Решение № 1269 от 18.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1269 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330200562 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0438-001189/14.09.2020г. на ВПД Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на Р. Х.

Р., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

Жалбоподателят, в жалбата си излага становище за юридически неиздържано, необосновано и немотивирано Наказателно постановление /НП/. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител.

Въззиваемата страна – Трето РУ „Полиция“ ОДМВР-Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В молба-становище навежда аргументи за безспорно установено нарушение, самоличност на нарушителя и неговата вина, за което е издадено атакуваното наказателно постановление. Пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 10.09.2020г. от С. Т. А., ***, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия АA, № 946547/10.09.2020г. срещу жалбоподателя Р. Х. Р. за това, че на същата дата около 14:00 часа в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.“Васил Априлов“ и бул.“България“, в посока изток-запад, при управление на лек автомобил „Ауди А4 Авант“ с рег.

№ ***, лична собственост, преминава на неразрешаващ сигнал /червено/ на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Несъобразяване на поведението на жалбоподателя със светлинните знаци било квалифицирано като нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя Р. Х. Р. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

В хода на съдебното производство беше разпитан свидетеля по акта Ц. Н.

Ц., който потвърждава констатациите в съставения срещу жалбоподателя акт, за това, че при управление на процесното МПС Р. преминал на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Съдът даде вяра на показанията на св.Ц. като обективни, непротиворечиви, логични, кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представените оправомощителни заповеди на Министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на 2 жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в законоустановения срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания доказателствен материал, съдът намира за правилно прието от наказващият орган, че с поведението си жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая Р. като водач на процесното МПС не се е съобразил със светлинните сигнали на светофарната уредба и е преминал при червена светлина на светофара, която забранява преминаването. Това с категоричност се потвърждава от показанията на св.Ц., който е очевидец на поведението на жалбоподателя. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, която в случая и съобразно коментираната доказателствена съвкупност, жалбоподателят не успя да обори. При това положение правилно и законосъобразно Р. Р. е санкциониран за нарушение на горецитираната разпоредба.

Напълно съответна на нарушението е и отразената санкционна разпоредба на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която предвижда глоба във фиксиран размер от 100 лева за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

По отношение на въпроса с отнетите контролни точки, категорична е практиката на касационната инстанция в това отношение, като отнемането на контролни точки не е административно наказание. То настъпва по силата на специален акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при 3 извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Наредбата е издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и детайлизира уредбата относно правоспособността на водачите на МПС и отчета на извършените от тях нарушения чрез въведения контролен талон с контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва не със самото издаване на наказателното постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като списъкът с нарушенията и броят на отнемани контролни точки за всяко от тях са изчерпателно посочени в самата наредба. Отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква ex lege, а моментът на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление. С наказателното постановление само се констатира последицата, но отнемането не е самостоятелно наказание и не се налага с наказателното постановление.

Отнемането на контролни точки е подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по издаденото наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно оспорване.

Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид. Наред с това по делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

4

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0438001189/14.09.2020г. на ВПД Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на Р. Х. Р., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5