоматологични и зъботехнически инструменти в договорения срок 1 поради пандемията от Ковид 19 и наложената карантира в страните производители, наложили работа с намален състав и намалено работно време. Посочено е, че срокът за доставка ще се удължи допълнително с 27 дни. Тъй като тези твърдения не били подкрепени с доказателства, ищецът стига до извод, че неизпълнението се дължи на неположена дължима грижа от страна на ответника. Ищецът сочи, че не може да прави компромис със срока на доставките, а подхожда отговорно при обезпечаване на учебния процес на студентите. При направена финансова инспекция на университета от АДФИ били дадени указания, мотивирали ищеца да потърси доброволно и извънсъдебно уреждане на отношенията. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сумата 112526,93 лв. – неустойка за забава на основание чл. 7.2 от договора между страните.

Ответникът противопоставя възражение за противоречие на клаузата на неустойката на добрите нрави. Твърди договорът да е обезпечен с банкова гаранция, покриваща всички задължения по договора, която е била освободена на 29.07.2020 г. Твърди се договореният размер на неустойката многократно надвишава размера на банковата гаранция, която от своя страна осигурява изпълнение на целия договор в рамките на 18 месеца. В отговор по допълнителната искова молба ответникът конкретизира тезата си за накърнена обезщетителна функция с твърдение, че процесният договор обслужва трайно установени във времето учебен процес и научна дейност, позволяващи предвидимост на възможните вреди от забавата. Смята, че процесната клауза се различава значително от други сключвани между страните договори като оспорва да съществува вероятност за периода на формиране на неустойката да настъпят вреди от забавеното изпълнение на такава стойност. Твърди и по време на заявките студентите да са били във ваканция. Оспорва да е правена заявка на 29.01.2019 г. като твърди електронният адрес, на който е изпратена да касае поща, закрита през 2017 г., а изпълнената поръчка от 29.01.2019 г. да съставлява над 80 % от договореното количество за целия срок на договора, докато ответникът разбира договора сключен за поетапни доставки. Понеже договорът не задължавал възложителя да закупи договореното количество, а осигурявал възможност за това, концентрираното количество в една доставка затруднило ответника. Ответникът признава, че не е уведомил писмено ищеца, но твърди това да е станало устно. Обяснява закъснението на заявени доставки през лятото на 2020 г. с наличие на пандемична обстановка в България и въведени мерки в Германия, Китай, Япония, Швеция, Словения и Словакия, от които държави били производителите на заявените стоки.

В допълнителната си искова молба ищецът потвърждава, че внесената по делото гаранция е в размер на 11718,06 лв., но застъпва теза, че гаранцията осигурява различен интерес, а неустойката осигурява обществен интерес, произтичащ от разходване на публичен ресурс по нормативно предписан ред и е призван да осигури и гарантира учебния процес в едно от най-добрите висши учебни заведения в България. Позовава се и на липсващо възражение срещу клаузата в процеса съгласуване на договора, а законният представител на ответника изрично е декларирал съгласие с договора още при представяне 2 на своето предложение. Оспорва представените от ответника писма да са създадени на отразените в тях дати съответно 04.02.2019 г. и 05.06.2020 г., датите и съдържанието на представените електронни писма, на които ответникът основава възражението си за затруднение при доставките. Твърди, че след върнатото съобщение за нефункционираща поща още на 29.01.2019 г. е изпратена нова заявка на посочения от служител на ответника електронен адрес – ********

В отговор ответникът застъпва теза, че неуведомяване за срещнати непредотвратими затруднения поражда единствено отговорност за вреди без да изключва института на непреодолима сила. Признава, че оспорените писма са съставени през 2021 г. като твърди да е станало по молба на ищеца във връзка с проверка на АДФИ. Поддържа възражението си, че заявка с дата 29.01.2019 г. не е получена на тази дата и по договорения начин. Сочи и че процесната неустойка значително се различава както при предходни договори, така и при последващи такива между страните.

В хода на устните състезания адв. П.-А. поддържа иска. Застъпва теза, че макар и максимумът на неустойката да се формира за много кратно време, ответникът е участвал в обществена поръчка, съгласил се е с условията по договора, не е обжалвал решението за откриването й нито за избор на изпълнител и по никакъв начин не е оспорен начинът, по който е формулирана неустойката. Позовава се и на нормата на чл. 92 ал. 1 ЗЗД, неизискваща доказване на вредите, а с оглед оценяваната при провеждане на обществената поръчка спешност ответникът е бил наясно, че такава се очаква. Сочи, че обучението се осъществява чрез предоставяне на услуга на пациенти, някои от които с особена сложност.

Смята за доказано, че заявката от ищеца своевременно е достигнала при ответника, съответно е изпълнена, но със закъснение. Твърди да не са доказани твърдяните пречки за изпълнение на задължението за доставка в договорения срок. Претендират се разноски като е представен списък. Наведени са доводи в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ответника – адв. К. от САК, оспорва иска. Застъпва теза, че единствено в процесния договор неустойката възлиза на 50 % за разлика от всички останали, където била установена на 20 %. Твърди с договора да е осигурен учебния процес в Медицинския университет за година и половина, което смята да позволява разпределяне на необходимите материали за целия период на обучение. Смята за доказано уведомяване на ищеца за закъснения при доставките по телефона. Претендира разноски. Навежда доводи в писмени бележки.

Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда и при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и представеният договор за възлагане на обществена поръчка сочи на писмено скрепено съгласие на 09.01.2019 г., че ищецът, наричан по договора „възложител“, възлага на ответника, наричан по договора „изпълнител“ да 3 осъществява доставка на изделия по ОП № 8 ******* „Консумативи за фантомно обучение“, ОП № 12 „Дентални инструменти“, ОП № „Пилители“ и ОП № 22 „Стоматологични и зъботехнически инструменти“. Според 1.2 от договора срокът за изпълнение на периодичните доставки (неквалифицираните като спешни или при рекламации) е до 5 календарни дни и започва да тече считано от 07:30 ч. на деня, следващ деня на получаване на заявката. Когато този ден е неприсъствен, срокът започва да тече от 07:30 ч. на първия присъствен ден. Срокът изтича в 16-я час на седмия ден, считано от деня, следващ деня на получаване на заявката. Договорено е заявките да бъдат правени писмено и предавани чрез посочен физически адрес, факс или e-mail: ***********. Изразено е съгласие да уведоми незабавно възложителя при възникнали пречки, които могат да забавят или осуетят изпълнението на договора (т.

6.1.5 от договора). Съгласно т. 7.2 при забава в доставката по получена заявка изпълнителят дължи неустойка в размер на 20 % върху стойността на неизпълнението за всеки ден забава на доставката, но не повече от 50 % от стойността на неизпълнението. Неустойката се начислява от деня, следващ изтичане на срока, а неизпълнението се брои в календарни дни.

Страните не спорят, че на 29.01.2019 г. ищецът е направил заявка по договора и материалите са доставени на 13.02.2019 г., за което е издадена фактура № 40445/13.02.2019 г.

На 11.06.2019 г. ищецът е заявил доставка, която е изпълнена от ответника на 19.06.2020 г., за което е издадена фактура № 41738/19.06.2020 г.

На 03.06.2020 г. ищецът е отправил три заявки по договора, които са доставени съответно на 18.06.2020 г., на 03.07.2020 г. и на 06.07.2020 г. като на същите дати са съставени и фактури съответно № 45241/18.06.2020 г. , № 45456/03.07.2020 г. и № 45476/03.07.2020 г.

Свидетелката А. – служител на ищеца, сочи освен на посочения в договора електронен адрес да ползват и лични имейли на служители на фирмите, с които работи.

На 29.01.2019 г. след като получила съобщение за недоставена поща се свързала с В.Д. по телефона и се уговорили да й изпрати заявката на нейния имейл.

Свидетелката В.Д. сочи тя или управителят на дружеството да обработват заявките по договора като пускат заявка към фирмите производители. През 2020 г. заявките се забавяли по повод ситуацията са COVID, тъй като фирмите производители нямали наличности по складовете и трябвало тепърва да започват производство на определени продукти. В тази връзка и практика било да получават информация за продуктите, които могат да доставят и за срока, необходим за доставка на неналични продукти. По телефона е разговаряла със свидетелката А. като през 2020 г. я уведомявала какво може да бъде доставено и кое би се забавило във времето като и давала посочения от производителя срок за доставка. През 2019 г. имало забавяне на 4 една група за фантомни глави – модели, върху които начинаещите зъболекари работят, а като причина за забавянето било посочено количеството за краткия срок.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна настоящият състав намира следното:

Законът признава възможност за страните по договор да определят отнапред обезщетение при неизпълнение на договорно задължение, освобождавайки кредитора от необходимостта да доказва конкретно претърпяна вреда и съответно нейния обем.

Ответникът противопоставя на ищеца довод за противоречие на клаузата на добрите нрави. Съдът дължи и служебно да се увери, че претендираното право е зачетено от закона, поради което не е обвързан от наведени от ответника обстоятелства в обосновка на възражението. Твърдяният порок засяга регулативния потенциал на клаузата, поради което подлежи на проверка според обективираното в договора съдържание. Без значение в тази насока остават обстоятелства, последващи сключването на договора в това число и поведението на страните при изпълнение на задълженията им.

Макар и неустоечната клауза да произтича от съгласието на страните, обвързващата й сила предпоставя зачитане на установените от закона граници на договорната свобода. Както е имал повод да посочи и Върховният касационен съд в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС обективирана в договор клауза за неустойка не обвързва страните, когато противоречи на добрите нрави. Правилото на чл. 92 ЗЗД утвърждава изключение от принципа, че в основата на разместване на имуществени блага стои конкретна, възприета от правния ред причина – даденото без основание подлежи на връщане без оглед на обстоятелството, че разместването на блага е станало по волята на далия го (чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД). Оправдание на това изключение се явява стимулът за точно изпълнение – друг възприет от правния ред основополагащ принцип. Неустойката е алтернатива на нормативно утвърдената отговорност при неизпълнение, съвместяваща стимулираща и обезщетителна функция. В този смисъл кредиторът е овластен да получи обезщетение без да дължи да доказва дали конкретното неизпълнение е породило вреда, съответно какъв е нейният размер.