Решение № 29 от 19.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Велико Търново, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Евгений Пачиков

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Таня К. Маргаритова в присъствието на прокурора И. Р. Б. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Въззивно административно наказателно дело № 20254100600782 по описа за 2025 година

Производство по реда на глава "Двадесет и първа" от НПК.

С Решение № 369, постановено на 31.10.2025 г. по АНД № 671/2025 г., Районен съд – Велико Търново е признал обвиняемия Г. Х. К. от гр. С. за невиновен в това, на 09.05.2023 г., в гр. В.Т., да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – да е мастурбирал пред непълнолетните лица Д.С.Х. и С.Й.П., поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнато му обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК.

С решението съдът е указал и как да се подходи с приобщените по делото веществени доказателства.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура Велико Търново, с който се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова, с което обвиняемият К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 200 лева по реда на чл. 78а от НК. С протеста се поддържа, че постановеното решение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата, 1 довело от своя страна до нарушение на материалния закон с оправдаването на обвиняемия К..

В съдебно заседание представителят на Великотърновската окръжна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Пледира за осъдително решение с приложението на чл. 78а от НК и налагане на справедливо наказание.

Обвиняемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище. Депозирал е писмени възражения срещу протеста.

Великотърновският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на глава 28 от НПК. За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Велико Търново, на основание чл. 378, ал. 2 от НПК е съобразил събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните в хода на съдебното следствие и на ДП доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства.

Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не намери основания за ревизиране на фактическата обстановка, приета от първия съд и изразяваща се в следното:

Обвиняемият Г. Х. К. живее в гр. С., като през 2023 г. притежавал и жилище, находящо се в гр. В.Т., ул. „"****" №**, ет.*, ап.**, което периодично обитавал, включително и на 09.05.2023 г. Съседите на обвиняемия в гр. В.Т. го възприемали като конфликтна личност. Същият е пенсионер, не е осъждан за престъпления. Освобождаван е от наказателна отговорност по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, изразяващо се фактически в онаниране пред непълнолетни и отправяне на неприлични предложения към тях, с Решение № 359/2019 г. на ВТРС, влязло в сила на 19.08.2019 г.

В ранния следобед на 09.05.2023 г. непълнолетните свидетелки – 16годишната Д.С.Х. и 15-годишната С.Й.П. се разхождали в района на **** корпус на ВТУ „*******“. Времето било топло и в този район имало множество млади хора. Свидетелките Д. Х. и С. П. стигнали до книжарница в близост до арка на входа на **** корпус, където седнали да си говорят върху едни камъни. В този момент свидетелката Х. забелязала, че на около 5-10 м странично от тях, между дървета и храсти в парка възрастен мъж с бяла коса и бяла брада, с черна шапка, с козирка опипва половия си член през панталона.

Последният забелязал, че свидетелката Х. го гледа, извадил половия си член, смъкнал леко панталона си, усмихнал се на наблюдаващата го и продължил 2 активно да мастурбира. Свидетелката Х. се изненадала и казала на приятелката си да се обърне. Свидетелката П. също видяла мастурбиращия мъж, който се усмихнал и на нея. П. се стреснала от видяното. Двете свидетелки решили да си тръгнат като се чудили какво да правят за да не се изплаши мастурбиращия или някой друг човек. Затова свидетелката Х. решила да го снима скришом, тайно, за да не бъде забелязана от него. С мобилния си телефон направила кратък шестсекунден видеоклип и го публикувала във Фейсбук групата „*****“. Била направена и цветна фотоснимка. След това двете свидетелки тръгнали към центъра на града. В същото време участници в групата, които видели публикувания видеоклип посъветвали свидетелката Х. да подаде сигнал за случилото се на тел. 112, което последната сторила. Няколко минути по-късно в района на **** корпус дошли полицейски служители в състав – свидетелят Ц.И.П. и лицето Я.А., които се срещнали с двете непълнолетни свидетелки, след което обходили района, но не открили на посоченото им място или в близост до него маструбиращия мъж. Свидетелките описали последния като възрастен, над 60 - годишен, висок около 1.80 м, леко пълен, с бяла коса, бяла брада, с черна шапка с козирка. Двете свидетелки дали обяснения за случилото се в сградата на РУ Велико Търново. Свидетелката Х., посъветвана от полицейските служители, доброволно предала на компакт диск – SD направения от мобилния й телефон запис и снимка, който диск бил приобщен като веществено доказателство в плик на л. 11 от досъдебното производство и изтирила публикувания във фейсбук видеоклип. Случилото било възприето от двете свидетелки като неприятно, срамно, грозно, просташко, възмутително.

Като недопустимо и възмутително било възприето и от родителя на П. – свидетелят Й.М.П., узнал за случилото се в полицейското управление.

В резултат на публикацията на видеоклипа, направен от свидетелката Х., полицейските служители – свидетелите И.Д. П. и П.Р.Х. били изпратени от ОДЧ при РУ – Велико Търново на адреса на обвиняемия в гр. В.Т.. Около 19.20 часа в продължение на около 20-ина минути никой не им отворил след позвъняването им на смарт звънец, въпреки че се чували мъжки и женски глас.

Женският глас заявил, че няма никой вкъщи, били отправяни и квалификации с обидно съдържание към полицейските служители. След като никой не отворил вратата свидетелят Х. разговарял със съседката на обвиняемия, живуща на същия етаж в ап. № 11 – свидетелката Р.А.Г. Тази свидетелка не била в добри взаимоотношения с обвиняемия и неговото семейство.

Свидетелката Г. по-рано през деня била видяла публикувания в „*****“ видеозапис, направен от свидетелката Х.. Помолена от свидетеля Х. прегледала видеозаписите от видеошпионката, която била монтирана на входната й врата. От записа било видно, че в 18.48 часа обвиняемият с вид – дълга бяла брада и дълга бяла коса, облечен в черни дрехи и с черна бейзболна шапка се прибира в апартамента си. Този запис бил предаден на компакт диск доброволно от свидетелката Г. на полицейските органи и бил приобщен като веществено доказателство в плик на л. 41 от досъдебното производство.

Видно от назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза 3 изказът на обвиняемия и свидетелските показания ориентират на дисхармонична личностова структура. По отношение на обвиняемия може да се предположи, че страда от психично разстройство - разстройство на сексуалното влечение – ексхибиционизъм, което не е от налудния кръг заболявания и е в регистъра на количествените, а не качествените разстройства на психичния живот. Заболяването принципно се характеризира с повтаряща се тенденция към показване на собствени гениталии пред непознати, обичайно на обществени места, без желание за интимен контакт.

По време на показването в повечето случаи при това заболяване се наблюдава полова възбуда и се извършва мастурбация. При обвиняемия това разстройство е настъпило на фона на значителни характерови изменения, изразяващи се в недостатъчен контрол над волята и емоциите и водещо до игнориране на социалните норми на поведение, правила и задължения. При обвиняемия липсват данни за сериозни интелектуално-паметови смущения и същият може правилно да възприема фактите и обстоятелствата от заобикалящата среда и да ги възпроизвежда.

С оглед на така установената фактическа обстановка, която не е спорна, първоинстанционният съд е анализирал и обсъдил доказателствените източници, излагайки подробни съображения кои от тях кредитира и кои не.

Така съдът не е дал вяра на обясненията на обвиняемия К. в частта им, че на инкриминирата дата – 09.05.2023 г. не се е намирал на територията на гр.

В.Т., доколкото същите се опровергават от показанията на свидетелката Г. и от представения от нея видеозапис от видеошпионка, както и от приетата като писмено доказателство по делото справка за задграничните пътувания на обвиняемия, несъдържаща информация за периода 01.05.2023 – 31.05.2023 г.

Съдът изцяло е кредитирал показанията на свидетелките Х. и П. като непредубедени, логични, последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

Не са кредитирани показанията на свидетеля Й.П. в частта им, че от мъжете, които мастурбират на обществени места в града има само един с бяла коса и брада. Прието е, че в тази им част показанията на този свидетел са голословни и неподкрепени с други доказателства.

Не е дадена вяра на показанията на свидетелката Г. в частта им, че обвиняемият е имал нееднократни педофилски и ексхибиционистки прояви, както и че категорично е разпознала на клипа, публикуван в „*****“ обвиняемия по стойка, дълга бяла брада и доста дълга бяла коса, по черни дрехи и черна бейзболна шапка. Отново е прието, че в тази им част показанията са изолирани и неподкрепени с други доказателства.

Не са кредитирани с доверие и показанията на свидетеля Х. в частта им, че самоличността и адресът на обвиняемия са били установени от съдържание в публикация във Фейсбук групата „*****“, както и че служебно му било известно, че обвиняемият К. нееднократно е показвал половия си член на публични места. Аргументирано е, че по делото няма приложена като писмено доказателство такава конкретизирана с авторство публикация, която да е приобщена по предвидения в НПК процесуален ред, нито каквито и да е 4 доказателства за ексхибиционистки прояви от страна на обвиняемия, които да са реализирани повече от един път. Прието е, че позоваването на такива извънпроцесуални източници – неизвестна публикация в интернет пространството и оперативна информация по други правни въпроси обуславя фактически извод за недостоверност на показанията на този свидетел в коментираната им част.

Съдът е приел, че частните видеозапис и фотоснимка, направени от мобилния телефон на свидетелката Х., макар и приобщени по предвидения в НПК процесуален ред, представляват негодно и поради това недопустимо за използването му в наказателния процес веществено доказателствено средство.

Същите не представляват случаен запис или случайно направена фотоснимка, а са преднамерени, нарочно създадени и частни такива, извършени без знанието и съгласието на обвиняемия, в нарушение на чл. 32, ал. 2 от КРБ – "Никой не може да бъде …. записван …. без негово съгласие или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“.

Доброволното предаване на компакт диска, съдържащ процесните запис и снимка, и последващият му оглед не обуславяли правен извод за неговата процесуална годност и допустимост като доказателствен източник в настоящото наказателно производство. В тази връзка коректно първоинстанционният съд се е позовал на последователната практика на ВКС по идентични казуси, цитирайки конкретни решения.