Решение № 149 от 22.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Ловеч, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500280 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК

(ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

ГПК).

С решение № 75/19.03.24 г. постановено по гр.д.№315/23 г. на Районен съд-Т е оставил без уважение молба с вх.№6523/8.12.23 г. в частта й с правно основание чл.250 от ГПК подадена от адв.Б.С.З. от САк като процесуален представител на ищцата М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.Т ул.“****“ №29 ет.7 ап.28 за допълване на решението по реда на чл.214 от ГПК по отношение на увеличение на исковата претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД от 50 на 300 лв.

Постановено е определение №183/19.03.24 г. по гр.д.№315/23 г. от ТРС, с което е оставена без уважение молба с вх.№6523/8.12.23 г. с правно основание чл.248 от ГПК, подадена по гр.д.№315/23 г. от адв.Б.С.З. от САК, проц.представител на ищцата М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.Т, ул.“****“ №29 ет.7 ап.28 за изменение на решение №150/7.12.23 г. постановено по гр.д.№315/23 г. на РС-Т в частта, относно разноските и е оставена без уважение молба с вх.№273/15.01.24 г. с правно основание чл.248 от ГПК подадена по гр.д.

№315/23 г. по описа на ТРС подадена от „Файненшънъл България“ ЕООД ЕИК **** седалище гр.София, бул.“****“ №28 ет.2 ап.40-46 представлявано от П. Б Д. в частта относно разноските.

Против решение № 75/19.03.24 г. постановено по гр.д.№315/23 г. на Районен съд-Т е 1 подадена въззивна жалба с вх.№1714/20.03.24 г. от адв.М., като пълномощник на М. Г., с която моли да бъде отменено решението, с което е оставена без уважене молбата за допълване на решенето по реда на чл.214 от ГПК и за произнасяне по пълния размер на исковата претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД за разликата от 50 лв. до 300 лв., като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилно становището на ТРС относно статута на адв.З, тъй като той е представил доказателства за спиране изпълнението на наложеното му наказание, искането по чл.214 от ГПК е своевременно направено и съдът е бил длъжен да се произнесе по него. Сочи, че отделно от това ищцата е упълномощила и него като втори процес.представтел, което не влече след себе си оттегляне на представителната власт на адв.З, каквото изявление не е постъпвало по делото. Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и да уважи молбата по чл.250 от ГПК като присъди и направените разноски пред настоящата инстанция.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Файненшънъл България“ ЕООД ЕИК **** и третото неучастващо лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД-София.

Подадена е частна жалба с вх.№1713/20.03.24 г. от М. Х. Г. и частна жалба с вх.

№2006/2.04.24 г. от „Файненшънъл България“ ЕООД против постановеното определение №183/19.03.24 г. по гр.д.№315/23 г. от ТРС, с което е оставена без уважение молба с вх.

№6523/8.12.23 г. с правно основанине чл.248 от ГПК и е оставена без уважение молба с вх.

№273/15.01.24 г. с правно основание чл.248 от ГПК подадена по гр.д.№315/23 г. по описа на ТРС с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Частната жалбоподателка счита, че съдът е следвало да допълни решението в частта за разноските, като й се присъдят 5 500 лв. заплатено от нея адвокатско възнаграждение за адв.З, а ответникът счита, че неправилно съдът е определил адвокатско възнаграждение на адв.М., тъй като то е спорно, а освен това е и прекомерно, като моли съдът да отмени определението в тази част или да присъди алтернативно справедливо възнаграждение съобразно положения труд.

Отговор на частната жалба е подадена от М. Х. Г. с оплакване за недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските и липса на подадено искане по чл.78 ал.5 от ГПК от страна на ответника, а оплакванията в отговора на частна жалба от„Файненшънъл България“ ЕООД касаят неоснователност на искането на противната страна за изменение на решението в частта му за разноските по делото, тъй като искането представлява злоупотреба с права, след като се иска и присъждане на сумата 5 500 лв. възнаграждение за адв.З.

В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и не изпращат представители. М. Г. чрез своя пълномощник адв.М. изпраща писмена защита, с която моли да се уважи въззивната й жалба, като се уважи искането й за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК и да се отмени определението с което е оставена без уважение молба с вх.№6523/8.12.23 г. с правно основание чл.248 от ГПК, подадена от адв.Б.С.З. от САК, проц.представител на ищцата М. Х. Г. за изменение на решение №150/7.12.23 г. постановено по гр.д.№315/23 г. на РС-Т и се остави без уважение молба с вх.№273/15.01.24 г. с правно основание чл.248 от ГПК подадена от „Файненшънъл България“ ЕООД. Претендира и 2 присъждане на разноските, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

От събраните по делото доказателства-приложените по гр.д.№315/23 г. по опис на РС-Т и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна, както и двете частни жалби против определението на съда постановено по реда на чл.248 от ГПК.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционните решение и определения.

С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваните актове.

ПО ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ПРОТИВ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ №75/19.03.2024г.

ПОСТАНОВЕНО ПО РЕДА НА ЧЛ.250 ОТ ГПК

Първоначално ищцата е предявила установителен иск против „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване нищожността на сключен договор за поръчителство №4402913 за нищожен в отношенията между страните и втори осъдителен частичен иск в размер на 50 лв от 300 лв. с правно основание чл.55 ал.1 пред.първо от ЗЗД представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

С молба вх.№6467/6.12.23 г. адв.Борислав З в качеството му на пълномощник на М.

Г. моли на основание чл.214 от ГПК да се допусне изменение на иска по размер, като предявеният осъдителен иск да се счита предявен за сумата от 300 лв.

Съдът е докладвал в с.з. на 6.12.2023 г. тази молба, но не се е произнесъл с определение в с.з досежно направеното увеличение, а това не е сторено и в постановеното съдебно решение №150/7.12.2023 г.

На 8.12.2023 г. ищцата чрез своя пълномощник е подала молба с вх.№6523 за допълване на постановеното решение по реда на чл.250 от ГПК, както и в частта за разноските по чл.248 от ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 5500 лв.

С разпореждане №2734/8.12.23 г. ТРС е оставил без уважение като недопустима молба с вх.№6523/23 г. подадена от адв. З с правно основание чл.250 и чл.248 от ГПК.

Подадена е частна жалба от от адв.З против това разпореждане на ТРС по която е образувано ч.гр.д.№40/24 г. по описа на ЛОС. С определение №107/16.02.24 г. въззивната инстанция е отменила разпореждане №2734/8.12.23 г. и е върнала делото на същия съд за 3 продължаване на съдопроизводстевните действя при съобразяване на разясненията в мотивите на определението, а именно да даде срок на страната за потвръждаване на действята на адв.Спасителов в случай, че той е лишен от адвокатски права и след това да се произнесе по направените с молбата искания по реда на чл.250 и чл.248 от ГПК.

Вместо да изплни дадените от по-горната инстанция указания, ТРС е оставил без уважение молбата с вх.№6523/8.12.23 г. в частта й с правно основание чл.240 от ГПК подадена от адв.З като проц-.представител на М. Г. за допълване на решението по реда на чл.214 от ГПК по отношение на увеличение на исковата претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД от 50 на 300 лв. В мотивите си съда отново приема, че пълномощникът на ищцата е бил лишен от адвокатски права към момента на подаване на молбата по чл.214 от ГПК, и понастоящем, а освен това упълномощеният от ищцата друг адвокат-адвокат М. не е подал молба за увеличение на претенцията по ред на чл.214 от ГПК.

Настоящата инстанция съобразявайки факта, че ТРС въпреки дадените от предходната въззивна инстанция указания, не е дал възможност на ищцата да потвърди действията на адв.З с определение №357/29.05.24 г. е задължил ищцата да се яви лично в с.з на основание чл.176 от ГПК, за да отговори поддържа ли направеното искане за увеличение на предявеният частичен иск от 50 лв. на 300 лв, направено от адв.З с молба вх.

№6467/6.12.23 г както и направените с молба вх.№6523/8.12.2023 г. искания, като я предупраждава, че ако не се яви или откаже да отговори на въпросите или е дала уклончиви отговори, съдът ще приеме за доказани обстоятелсвата, за изясняването на които тя е призована да дава обяснения на основание чл.176 ал.3 от ГПК.

Ищцата е подала молба с вх.№3899/13.06.24 г., с нот.заверка на подписа, с която ясно и недвусмислено потвърждава изцяло направеното увеличение на иска от 50 на 300 лв с молба с вх.№6467/6.12.23 г., както и напрпавените искания с молба с вх.№6523/8.12.23 г. депозирана в РС-Т по гр.д.№315/23 г. Моли съда да отмени личното й явяване в с.з., тъй като тя отглежда новородено дете, за което представя и акт за раждане.

Съобразявайки потвърждаването на действията на адв.З по подаване на молба с правно основание чл.214 от ГПК и съответно по молба за постановяване на съдебно решение по чл.250 от ГПК, настоящата инстация счита, че своевременно в срока по чл.250 от ГПК ищцата е направила искане за допълване на постановеното съдебно решение №150/7.12.2023 г. Освен това в срок е направено и искането за увеличение на претенцията по чл.214 от ГПК преди приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.

Следователно искането е основателно и следва да бъде уважено, като бъде постановено допълване на съдебно решение №150/7.12.2023 г. и бъде осъден „Файненшъл България“ ЕООД ЕИК **** седалище гр.София, бул.“****“ №28 ет.2 ап.40-46 представлявано от П. Б Д. да заплати на М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.Т ул.“****“ №29 ет.7 ап.28 сумата до пълния претендиран размер на 300 лв. или още 250 лв. представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция/поръчителство №4402913/16.02.22 г. сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 26.04.23 г. до окончателно изплащане на вземането.

4

Следователно поради несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция, с тези на ТРС отразени в атакуваното решение №75/19.03.34 г. постановено по гр.д.№315/25 г. по описа на ТРС то следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което да бъде допълнено съдебно решение №150/7.12.2023 г. по гр.д.№315/23 г. по описа на ТРС и бъде осъден „Файненшъл България“ ЕООД ЕИК **** седалище гр.София, бул.“****“ №28 ет.2 ап.40-46 представлявано от П. Б Д. да заплати на М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.Т ул.“****“ №29 ет.7 ап.28 сумата до пълния претендиран размер на 300 лв. или още 250 лв. представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция/поръчителство №4402913/16.02.22 г. сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 26.04.23 г. до окончателно изплащане на вземането.

ПО ЧАСТНА ЖАЛБА С ВХ.№1713/20.03.24 Г. ПОДАДЕНА ОТ М. Г. И ЧАСТНА

ЖАЛБА С ВХ.№ вх.№2006/2.04.24 г. подадена от „Файненшъл България“ ЕООД ПРОТИВ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №183/19.03.24 Г.

Първоначално ищцата е била представлявана от адв.Б.С.З., който е изготвил исковата молба и съответно молбата за изменение на иска. На л.25 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 26.06.23 г. съгласно който ищцата е заплатила в брой при подписване на договора сумата 1000 лв адвокатско възнаграждение или по 500 лв. за всеки един от двата иска.На л.66 от делото е представен втори договор за правна защита и съдействие от 14.08.23 г. между същите страни, съгласно който договор ищцата е заплатила 4500 лв. при подписване на договора. Още с исковата молба, а и впоследствие с писмени молби по делото адв.З претендира присъждане на разноските по делото.

Разпечатката съдържа 46 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/326fa115-ca2a-4b67-8fb8-6e6061f20733