Решение № 1413 от 14.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1413 гр. Пловдив, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330202690 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството по АНД № 2690/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив - ХХІІІ н. с., е образувано след обезсилване с Решение № 761/24.04.2023 г. по КАНД № 62/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив на Решение № 1897/07.10.2022 г., поправено с Решение № 1995/25.10.2022 г., по АНД № 3215/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив.

Обжалвано е Наказателно постановление № 628495-F640109/17.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Пловдив, с което на „НИКО ИНВЕСТ 2006” ЕООД със седалище с. К. обл. Пловдив, адрес на управление с. К. обл. Пловдив ул. „Тракия” № 2, с ЕИК 204553515, представлявано от Г.Й. И. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят „НИКО ИНВЕСТ 2006” ЕООД с. К. обл. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва неподаването в срок на справка-декларацията по ЗДДС, но се сочи 1 като причина техническа грешка допуснато от счетоводната кантора дружеството жалбоподател. Изтъква се маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 15.10.2021 г. в ТД на НАП Пловдив била извършена служебна проверка от служител на Дирекцията – от свидетелката С. И. Ж. – старши инспектор по приходите, по отношение спазване изискванията на ЗДДС от страна на регистрираното по ЗДДС лице жалбоподателят „НИКО ИНВЕСТ 2006” ЕООД с. К. обл. Пловдив, представлявано от Г.Й. И.. Установено било, че търговското дружество не било подало до НАП справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС за данъчния период 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г. в срока за това – 14 – дневен срок – до 14.10.2021 г. включително. Справката-декларация по ЗДДС за този данъчен период не била подадена към датата на служебната проверка.

Установеното неподаване на справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС за данъчния период 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г. в срока за това мотивирало старши инспектор по приходите Ж. да отправи покана до „НИКО ИНВЕСТ 2006” ЕООД с. К. - изх. № 70-00-11282-16/29.10.2021 г., за явяване в ТД на НАП Пловдив и съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по ЗДДС, изпратена на адреса на управление на дружеството жалбоподател в с. К. обл. Пловдив ул. „Тракия” № 2, която покана не била връчена, поради това, че нямало никой на адреса /според отбелязване в обратна разписка за извършване на куриерска услуга/. За съставяне на АУАН за установеното нарушение по ЗДДС била отправена нова покана до „НИКО ИНВЕСТ 2006” ЕООД с. К. – с изх. № 70-00-1202616/29.11.2021 г., но отново дружеството нарушител /представител на същото/ не било намерено на адреса /според отбелязване в обратна разписка за извършване на куриерска услуга – „няма никой на адреса“/. Ненамирането на „НИКО ИНВЕСТ 2006” ЕООД с. К. на адреса по управление - с. К. обл.

Пловдив ул. „Тракия” № 2 /който адрес не бил променен от страна на дружеството/, и установеното нарушение на ЗДДС по неподаване в срок на справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период м. септември 2021 г. – по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, мотивирало св. Ж. да състави на 13.01.2022 г. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН акт – АУАН № F640109/13.01.2022 г., за приетото за извършено административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС. В акта изрично било вписано, че справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС /за данъчния период 01.09.2021 г. – 2

30.09.2021 г./ не била подадена и към момента на съставяне на АУАН.

Актът бил връчен на представляващия дружеството нарушител Георги И. на 18.02.2022 г., като при предявяването не били оспорени констатациите по акта. Възражения не били подадени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН № F640109/13.01.2022 г. и останалите материали по административната преписка, административно – наказващият орган /Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Пловдив/ издал на 17.03.2022 г. атакуваното наказателно постановление /НП № № 628495F640109/17.03.2022 г./, с което за приетото за извършено административно нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. – минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл.179 ал.1 от ЗДДС размер /предвидената санкция в чл.179 ал.1 от ЗДДС е в размер от 500 до 10000 лв./.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Ж., АУАН № F640109/13.01.2022 г., заверени копия на обратни разписки, на известие за доставяне, на покана, на извлечение от Търговски регистър, на извлечение за подадени справки-декларации, на оправомощителна заповед.

Съдът се довери изцяло на свидетелката Ж., като прие показанията й за правдиви, последователни, логични, подкрепящи се и допълващи се от писмените доказателства, неопровергани от каквито и да било други доказателства по делото.

При така установената според съда безспорна откъм факти обстановка се прие, че от страна на жалбоподателя „НИКО ИНВЕСТ 2006” ЕООД с. К. е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, тъй като търговското дружество като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП Пловдив в срок – до 14.10.2021 г. включително – до 14 – то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася – за м. септември 2021 г., справкадекларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС. Неподаването на справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за данъчния период м. септември 2021 г. в срока за това – до 14.10.2021 г. включително, е категорично доказано според съда въз основа на приобщените гласни и писмени доказателства, а и не се и оспорва с жалбата против наказателното постановление.

Неизпълнението и то така както следва да бъде сторено на това задължение за подаване на справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за данъчен период м. септември 2021 г. в срока за това – до 14.10.2021 г. включително, не се и оспорва с жалбата против НП.

Осъществяването на състава на административно нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, което да е сторено от юридическо лице, касае обективна, безвиновна отговорност. Причината за неизпълнение на 3 задължението, заради сочена в жалбата техническа грешка допусната от счетоводната кантора обслужваща дружеството /което само се твърди без страната жалбоподател да ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението си/, е без значение за реализацията на административната отговорност спрямо субектът й юридическо лице.

Това административно нарушение е подведено правилно към уреждащата го материално – правна разпоредба както от актосъставителя в АУАН, така и от административно – наказващият орган в НП. Според настоящия съдебен състав в описателната част на АУАН и на НП са изложени всички обстоятелства на нарушението, така че лицето нарушител във всеки етап от административното производство да е било наясно за какво точно нарушение е подведено под административна отговорност – правото на защита не му е било нарушено заради неизпълнение на задълженията на актосъставителя и административно – наказващият орган при описание на нарушението.

Правилно е приложена според съда и съответната на административното нарушение санкционна разпоредба – на чл.179 ал.1 от ЗДДС, като няма допуснати нарушения от страна на административно – наказващият орган при прилагане на санкцията.

Относно самия размер на имуществената санкция – същият е в размер на 500 лева – минимално предвидения от законодателя размер, съдът счита, че е съобразен с всички обстоятелства от значение за реализацията на административната отговорност.

Отчетено е като смекчаващо административно-наказателната отговорност обстоятелство липсата на други наказания за други нарушения по ЗДДС от санкционираното дружество.

Самото административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, предмет на разглеждане в настоящото производство, не се характеризира с някаква по-висока степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, нито пък и обратното – не може да бъде охарактеризирано и като деяние с незначителна обществена опасност. Поради тези причини според съда наказанието имуществена санкция в размер на 500 лева се явява съответно на тежестта на извършеното нарушение, на обществената опасност на дружеството нарушител, и в най – пълната си степен е и целесъобразно. За това и обжалваното НП ще следва да се потвърди за така определения размер на наложеното наказание – 500 лв.

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да поставят дружеството жалбоподател в привилегировано отношение спрямо другите лица, които имат същото задължение да спазва реда за деклариране и отчитане по ЗДДС. Следва да се отчете в подкрепа на извода на съда за липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН за този случай на 4 несвоевременно подаване на справката-декларация и това, че подаването й за данъчния период м. септември 2021 г. не е било сторено и до момента на съставянето на АУАН – до 13.01.2022 г.

В хода на административното производство не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат отмяната му изцяло като незаконосъобразно.

Нужно е във връзка с налична противоречива съдебна практика относно правната съставомерност като нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС – дали неподаването на справката-декларация по ЗДДС може да бъде самостоятелно административно нарушение, извън неподаването заедно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /чл.125 ал.3 от ЗДДС/, че настоящият съдебен състав възприема становището, че и неподаването на справкатадекларация в изискуемия се за това срок, и неподаването на отчетните регистри също в изискуемия се за това срок, съставляват самостоятелни административни нарушения, за всяко от които се следва и съответната самостоятелна административна отговорност. Това е така, защото всяко от задълженията – и за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС/, и за подаването на справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС /чл.125 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС/ са отделни такива на задължения субект, относими към отчитането и съответно към декларирането относно ДДС /разпоредбите са в Глава ХІІІ от ЗДДС – „Деклариране и отчитане“/. Следва при горната правна преценка да се изхожда от хипотезата и на санкционната разпоредба на чл.179 ал.1 от ЗДДС, която отграничава ясно три отделни изпълнителни деяния – неподаване, респ. неподаване в срок на: 1- на справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС, 2на декларацията по чл.125 ал.2 от ЗДДС, и 3- на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Изискването справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС да се подават заедно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, предвидено в чл.125 ал.3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС се съставя и справкатадекларация. Заради това и са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата документа, респ. неподаването им в срок, като санкционирането на нарушител за всяка от посочените в разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН /в този см. вж. Решение № 1308/06.07.2023 г. по КАНД № 1182/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив ХХІ с., също и Решение № 1372/17.07.2023 г. по КАНД № 1053/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив ХХІІІ с./.