Определение № 1142 от 17.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1142 гр. Бургас, 17.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20242100600278 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба на Д. К. К., ЕГН **********, чрез адв. И. Н. от АК - Бургас против Определение № 330/02.02.2024 г. по ЧНД № 9/2024 г., с което Районен съд - Бургас е потвърдил Постановление на РП – гр. Бургас от 14.12.2023 г. за прекратяване на ДП № 196/2022 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Бургас, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението. Не се спори за това, че поземления имот е собствен изцяло на свидетеля Н.. Потвърждава се и наличието на гражданскоправен спор относно собствеността върху самостоятелен обособен обект №*** в приземния етаж на изградената в дворното място жилищна сграда. Настоява се, че Д. К. притежава този самостоятелен обект и за ползването му е необходимо и следвало да й бъде осигурен достъп до сградата, посредством предоставяне на възможност да преминава през поземления имот на Николов, позовавайки се на чл.64 от ЗС.

Моли определението на БРС и потвърждаващото го на БОП да бъдат отменени и делото върнато на прокурора за доразследване.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в жалбата, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е 1 процесуално допустим.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Подаден на 03.09.21г. в БРП е сигнал от Д. К., във връзка с действия на В. Н., които определя като самоуправни.

Досъдебното производство № 196/2022 г. по описа на 04 РУ на МВР – Бургас, пр.пр. № 12015/2022 г. е образувано на 04.04.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, с постановление на прокурор, за това, че в периода 14.08.2021 г.

– месец януари 2022 г. в гр. Бургас, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем и не са налагани мерки за процесуална принуда. Извършени са множество процесуално-следствени действия – в качеството на свидетели са разпитани лицата Д. К., С.Н. П.Ч., В. Н. И. К.и П. К., приложени са множество писмени доказателства – нотариални актове, скици, схема, обявление на ЧСИ С. Н., протокол за въвод във владение, заповед за изпълнение на парично задължение, писмо от ЕРЮГ ЕВН група, писмо от ВиК – Бургас, Писмо от АГКК Бургас, справки от Агенция по вписванията, извършен е оглед на местопроизшествието, с приложен към него фотоалбум, решение на Административен съд – Бургас, потвърдено с Решение на ВАС и др.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, изведена от събраните доказателства, прокурорът от Районна прокуратура – Бургас намерил, че в конкретния случай деянието на Н. не покрива признаците на престъпен състав от НК, а се касае за спорни гражданско-правни отношения. Той приел, че действията на свидетеля В. Н., изразяващи се в недопускане на св.К. да премине през неговия поземлен имот, за да достигне до претендирано от нея помещение в сградата при извършване на проверка на електромерите, не съставлява умишлено и запретено от закона осъществяване на спорно право на собственост върху същия обект . Нямат качеството противоправност и тези по иницииране и провеждане на процедурата за смяна на предназначението на същото помещение пред СГКК.

Въз основа на събраните доказателства, въззивната инстанция споделя извода му, потвърден и от първата съдебна инстанция, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че проведеното разследване и пълно и всестранно.

По делото по категоричен начин е установено, че с НА от 1986г свидетелката Д. К. и съпругът й К. К. са придобили недвижим имот, със същия административен адрес като обсъждания, а именно дворно място от 628кв.м., както и построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 114.34кв.м , състояща се от един жилищен етаж и избено помещение от 31.54кв.м. и 13.16кв.м. общи части-стълбище.

С нотариален акт от 2007г. В. Н. придобил ½ ид.ч. от дворното място, втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в нея, ведно с ½ идеална 2 част от приземния етаж на жилищната сграда /според обяснителната записка бил с площ от 120.96кв.м./.

Понастоящем, според схемата на СГКК приземният етаж е разделен на два самостоятелни обекта, без посочване нито на отделните им , нито на общата площ на етажа.

Като собственици на ½ от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Бургас, ул. „Ю.“ №* , ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на първи жилищен етаж и прилежащо към него избено помещение с площ от 11 кв. м., през 2008 г. сем. К. ипотекирали тези недвижими имоти.

От писмените доказателства, приложени по делото, се установява, че в резултат на неизпълнение на задълженията към ипотекарния кредитор, е било предприето принудително изпълнение срещу ипотекираните от сем. К. недвижими имоти.

Било образувано изпълнително дело № 20118050400770 от ЧСИ С. Н..

Изнесен на публична продан били ипотекираните имоти на К.. С влизане в сила на постановлението за възлагане, Н. станал техен собственик . С решение на БОС била оставена без уважение жалбата на Д. К. и К. К. против постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижимия имот на купувача В. Н..

С протокол от 13.08.2021 г. той бил въведен във владение на същите.

На 30.09.2021 г. свидетелите И. К. и П. К., служители на ЕВН , посетили имота, за да извършат проверка на електромерите. Свидетелката К. също отишла на адреса, но свид. Н. не я допуснал да премине през поземления имот, за да достигне до спорния самостоятелен обект и да присъства на проверката на електромерите.

По делото е установено също, че на 10.03.2022г. свид. Н. подал заявление до АГКК за промяна на предназначението на самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, находящи се на приземен етаж на процесната сграда, като бъдат описани като прилежащи части на самостоятелни обекти идентификатори *** и

***, собственост на свид. Н.. По подаденото заявление бил постановен отказ от компетентния орган да допусне промяна в предназначението на самостоятелен имот с идентификатор ***, тъй като в кадастралния регистър като собственици на имота били посочени също и свид. К. и съпругът й. Отказът бил обжалван от свид. Н. пред Административен съд – Бургас, който с решение № 219/01.03.2023 г. , постановено по адм. Дело № 2062/2022 г. по описа на съда, е отхвърлил жалбата. Решението на Административен съд – Бургас е потвърдено с Решение № 6733/21.06.2023 г. на Върховен Административен съд.

За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е 3 проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина.

Видно от постановлението за прекратяване и събраните доказателства, разследването е пълно и е събран достатъчен доказателствен материал, въз основа на който прокурорът е стигнал до обоснования извод за наличие на предпоставките за прекратяване на ДП.

Настоящият състав счита, че обжалваното определение, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство също е правилно и следва да бъде потвърдено.

В съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че крайните изводи на прокурора за липса на престъпление по смисъла на чл. 323 ал. 1 от НК, поради несъставомерност , отговорят на събрания по делото доказателствен материал. Съдът е обсъдил действията на Николов и дал отговор за това, че отказът му, като собственик на поземления имот в който се намира и самостоятелния обект предмет на спора, да допусне К. в своя имот, не е в нарушение на установения правов ред. Това е така, с оглед отсъствието на данни за учредено право на достъп до поземления имот, постановено по съдебен ред, при липса на съгласие между К. и него. Така също, че с подаването на заявление до СГКК Николов не е осъществил самоволно свое оспорено право.

Необосновани са доводите на жалбоподателката К., изложени в частната жалба.

От приложените по делото доказателства, се установява, че свид. В. Н. е собственик на целия поземлен имот, върху който е застроена процесната сграда и в последната се намира обект с идентификатор ***.

Също така е установено, че за този обект между страните е налице спор за собственост за ел. захранване и вода, което обстоятелство е посочено от свид.

К. и свид. Н. във протокола за въвод във владение на недвижим имот. Също така до настоящия момент по този гражданскоправен спор няма постановено и влязло в сила решение.

Видно е, че обект на ипотека и възлагане е самостоятелен обект на втори жилищен етаж и прилежащото му избено помещение. Претендираното спорно помещение с идентификатор *** е отразено в схемата на СГКК-Бургас като такова с предназначение за жилище, но същевременно липсват данни за неговата площ, като е отбелязано, че граничи с обект с идентификатор *** и е разположено под самостоятелен обект на първи жилищен етаж с идентификатор *** .

Данните за избеното помещение с площ от 11кв.м. са за граници от двете страни –външни зидове, гараж и наследници на П. П.. Незадоволително е обяснението на св.К., че според нея тези 11кв.м. били общи части, при описването им като прилежащо към жилището на първия жилищен етаж избено помещение.

Недопустимо е съществуването на жилище без предвидено за него избено или складово помещение . При липса на такова 4 отделно помещение, логично би било същото да е включено в общата площ на обекта с идентификатор ***. Къде точно следва да се намира, към настоящият момент от събраните доказателства не може да бъде определено.

Вън от съмнение е, че към момента на иницииране процедура пред СГКК-Бургас, с искане за промяна в предназначението на самостоятелните обекти в приземния етаж бъдат заличени и описани като прилежащи към самостоятелните обекти съответно на първи и на втори жилищни етажи, купувачът на публичната продан-свидетелят Н.е бил убеден, че е придобил останалата част от поземления и жилищния имот и така е станал собственик на целия. Своята увереност в правотата на този извод е афиширал и в обжалването на отхвърлителното решение на Административен съд-Бургас да отмени отказа на СГКК –Бургас за вписване на исканите от Николов промени.

За да е налице престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, следва лицето самоволно, не по установения в закона ред, да осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително право или предполагаемо право.

Предмет на отделно гражданско дело е установяване собствеността върху спорния посочен в документите самостоятелен обект, претендиран от св.К. за нейна собственост. Нещо повече, да се определи от съда точното разположение на все още несъществуващата на място изба с площ от 11кв.м.

При евентуално положително решаване на спора за материалното право и отсъствието на съгласие между страните, то в рамките на предявен иск по чл.

109 ЗС и преценка за неговата основателност, съдът би определил каква е прилежащата площ от поземления имот на Н., необходима за ползване на самостоятелния обект с идентификатор *** от св.Д. К., в това число за достигане до жилищната сградата.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира за верен извода на прокурора, възприети и от първоинстанционния съд, че между свид. Н.и семейство К. съществува спор за собственост на процесния самостоятелен обект, който обаче следва да бъде разрешен от гражданския съд, когато бъде надлежно сезиран.