Решение № 260010 от 04.05.2022, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 445/2020
- Вид
- Решение № 260010
- Подписан
- 04.05.2022
- Състав
- ИВАНИЧКА ЙОРДАНОВА КОНСТАНТИНОВА, ТАТЯНА ГЕНОВА МИТЕВА, ЗОРНИЦА МАРИНОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12,б.а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.4 и ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.4 и ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.188, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.136 · Кодекс на труда
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 261 · Кодекс на труда
- чл.2, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш
Е Н И Е
№....... гр.ЛОВЕЧ, 04.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА секретар Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Константинова в.гр. дело № 445 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 49 от 11.02.2020 година, постановено по гр.дело № 1331 по описа за 2019 година, Ловешкият районен съд е осъдил на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ЛОВЕЧ с ЕИК *****, с адрес гр.
Ловеч, ул. „С.К.“№2, да заплати на Г.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 633,16 лв. - възнаграждение за 240 часа положен извънреден труд за периода 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва от 15.07.2019 г. до изплащане на вземането, като отхвърлил иска за горницата до сумата от 1 927,20 лв.
Осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 510.00 лева, според уважената част от иска, а на РС- Ловеч - държавна такса 65.33 лева и разноски- 127.50 лв..Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 15.00 лв., според отхвърлената част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч, чрез юрисконсулт Р.Р., с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.
Излага съображения, че при постановяване на своето решение районният съд не е съобразил и не е обсъдил нормата на чл. 179, ал. 4 ЗМВР относно приложимостта на законовите и подзаконовите нормативни актове по отношение на държавните служители в МВР, във връзка с изплащане на допълнителни възнаграждения.
Сочи, че ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. Твърди, че ищецът е полицейски орган и следователно държавен служител, спрямо който се прилагат разпоредбите на чл.179, ал.1 и ал.2 ЗМВР. На тези служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа при условията и по реда, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. Изтъква, че за процесния период за служителите на МВР се прилагат нормите на НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В нея не се предвижда превръщането на нощния труд в дневен при отчитането на продължителността на отработените часове.
Въззивникът не споделя мотивите на съда за действие на нормите на КТ и подзаконовите нормативни актове и за държавните служители в МВР, във връзка с изплащане на допълнителни възнаграждения. Счита, че съдът неправилно е приложил чл. 46, ал. 2 ЗНА, тъй като няма непълен нормативен акт. Конкретизира, че в Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. е уредено допълнително възнаграждение за положен нощен труд и такъв се изплаща на служителите, а фактът, че в друга наредба- НСОРЗ това възнаграждение е уредено по друг начин, не прави първата непълна.
Поддържа, че съдът е допуснал смесване между допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд и че в конкретния случай не е доказано, че ищецът е полагал труд в повече от установеното за него работно време (извънреден труд), който да не му е заплатен.
Въззивникът не споделя и доводите на съда за да приеме коефициент от 1.143 при превръщане на нощните часове положен труд в дневни, какъвто не се посочва в НСОРЗ, не е съобразена и разпоредбата на чл.9, ал. 1 НСОРЗ, както и режима на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му относно правата на държавните служители в МВР, включително възнаграждения за положен нощен труд и допълнителни възнаграждения.
Моли да бъде отменено изцяло решението на Ловешкия районен съд и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани и се присъдят разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от юриск. Р.Р., който поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява.С писмена молба пълномощникът на ищеца- адвокат В. моли да бъде потвърдено обжалваното решение и излага съображения в подробни писмени бележки.
От представените доказателства по гр.дело № 1331/2019 г. на Ловешкия районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, Ловешкият окръжен съд приема за установено следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като при подаване на въззивна жалба с вх.№ 2252/25.02.2020 г. е спазен срокът за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо.
След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е неправилно в осъдителната част.
Г.И.Г. *** е предявил срещу „Областна дирекция на МВР” гр.Ловеч осъдителен иск за заплащане на сумата от 1927.20 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2016 г.- 15.07.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото и до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил основателността на претенцията.
От фактическа страна съдът приема следното:
Със
Заповед № 295з-1056/18.08.2015 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч Г.И.Г. е преназначен на мл.изпълнителска длъжност „старши полицай“ (водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление Ловеч при ОДМВР. От 14.02.2017 година работи на младши изпълнителска длъжност „старши полицай (обект на ДОМП) в сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч по силата на създадено служебно правоотношение, видно от Заповед № 295з-198/31.01.2017 г. за преназначаване на Директора на ОДМВР-Ловеч и Акт за встъпване в длъжност от 14.02.2017 г. На същата дата му е връчена и специфична длъжностна характеристика за длъжността. По тези факти страните не спорят. Безспорно е също, ищецът е работел по утвърдени графици и протоколи по образец от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на 12-часова смяна, включваща и полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР.
От заключението на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Росица Ангелова, се установява, че ищецът е отработвал дванадесет часови работни смени от 8.00 до 20.00 часа и от 20.00 до 8.00 часа в рамките на сумираното отчитане на работното време за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. и отработеното време от 22.00 часа до 6.00 часа се е отчитало като нощен труд. На ищеца е отчитано сумирано работно време ежемесечно през 2016 г. и по тримесечия- през 2017, 2018 и 2019 година. В рамките на смените по график е полагал нощен труд от 8 часа на смяна. Общият брой положени часове нощен труд е 1704 часа от 213 смени по графиците за дежурства. За процесния период не е извършвано преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 равен на отношението на дневното към нощното работно време. Изплатеното възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период е за 403 часа на стойност 2693.46 лева. Базата за изчисляване на часовата ставка е основното възнаграждение за съответния период с 50 на сто увеличение. Паричната равностойност на извънредния труд, изчислен след преобразуването на нощен (1704 ч.) към дневен труд с коефициент 1,143 (1949 часа) за целия период е в размер общо на 1674.16 лева ( за 245 часа)
При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1,т.3 във вр. с чл. 187, ал.5,т.2 от ЗМВР - за заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
В чл.176 ЗМВР е разписано, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд.
В чл.142 ЗМВР е уреден статутът на три вида служители в МВР: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал.2 е посочено изрично, че статутът на служителите по т.1 се урежда от ЗМВР. Статутът на другите две категории служители се урежда съответно от Закона за държавния служител и от Кодекса на труда (чл.142, ал.4 и ал.5 ЗМВР).
Ищецът работи на „старши полицай (обект на ДОМП) в сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч и е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР.
В чл.187 ЗМВР се съдържа подробна регламентация на работното време и отпуски на служителите на МВР. В ал.2 е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.Съгласно ал.3 (в редакцията, действаща към относимия период) работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В чл.187, ал.9 ЗМВР (според приложимата редакция) е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период на работа на ищеца е действала НАРЕДБА № 8121з-592 от
25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която според чл.1 се прилага за държавните служители по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът. В чл.2 е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а положеният труд от държавните служители извън установеното редовно работно време не може да надвишава размера, предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР. В чл.18, ал.1 е уредено, че държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции.
След отмяната на тази наредба е приета НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, изменена и допълнена с Наредба за изменение и допълнение в ДВ бр.99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г. и горните текстове, уреждащи продължителността на работното време на служителите на МВР са запазени. В чл.18 и следващите се уреждат служебните правоотношения по повод полагане на труд извън редовното работно време. В двете наредби липсва норма, аналогична на нормата по чл.
Разпечатката съдържа 48 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3273514b-c8aa-4b43-8f51-db9572e83fb0