Решение № 959 от 05.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Г.а - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Г.а - Точевска Гражданско дело № 20245330113926 по описа за 2024 година

Предявени са главни искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД, както и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, както и насрещни: главен- чл. 240 от ЗЗД и евентуален- чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗЗП.

Ищцата Д. П. А., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник адв. С. М., е предявила против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5, представлявано от управителя ***, иск за признаване на установено, че е нищожна клаузата по чл. 11 за неустойка по сключения между страните договор за потребителски кредит № ***/ 28.11.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***/ 28.11.2023 г., с който на лицето се предоставил кредит в размер на 1 500 лева, за срок до 28.11.2024 г., платим на 12 месечни вноски, при ГПР- 54, 64 % и ГЛП- 44, 50 %, при общо дължима сума от 2 008, 76 лева. В чл. 5 от договора се предвиждало обезпечение- банкова гаранция или поръчителство, като при непредставянето му се дължала по чл. 11 неустойка в размер на 1 879, 24 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. Твърди се, че клаузата за неустойка била нищожна. Преди сключване на договора кредиторът имал задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже сключването на договор. В този смисъл предвиждането на неустойка при непредставяне на обезпечение се намирало в противоречие с преследваната цел от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета. Така се прехвърлял рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху длъжника и се 1 увеличавали разходите му. По отношение на неустойката се посочва, че за кредитора не настъпвали никакви вреди, поради което тя излизала извън присъщите си по закон функции и с нея се постигало единствено неоснователно обогатяване. Това противоречало и на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, защото се кумулирали неустойка и мораторна лихва, което било недопустимо. Моли за признаване на установено, че клаузата за неустойка по договора е нищожна. Претендират се и разноските в процеса. В допълнителна молба се посочва, че по договора не била плащана неустойка, но такава се претендирала от ответника. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се иска съединяване за съвместно разглеждане на две дела между страните, които макар и да били по различни договори, имали един и същ предмет- оспорвала се клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита. Чрез упражняване на правото на иск ищецът злоупотребявал с права, като образувал отделни производства само, за да генерира разноски за сметка на ответника. В тази връзка се моли и да не му се присъждат разноски за повече от едно производство, защото процесуалното му поведение било недобросъвестно по аргумент от чл. 3 от ГПК. По същество се твърди, че договорът за кредит не бил недействителен и в случая били съобразени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Уговорената неустойка не можела да се включи в ГПР, защото разходите се посочвали към датата на сключване на договора за кредит, а тя се начислявала за неизпълнение на задълженията на длъжника и евентуално би била дължима след сключване на договора. Тя имала обезпечителна функция и не представлявала добавък към лихвата, като потребителят предварително бил уведомен за всички възможни суми, които ще му бъдат начислени при неизпълнение на задълженията по кредита. Нямало и заблуждаваща търговска практика, защото в договора ясно бил посочен размерът на ГПР. Клаузата за неустойка била действителна, като потребителят имал възможност и да се откаже от договора, без да дължи каквито и да е суми, ако е преценил, че договорът съдържа неизгодни за него условия. Очевидно било, че той договаря недобросъвестно по чл. 12 от ЗЗД, защото въобще нямал намерение да представя обезпечение. Нямало противоречие на неустойката с добрите нрави, клаузата била индивидуално уговорена и имала компенсаторен характер. На клиента бил предоставен предварително СЕФ, с което той бил информиран за всички параметри по кредита и бил наясно с икономическите последици. Между страните имало сключени общо 10 договора за кредит, с идентични условия, като вместо да упражнява добросъвестно правата си по първия договор, ищцата сключила нови, без да изпълнява задълженията си по тях за предоставяне на обезпечение. Нито имало заблуждаваща търговска практика на финансовата институция, нито клаузите на кредита били неравноправни, след като ищцата сключила общо 6 договора при такива условия. Моли за отхвърляне на иска, претендира на свой ред разноски. В с.з. страната също не се явява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора.

В срока за отговор се предявява и насрещен иск, като се търси заплащане на сумата от 547 лева- част от неплатена главница по договора за кредит. Същият бил обявен за 2 предсрочно изискуем, за което потребителят бил надлежно уведомен. Той извършил погашения по кредита в общ размер на 953 лева, с което погасил изцяло първите вноски и частично третата. В тази връзка се предявяват два евентуално съединени насрещни иска: първи- за осъждане на длъжника да заплати сумата от 547 лева- част от непогасена главница по договора и втори- за същата сума, но дължима на основание чистата стойност на кредита, при приемане, че договорът е недействителен, като сумите се търсят ведно със законната лихва. Претендират се и разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В срока за отговор по насрещния иск е постъпил такъв от първоначалния ищец, с твърдения за нищожност на договора за кредит, поради противоречие с националното и европейско законодателство. Предвид липсата на оценка за кредитоспособността на потребителя, договорът се явявал нищожен. Оспорва се и обявяването на договора за предсрочно изискуем. Прави се и възражение за прихващане на платената по кредита сума от 953 лева, като получена без основание, предвид нищожността на договора.

Постъпило е и становище на другата страна по този отговор с твърдения, че насрещните искове били редовни и допустими, а петитумът- ясен. По кредита клиентът получил сумата от 1 500 лева, която следвало да върне при условията на договора.

Уведомлението за предсрочната изискуемост било представено от самия потребител с неговата искова молба, а било допустимо да се направи и с насрещния иск. Независимо, че кредитната институция не била банка, тя разполагала с възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се възражението за прихващане, като се посочва, че главницата по кредита е винаги дължима, дори и при нищожност на клауза от договора.

Приемането на това възражение за основателно би означавало, че потребителят няма да дължи по заема, което обаче би довело до неоснователно обогатяване.

С определение № 13445/ 29.10.2024 г. съдът е присъединил към настоящото производство гр. дело № 14322/ 2024 г. на ПРС, XXV гр. с-в, за съвместно разглеждане в общо производство, което продължава под номера на настоящото по- рано образувано дело.

В другото производство същата ищца е предявила против същия ответник иск за осъждането му да й заплати недължимо платени по сключен между тях друг договор за потребителски кредит № ***/ 20.12.2022 г. суми в общ размер на 704 лева, както следва: за възнаградителна лихва- 190, 38 лева и за неустойка- 513, 62 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 16.08.2024 г., до окончателното им изплащане.

В другата искова молба се твърди, че по договор за потребителски кредит № ***/ 20.12.2022 г. на лицето се предоставил кредит в размер на 800 лева, за срок до 20.10.2023 г., платим на 10 месечни вноски, при ГПР- 48, 29 % и ГЛП- 40, 05 %, при общо дължима сума от 990, 38 лева. Твърди се, че ищцата била върнала предсрочно всички суми по договора, като заплатила общо 1 504 лева, с което погасила главница от 800 лева, възнаградителна лихва от 190, 38 лева и неустойка от 513, 62 лева. Платените над главницата суми били недължими, като платени без основание и подлежали на връщане. Договорът за кредит бил недействителен, поради липса на посочване на действителните размери на ГЛП и ГПР, както 3 и на общо дължимата от потребителя сума. Посоченият размер на ГПР не бил верен, защото в него не била включена неустойката при непредоставяне на обезпечение (банкова гаранция или поръчителство), която била предвидена като санкция. Договорът не отговарял на императивните изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради което се явявал нищожен.

Моли за връщане на платените над главницата суми, като недължимо дадени. Претендира и разноски.

В срока за отговор по другото дело се излагат абсолютно същите съображения за съвместно разглеждане на двете дела, за злоупотребата с права на ищеца, за неприсъждането му на разноски за две производства, за действителност на договора за кредит и на клаузата за неустойка, за липса на неравноправност по ЗЗП и т.н. Не се оспорва, че по договора са платени суми в посочения от ищеца размер, но се твърди, че поради действителността на договора, тези суми са дължими на валидно правно основание. Прави се и възражение за прихващане със сумата от 547 лева- чистата непогасена стойност на остатъчната главница по договор за потребителски кредит № ***/ 28.11.2023 г. Моли за отхвърляне на исковете, на свой ред претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № ***/ 28.11.2023 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 1 500 лева, при следните условия: вноски- 12 месечни, с краен падеж- 28.11.2024 г., при фиксиран годишен лихвен процент- 44, 50 % и годишен процент на разходите- 54, 64 %, с общ размер на всички плащания- 2 008, 76 лева.

Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 1 879, 24 лева, платима разсрочено по погасителния план.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, ведно с погасителен план към него, уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, искането за сключване на договора и СЕФ.

Представена е и справка от кредитора за извършени по договора плащания, видно от която по договора е платена сума в общ размер на 953 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски 4 кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.