Акт от 08.02.2021, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- 110/2020
- Подписан
- 08.02.2021
- В сила
- 08.02.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н
И Е №
9 град
Силистра, 08.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Павлина Георгиева-Железова
Членове: Валери Раданов
Елена Чернева при участието на секретаря Анета Тодорова и на представителя на Окръжна прокуратура – Силистра прокурор Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдията Георгиева-Железова КНАХД № 110 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с глава XII, чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Силистра против Решение № 303 от 12.10.2020 г. по АНД № 511/2020 г. на Районен съд-Силистра, с което е отменен Електронен фиш серия „Г“ № 0019217, издаден от ОДМВР – Силистра, с който на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с чл.
638, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) на „Агро Сев-Мар“ ООД е наложена имуществена санкция в размер 2000,00 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Чрез писмено становище се посочва, че неправилно въззивният съд е възприел, че в ЕФ липсва описание на нарушението,тъй като бил спазен унифицираният образец и са налице реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Поддържа се, че съдържанието на акта позволява на уличеното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, защото съдържа данни за дата и място на нарушението, данни за автомобила, с който нарушението е извършено, данни за АТС, с което нарушението е заснето, данни за собственика на МПС, както и приложен снимков материал с данни от заснетия видеоклип. Моли се за отмяна на решението и за потвърждаване на ЕФ.
Ответникът не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
С отменения електронен фиш на ответника по касационната жалба е наложена имуществена санкция на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането за това, че на 15.05.2020 г. притежаваното от дружеството МПС е управлявано в района на с.Айдемир, област Силистра със скорост, без уточнение за числото на скоростта й, при ограничение 70 км/час, в нарушение на Кодекса за застраховането, което нарушение било заснето с АТС № TFR1-M 517.
За да отмени ЕФ, районният съд е приел, че в административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на производствените правила,тъй като ЕФ не съдържа реквизит по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и съответно по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, а именно описание на нарушението. По този начин е нарушено правото на защита, тъй като уличеното лице не би могло да възприеме за извършването на какво нарушение е обвинено и не би могло да подготви защитата си.
Така постановеното решение е правилно.
Посочените в ЕФ санкционни норми,включващи и хипотезата на нарушената материална норма-чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2,вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, предвиждат, онагледяват следният фактически състав на изпълнително деяние: неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите от страна на юридическо лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България, което МПС не е спряно от движение.
За да се приеме, че в административното-наказателното производство е повдигнато законосъобразно обвинение, то следва описанието на нарушението да покрива законовата житейска хипотеза на цитираните по-горе текстове на КЗ.Т.е. трябва да е ясно какво нарушение е извършено или сведено до пример - следва текстово да е написано, че собственикът на заснето с АТС МПС, не е сключил застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ като е следвало да стори това съобразно дължими за изписване конкретни текстове от нормативен акт.
В процесния случай не е ясно собственикът на МПС, който явно е допуснал някакво нарушение на ЗДвП /предполага се , че са заснети данни за превишение на допустимата скорост/, какво деяние /действие или бездействие/ е допуснал, в нарушение на Кодекса за застраховането.
Чрез автоматизираната система явно е получена справка за несключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но тези фактически обстоятелства е следвало да се впишат в електронния фиш.
Обстоятелството, че чл. 638, ал. 4 от КЗ предвижда възможност да се налага санкция по повод и на заснето нарушение на забраната за превишаване на максимално допустимата скорост, не означава, че нарушението за несключване на договор за застраховка се подразбира, респ. че не следва да е описано с минимално необходимите фактически данни. Следва да се акцентира, че несключването на съответен договор съставлява отрицателен факт, който обективно не би могъл да бъде „заснет“ с техническо средство. Вербалното му пресъздаване изисква онагледяване чрез текстово изписване, каквото липсва в административно-наказателната преписка.
Като е развил подробни съображения в гореизложения смисъл, решаващият състав на Районен съд Силистра е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
С изменението на ЗАНН с ДВ, бр. 94/2019 г. е предвидена възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в съдебните производства по ЗАНН. В тази връзка касаторът, представляван от юрисконсулт Атанасова, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид установената неоснователност на касационната жалба искането следва да се отхвърли като неоснователно.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
Оставя в сила решение № 303 / 12.10.2020 г. по НАХД № 511 / 2020 г. на Районен съд, гр. Силистра.
ОТХВЪРЛЯ искането на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.