Решение № 289 от 14.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Бургас, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20242100101595 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на М. И. Г., ЕГН **********, живущ в гр.Бургас, ж.к.И., бл.**, вх.*, ет.*, против Р. Ц. Н., ЕГН **********, живущ в гр.Бургас, ж.к.И., бл.**, вх.*, ет.*, ап.* Твърди се, че на 17.11.2023 г. ищецът бил в дома си. Около 16,30 ч. започнал да си пише по телефона с ответника, който считал за негов близък приятел. В хода на кореспонденцията Г. усетил, че Н. се изнервил и го извикал да се видят пред блока. На срещата пристигнал ответникът с братовчед си- И. Н., като разговора между страните ескалирал и започнал да се води на висок тон. Твърди се, че неочаквано за ищеца ответникът започнал да го удря с юмруци по главата. И. Н. не се намесвал и стоял отстрани. Свидетел на това станала и майката на Г., която се опитала да ги разтърве.

Внезапно Р. Н. хванал М. Г. през кръста и го хвърлил на земята, а последния паднал на лявата си ръка. Усетил силна болка, при което ответникът спрял нападението. На място пристигнал и бащата на ищеца. Н.и се качили в автомобила и се отдалечили.

Ищецът бил отведен в спешния център на УМБАЛ- Бургас, където бил приет в отделението по ортопедия и травматология. Претърпял спешна операция същия ден, както и още няколко оперативни обработки на травмите под упойка през следващите дни. Изписан бил на 01.12.2023 г. с гипсова превръзка на лявата ръка, която била свалена 40 дни след инцидента. Сочи се, че след изписването от болничното заведение ищеца първоначално трудно се движел сам, приемал обезболяващи, антибиотици и други лекарства. Последвала рехабилитация.

За случилото се било образувано ДП № 3388ЗМ-687/2023 г. по описа на 5-то РУБургас, в което било установено, че вследствие на извършеното от ответника деяние, 1 на ищеца са причинени травматичен оток в областта на долната трета на лявата мишница, изкълчване на лявата лакътна става, разкъсване на лявата мишнична артерия, разкъсване на мишничния мускул, разкъсване на мускулите- сгъвачи на пръстите и двата мускула за сгъване на китката, разкъсване на мускулът за завъртане на лявата ръка, контузия на левият лъчев нерв, компартмент синдром, субконюнктивален кръвоизлив вдясно с кръвонасядане на клепачите на същото око, кръвонасядане на лява слепоочна област, състояние след извършване на няколко медицински операции. Сочи се, че наказателното производство е приключило с одобряване на споразумение по НОХД № 2303/2024 г. от РС- Бургас, с което ответникът е признат за виновен в това, че на 17.11.2023 г., чрез нанасяне на удари с ръце и хвърляне на земята, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на лявата мишнична артерия, с развитие на „компартмент синдром“, което довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и разкъсване сгъвачи на лявата предмишница, което е довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни.

Заявява се, че вследствие действията на ответника, са били причинени болка, неудобство и страдание. Предвид на това се моли да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 42000 лв., която Г. счита за справедливо обезщетение, което в достатъчна степен ще овъзмезди причинените му неимуществени вреди, като се претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С нарочно определение, предвид изложеното от вещото лице по изготвената СМЕ, че при прегледа на ищеца е бил установен и цикатрикс в областта на лява предмишница, лакътна ямка и предлакетница, бе направено и прието изменение в размера на предявената претенция чрез увеличаването й на 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието.

В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор от ответника, с който се навеждат доводи за наличие на реален принос на ищеца в настъпването на вредоносния резултат, като се твърди съпричиняване на вредите. Счита се, че претендирания размер е завишен.

Съдът, като взе предвид становището на страните, приложеният по делото доказателствен материал, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД.

От приложеното НОХД № 2303/2024 г. е видно, че РС- Бургас е одобрил споразумение, съгласно което Р. Н. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на 17.11.2023 г., чрез нанасяне на удари с ръце и хвърляне на земята, причинил на ищеца средна телесна 2 повреда, изразяваща се в разкъсване на лявата мишнична артерия, с развитие на „компартмент синдром“, което довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и разкъсване сгъвачи на лявата предмишница, което е довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за срок по- голям от 30 дни.

В настоящото производство бе изготвена съдебно- медицинска експертиза, вещото лице по която даде заключение, че от наличните данни по делото и прегледа на пострадалия, се установило, че М. Г. е претърпял следните травматични увреждания: травматичен оток в областта на долната трета на лявата мишница, изкълчване на лявата лакътна става, разкъсване на лявата мишнична артерия, разкъсване на мишничния мускул, разкъсване на мускулите- сгъвачи на пръстите и двата мускула за сгъване на китката, разкъсване на мускулът за завъртане на лявата ръка, контузия на левият лъчев нерв, компартмент синдром, субконюнктивален кръвоизлив вдясно с кръвонасядане на клепачите на същото око, кръвонасядане на лява слепоочна област, състояние след извършване на няколко медицински операции. Вещото лице сочи, че тези увреждания могат да бъдат получени в резултат на директен удар с или върху твърд тъп предмет, както и/или вследствие на падане на лицето върху изпънатата си ръка, което е довело до надпределно огъване в областта на лявата лакътна става и увреждане на околните й структури /съдове, нерви, мускули/. Нараняванията биха могли да бъдат получени вследствие на удари с юмруци/ритници, хвърляне на земята, с падане върху лявата ръка. Експертът сочи, че разкъсването на лявата мишницна артерия, без наличие на масивна кръвозагуба, с развитие на компартмент синдром, е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Обяснява, че компартмент синдром е състояние, изразяващо се в увеличаване налягането в дадена част на тялото, поради претърпяно травматично увреждане, вследствие на което увеличено налягане, кръвообращението в засегнатата област се забавя или спира.

Вещото лице сочи, че този синдром е пряка последица от претърпените травматични увреждания в областта на левия горен крайник. По отношение разкъсването на сгъвачите се дава заключение, че е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по- голям от 30 дни. За останалите увреждания се сочи, че са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болки и страдания. От извършеният личен преглед на ищеца експертът е установил допълнително и цикатрикс в областта на лявата предмишница, лакътна ямка и предлакетница, който се квалифицирал като обезобразяване на други части на тялото.

В съдебно заседание вещото лице заяви, че установеният цикатрикс е в пряка причинна връзка с причинените увреждания, като същият ще избледнее с времето, но няма да изчезне напълно. Експертът посочи, че оперативните намеси, наместването на лакътната става, смяната на превръзките са били извършвани под упойка, предвид състоянието на пострадалия и с оглед болката, като не е възможно разкъсването на артерията да се получи при наместването на лакътната става.

3

В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства. Св.

Й.- майка на ищеца, заяви, че двете страни са били близки приятели. На въпросната дата тя, заедно със сина си и св. Пенева, били в дома й, когато разбрала, че М. Г. имал среща с Р. Н.. Когато ищецът слязъл пред входа, свидетелката била на стълбищната площадка и чула как сина й и приятеля му започнали да си говорят на висок тон. В един момент чула как ищеца започнал да вика и казал „Какво направи, счупи ми ръката“. Свидетелката слязла пред входа и видяла ищеца на земята, като над него се бил надвесил ответника и му нанасял удари с юмруци в главата в областта на лявото ухо. Свидетелката отишла при тях и казала на Н. да спре да удря сина й, при което той я блъснал и й казал да си прибере сина. В този момент към тях се приближил св.И. Н., който дръпнал ответника. На мястото дошъл и бащата на ищеца, при което Н.и се качили в колата, с която дошли, и потеглили. Свидетелката видяла, че лакътната става на ищеца е извадена, а сина й бил пред колапс от болка. Качили го в семейния автомобил и отишли в Шокова зала в УМБАЛ- Бургас. Там била наместена лакътната става на Г. с местна анестезия, поставена му била гипсова шина и бил изпратен на контролен рентген, където се установило, че наместването не е на 100 %. Приет бил в ортопедично отделение на лечебното заведение, където в операционната отново бил наместен лакътя. Късно вечерта свидетелката получила обаждане от дежурния лекар, който й казал, че привеждат сина й в операционна, защото ръката посиняла и нямала пулсация. Бил извикан и съдов хирург, който обяснил, че артерията на ръката била скъсана. На следващата сутрин свидетелката посетила М. Г., който бил упоен заради болката и много кървял. Цялата ръка била с умишлено направени разрези, за да изтича течността, която се събирала в нея. Два дни ищеца бил в реанимация, след което бил качен в отделението, и на 01.12. бил изписан за домашно лечение, където продължил медикаментозно. На 30.12.2023 г. му била махната шината. През месец януари започнал ежедневна физиотерапия, продължила около 4 месеца, която била болезнена.

Свидетелката сочи, че ищеца приемал един месец антибиотици и други лекарства, като една година пиел съдоразширяващи медикаменти, за които се налагало всяка седмица да му се взема кръв за изследване с оглед дозирането им.

Св. Й. заяви, че лятото преди инцидента синът й работел сезонно до месец октомври. След случилото се и след рехабилитацията пак започнал да работи, но полека работа, защото докторите го предупредили да внимава заради опасност от обилно кървене при удар, вследствие на приема на съдоразширяващите лекарства и възможността отново да се скъса артерията. Според свидетелката инцидента нанесъл на сина й голяма психическа травма, тъй като уврежданията били причинени от найдобрия му приятел. Към момента функцията на лакътната става не била на 100% възстановена. Психическа подкрепа му оказвали семейството и св. Пенева. В показанията си свидетелката сочи, че ищеца не е оказал никаква съпротива на ударите на ответника, защото бил много изненадан и не е очаквал такива действия.

4

Св.Пенева заяви, че разбрала за инцидента веднага, тъй като малко преди това била заедно със св.Й. и М. Г. в дома на последните. Малко след като си отишла, св.Й. отишла при нея и й казала, че отивали в болницата. Към този момент св.Пенева работела в ортопедичното отделение, в което бил настанен ищеца, като от колегите си разбрала, че травмата била тежка. По време на болничния престой, когато майката на М. Г. не можела да бъде до него, св.Пенева го обслужвала, хранела, тъй като ищеца не можел сам. Всички интервенции и превръзки се правели под упойка, поради силната болка. Свидетелката заяви, че ищеца й споделял притесненията си, че ръката няма да се оправи напълно, както и че белезите, които оставали, го притеснявали. Инцидента нанесъл на последния сериозна психологическа травма от факта, че бил нападнат от близкия му приятел.

Св. И. Н.- първи братовчед на ответника, в показанията си посочи, че е очевидец на случилото се. Във въпросният ден се прибирали с Р. Н. с автомобила от работа, когато чул, че последния и М. Г. се карали по телефона. Ответникът го помолил да отидат до ищеца. Когато спрели автомобила М. излязъл „наежен“ и започнал да вика на ответника защо му говорел така, какъв бил той, за какъв се взел, след което замахнал към Р. и последния му отвърнал с удари. Ищецът залитнал и паднал на земята, като започнал да крещи, че го боли ръката. Свидетелят хванал ответника, за да не ескалирала повече ситуацията. Дошла майката на Г., а впоследствие и баща му, който ги напсувал. И. Н. дръпнал братовчед си, двамата влезли в колата и потеглили.