Решение № 64 от 06.02.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Дупница, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20221510101797 по описа за 2022 година

„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, е предявило срещу О. М. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 31.08.2018г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор, А. Н. Ф., като длъжник и О. М. А., като съдлъжник, е сключен договор за потребителски кредит № 3035361642, при следните параметри: сума на кредита: 5000.00 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 243.98 лв.; падеж на вноската: първи ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 8783.28 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2094.84 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 58.19 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 10878.12 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 302.17 лв.

Съдлъжниците са пожелали с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други техни задължения както следва: към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в размер на 862.90 лв.; към „Кредит тайм“ ЕООД, в размер на 1070.00 лв.; към „Креди Йес“ ООД, в размер на 1000.00 лв.; към „Кредисимо“ АД, в размер на 1000.00 лв.; към „Сити Кеш“ ООД в размер на 600.00 лв. и към „Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер на 416.00 лв. Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 31.08.2018 г. превел парична сума в размер на 51.10 лв., по посочена, от длъжника А. Н. Ф. банкова сметка. Така общата 1 сума на отпуснатия кредит е в размер на 5 000.00 лв.

На 15.05.2020г. между ищеца и А. Н. Ф. е сключен Анекс № 1 към ДПК № 3035361642, с който страните се договарят да бъде намален размера на погасителни вноски № 18 и № 19 на 90.17 лв. Длъжниците се задължават да заплатят на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им размер - в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.

Погасителните вноски се променят от 36 на 38 броя.

В резултат неизпълнението на съдлъжниците и обстоятелството, че са платили само двадесет и три пълни и една частична погасителни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.09.2021г. На съдлъжниците е изпратено уведомително писмо, с което са информирани, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.

Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжниците задължение по договора за кредит е в общ размер на 7406.17 лв. С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 6738.62 лв. Сумата от 266.50 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, сумата от 170.00 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 231.05 лв. е отишла за погасяване на част от законната лихва, дължима от дата на предсрочна изискуемост до входиране на заявлението.

Към днешна дата А. Н. Ф. и О. М. А. дължат на ищеца сума в общ размер на 4862.86 лв., от които: главница в размер на 2640.06 лв., договорно възнаграждение в размер на 719.50 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 779.94 лв., лихва за забава в размер на 580.66 лв. и законна лихва в размер на 142.70 лв., дължима от 03.09.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.07.2022 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3035361642/31.08.2018г.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от длъжниците, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1475/2022г. по описа на РС-Дупница.

Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендира възнаграждение по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 779.94 лв., и е издал заповед за изпълнение за останалите дължими суми, срещу която съдлъжникът О. А. е възразил в законоустановения срок.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи: сума в размер на 2640.06 лв., представляваща главница, сума в размер на 719.50 лв., представляваща възнаградителна лихва и сума в размер на 580.66 лв., представляваща дължимата законна лихва, както и законна лихва в размер на 142.70 лв., дължима за периода от 03.09.2021г.-датата на предсрочната изискуемост до

28.07.2022г., по

Договор за потребителски кредит

№

3035361642/31.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 1475/2022г. по описа на РС-Дупница.

2

Предявява и обективно съединен осъдителен иск за сумата от 779.94 лв., дължима по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 3035361642/31.08.2018г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В открито съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че оспорва предявените установителни искове, както и обективно съединеният осъдителен иск за сумата от 779.94 лв., дължима по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като счита, че то е нищожно поради противоречие с добрите нрави. Счита за нищожни и противоречащи на императивните законови разпоредби на ЗПК и ЗЗД клаузите на сключения договор за кредит. Смята, че ищецът следва да търси вземането си от длъжника А. Н. Ф.. Не оспорва, че се е задължил да отговаря за задължението на А. Ф., като е подписал процесния договор като съдлъжник.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства: набор от двустранно подписани от страните документи, съдържащ искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и допълнителна преддоговорна информация към него, договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия /ОУ/ на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит и погасителен план към договора за потребителски кредит, се установява, че на 31.08.2018г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като заемодател, А. Н. Ф., като земател и О. М. А., като съдлъжник, е сключен договор потребителски кредит № 3035361642, при следните параметри: сума на кредита: 500.00 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 243.98 лв.; падеж на вноската: първи ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 8783.28 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2094.84 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 58.19 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 10878.12 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 302.17 лв.

„ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило задължението си по договора, като превело сума в размер на 51.10 лв. по посочената от Ф. банкова сметка, видно от приложеното към исковата молба и прието като доказателство по делото платежно нареждане. Съдлъжниците са пожелали с останалата част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други техни задължения както следва: към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в размер на 862.90 лв.; към „Кредит тайм“ ЕООД, в размер на 1070.00 лв.; към „Креди Йес“ ООД, в размер на 1000.00 лв.; към „Кредисимо“ АД, в размер на 1000.00 лв.; към „Сити Кеш“ ООД в размер на 600.00 лв. и към „Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер на 416.00 лв. Видно от приложеното извлечение от банкиране, сумити са преведени по сметки 3 на посочените юридически лица.

От своя страна съдлъжниците поели задължение да върнат кредита в срок от 36 месеца, при размер на месечната вноска: 302.17 лв., с дата на погасяване 1-во число на месеца. Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжниците задължение по договора за кредит е в общ размер на 7406.17 лв., видно от приложеното към исковата молба ивлечение по сметка към договор за потребителски кледит.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 1475/2022г. по описа на Районен съдДупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С него е предявен и обективно съединен осъдителен иск за сумата от 779.94 лв., дължима по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 3035361642/31.08.2018г.

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в негова ползасключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума.

Няма спор по делото за това, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от събраните писмени доказателства. Ответникът не оспорва, че е поел задължение да отговаря за задълженията на А. Ф., като е подписал процесния договор за кредит като неин съдлъжник.

Ответникът не оспорва твърденията в исковата молба, че до момента Ф. е платила по договора за кредит сумата от общо 7406.17 лв., с които е погасила част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 6738.62 лв. Сумата от 266.50 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, сумата от 170.00 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 231.05 лв. е отишла за погасяване на част от законната лихва, дължима от дата на предсрочна изискуемост до входиране на заявлението.

В открито съдебно заседание са наведени от ответника възражения за нищожност на клаузата за закупен пакет от допълнителни услиги, поради противоречие с добрите нрави.

Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др. /приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, 4 ал. 1, т. 7 - 9.

В случая, получаването на преддоговорна информация от ответника за параметрите на кредита е установено с представения по делото стандартен европейски формуляр.

Установено е и изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на съдлъжниците, ведно с договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,89 %, а ГЛП - в размер на 41, 17%. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал. 1 ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.

Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32722e71-750c-4696-92eb-1dd5ea1d32c4