Решение № 2950 от 20.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2950 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110105162 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен А. Т. И., ЕГН ********** и Д.

П. И., ЕГН **********, двамата с поС.ен адрес гр. В., р-н А., ж.к. Д., бл.*, вх.*, ет.*, срещу О. В., отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на Апартамент № * с идентификатор ***, с адрес гр. В., район А., ж.к. Д., бл.*, вх.*, ет.*, с площ от 76 кв.м., заедно с Изба № * с площ от 7.03 кв.м., както и 3.7343% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж, при граници на жилището: самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж *** и ***, под обекта - няма, над обекта -***.

Ищците основават активната си материалноправна легитимация по иска за собственост, основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Със Заповед № ***/**.**.****г. на Директор на З.к.м. „С. П." - В. е предоставено ведомствено жилище на Т. А. П. с четиричленно семейство, който към датата на заповедта е бил ш. към Цех * в същия завод. Жилището в което е настанено семейството е с адрес гр. В., к-с „Д." - кв. А., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. Към жилището имало и изба. Към датата на издаване заповедта за настаняване, Т. А. П. е имал съпруга -М. Л. П. и две деца А. Т. П. /ищцата/ и Л. Т. П.. Към датата на заповедта, З.к.м. „С. П." - В. е бил част от К. к. „Г.

Д.". Преди да бъде издадена Заповед № ***/**.**.****г., с Писмо с изх. № 28-01531/25.12.1985г. Главният директор на К. к. „Г. Д." уведомил директора на З.к.м. „С. П." - В., че комбинатът предоставя на завода стая и кухня в блок *, вх.*, ап.*, ет.*, к-с Д. - А., като обособилият се двустаен апартамент става жилищен фонд на ЗКМ /З.к.м./ „С. П." - В.. Т.е. апартаментът е имал статут на „ведомствено жилище" по смисъла на чл.3 ЗНО, отм. /Закон за наемните отношения/. В края на 1990г. Т. А. П. закупил ведомственото жилище. По същото време и други работници на същото предприятие закупили предоставените им ведомствени жилища в съседния блок №**. Ищцата А. израснала в процесното жилище със знанието, че това жилище е тяхно, което многократно е потвърждавано и в разговори със съседи от блока и съседните блокове - колеги на баща й от К. к. /К. з./ „Г. Д." и подразделението му З.к.м. „С. П." - В.. След покупката на процесното жилище нито Т. А. П., нито съпругата му или някое от неговите деца е заплащал наем на някого за жилището, в т.ч. към Държавата или О. В.. С решение за развод от 04.07.1994г. по гр.д. № ****/****г. на Районен съд Варна е прекратен бракът между Т. А. П. и М. Л. П., а семейното жилище с адрес гр. В., к-с „Д." - кв. А., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* е предоставено на М. Л. П., с фамилия след развода - В.. Реално Т. П. не е напуснал жилището след развода, а е останал да живее в едната стая до смъртта си на 29.04.2003г. След развода в процесното жилище продължили да живеят М. Л. В. и двете дъщери А. Т. П. и Л. Т. П.. През 2004г. Л. Т. П. се омъжила за А.

1

Д. и напуснала жилището. При сключване на брака променила фамилията си на Д.. По късно на 02.01.2007г. Л. починала. След напускането на жилището от Л. Т. П. в него останали да живеят майката М. и дъщеря й А. Т. П.. В началото на 2006г. майката М. В. напуснала жилището и се преместила на друг адрес в кв. В., където живеела до смъртта си на 21.08.2012г. В жилището останала да живее само А. в периода от началото на 2006г. до месец май 2007 година. А. Т. П. сключила граждански брак с Д. П. И. на 10.05.2007г. и непосредствено след това заживели заедно в процесното жилище. При сключване на брака А. променила фамилното си име, като приела фамилията на съпруга си - И.. В жилище живеят само А. Т. И. и съпругът й Д. П. И. от месец май 2007г. и до днес. Двамата владеят непрекъснато и необезпокоявано жилището от месец май 2007г. до 07.04.2025г., на която дата на входната врата на жилището била залепена покана от О. В., с която канят живущите в имота да го напуснат, тъй като имотът бил общински. Преди месец май 2007г., считано от края на 1990 година имотът е владян последователно от бащата и майката на А. Т. И., както и след навършване на пълнолетие през 2003г. - от А.. Последната счита себе си за собственик и поради това, че знае, че баща й е купил процесното жилище през 1990 г. когато е бил в брак с майка й, както и че същата го владее повече от 20 години. ПоС.ните и настоящи адреси на ищците са на адреса на жилището. А. винаги е била регистрирана на този адрес, а Д. - след сключване на брака. През януари 2016г. от етажните собственици на вход * в блок *, в който се намира жилището трябвало да се съберат пари за ремонт на общите части на входа -покрив и носещата му конструкция, находяща се в подпокривното пространство. По този повод Д. И. входирал в О. В. молба от 27.01.2016г., с която поискал общината да посочи кои са общинските жилища във входа, за да бъде определено каква сума следва да осигури О. В. за ремонт на покрива и подпокривното пространство на вход А. В отговор peг. № РД16001869АС-001 АС/29.01.2016г. О. В., район А. уведомила Д. И., че в ж.к.

Д., бл.*, вх.*, район „А."- О. В. има само едно общинско жилище - апартамент № *.

Следователно към 29.01.2016г. О. В. признала, че не е собственик на Апартамент № *.

Ищците след справка в Имотен регистър при Агенция по вписванията установили, че О. В. е съставила Акт за частна общинска собственост № ***/**.**.****г., в който процесният имот е описан с кадастралния си идентификатор ***. Основанието за собствеността на О. В. записано в АЧОС било чл. 58, ал.5 ЗОС. От този законов текст следвало, че според ответника имотът е бил държавна собственост и е преминал в собственост на Общината по силата на закон. На скицата от 27.06.2022г., приложена към Акта за общинска собственост, който се намирал в Имотен регистър при АВп се сочело, че собственик е частно лице - „Т. -** В. Г." ЕИК ***. Не се сочела като собственик нито Държавата, нито О. В.. Ищците оспорват АОС № ***/**.**.****г. досежно съдържанието му, тъй като удостоверявало право на собственост върху процесното жилище, каквото О. В. не притежава. Считат, че АОС няма правопораждащо действие, съгл. чл. 5, ал. 3 ЗОС. Навеждат доводи в условията на евентуалност при установяване, че Т. А. П. и М. Л. П. не са закупили ведомственото жилище от З.к.м. „С. П." - В., че доколкото имотът е бил „ведомствено жилище" на завода, при преобразуването на З.к.м. „С. П." - В. с Решение № 50/30.03.1989г. на Министерски съвет, всички негови активи, в това число и ведомственото жилище, се прехвърлили във фирма с държавно имущество с наименование „К." - съгласно точка 1 от същото решение, във връзка с описа на предприятията посочени в точка 2 сред които са К. з. „Г. Д." -В. и З.к.м. и к. е. „Ст.

П." - В.. Това преобразуване било вписано в Регистъра за държавните фирми водени от Окръжен съд Варна с Решение от **.**.****г. по фирмено дело № */****г. В същото съдебно решение бил възпроизведен текстът на решението на МС, че ДФ „К." става правоприемник на З.к.м. и к. е. „Ст. П." - В.. С Решение от 16.10.1990г. по ф.д. № */****г. на ОС Варна били вписани образуваните подразделения на ДФ „К.", между които са ДФ „К." В. -КЗ „Г.Д." и ДФ „К." -ЗКМКЕ /З.к.м. и к. е./ „Ст.П.". Със Заповед № РД 17-27/07.06.****г. на Министъра на Министерство на индустрията, търговията и услугите била прекратена фирма „К." - Варна, като всички активи на фирмата се поемали от фирма „К. м."- Варна.

Съгласно точка 2 от Приложение № 5 към същата заповед, се предоставил за уставен фонд на фирма „К." - Варна държавно имущество, което тя получава като правоприемник на З.к.м. и к. е. „Ст. П." - гр.В.. Със Заповед № РД -17-729/05.08.****г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите се преобразувала фирма „К. м."- Варна в „К. м." ЕООД. Въз основа на Заповед № РД -17-729/05.08.**** г. било постановено Решение от 10.10.****г. по гр.д. № ****/****г. на ОС Варна, фирмено отделение, с което било вписано преобразуване на фирма „К. м."- Варна в „К. м." ЕООД. В мотивите на същото решение изрично било посочено, че фирма „К. м."- Варна е правоприемник на З.к.м. и к. е. „Ст. П." - гр.В.. С Решение от 14.12.****г. по ф.д. № ****/****г. на ОС Варна било вписано преобразуването на „К. м." ЕООД в „К. м." ЕАД. Сочи се, че към момента правоприемник на завод „С. П." е "К. м." АД, 2 с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., р-н О., Ю. п. з.. В резултат на преобразуването, жилището би станало собственост на "К. м." АД, в случай, че не е било закупено от Т. П. или в случай, че не е станало собственост на ищците на основание давностно владение, доколкото това жилище изрично не е изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. В условията на евентуалност считат, че са станали собственици на основание давностно владение с присъединяване на владението на техните праводатели - Т. А. П. и М. Л. В., родители на А. И. по следните съображения. В подкрепа на твърденията си навеждат доводи, че за имотите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр.

33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г., но с разпоредбата на § 1 ЗДЗС/ДВ бр.

46/2006 г./ давността е спряна в последния ден на срока - 31.05.2006 г., т. е. в този случай за завършване на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС към изтеклия до спирането период е необходимо прибавяне на владение от 1 ден след 31.12.2017 г. Съобразно дадените разрешения с решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България, следва, че на 02.01.2018 г. в полза на ищците е изтекъл необходимият за придобиване по давност 10-годишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което към момента на предявяване на настоящия иск за собственост, ищците се легитимират като собственици на процесното жилище по давност. Обосновават правния си интерес от предприетата защита с твърдения, че е съставен акт за частна общинска собственост, който се явява и пречка имотът да бъде придобит от тях. Ето защо молят за разрешаване на възникналия спор за собственост със сила на пресъдено нещо между страните и положително произнасяне по предявения иск.

В рамките на предоставената му възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението му, съобразно което оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Оспорва твърденията на ищците, че са придобили правото на собственост върху имота на основание наследствено правоприемство или евентуално чрез давностно владение. Твърди, че Т. П. никога не е бил собственик на имота, а е ползвал жилището на основание заповед за настаняване № *** от **.**.**** г. Сочи, че дори да се приеме, че през 1990 г. Т. П. е сключил договор, той не е придобил собствеността върху имота. Навежда доводи, че наличието на отлагателно условие за постигане на прехвърлителен ефект върху вещта, а именно изтекъл срок от 15 г., в които работникът е задължен да има непрекъснати трудови правоотношения със завода, считано от датата на договора, предполага, че Т. А. П. е можел да придобие всички вещни права, присъщи на собственик през 2005 г. Съгласно договора купувачът е нямал право да се разпорежда с имота до изтичане на срока през 2005 г. Според условията при предсрочно прекратяване на договора, купувачът е задължен да върне жилището срещу платената цена. Т.е. дори при наличие на договор със същите условия, сключен по твърденията на ищците през 1990 г., Т. П. е нямало как да придобие имота, поради смъртта си през 2003 г. Счита, че ищците не са придобили процесния апартамент и на основание чл. 79, ал. 1 ЗС по следните причини: до момента на смъртта на Т. П., Държавата е била собственик на жилището и по тази причина ищците не са могли да го наследят. До същия момент срокът за придобивна давност по отношение на имота не може да тече, тъй като ищците и техните наследодатели са го ползвали на договорно основание заповед за настаняване № *** от **.**.**** г. съгласно чл. 5 ЗНО. Решението на Районен съд - Варна, с което правото на ползване на имота е предоставено на М. П. след развода със съпруга й Т. П., е на основание правото на ползвателя Т. П.. Дори правото на ползване да е погасено със смъртта на Т. П. и да е налице фактическо владение от страна на неговите наследници, давностният срок е спрян с Мораториума за придобиване на земя държавна или общинска частна собственост за периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г. съобразно § 1, ал. 1 ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., с последващи изменения и допълнения), действал до обявяването му за противоконституционен с Решение № 3/24.02.2022 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/2021 г. (обн. ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г.) Правната възможност по отношение на ищците за придобиване на процесния имот на основание на чл. 79, ал. 1 ЗС е подновена на 08.03.2022 г. В резултат на гореописаните факти давностният срок по отношение на процесния имот, собственост на О. В., може да тече едва след датата на съставяне на акта за частна общинска собственост 08.07.2022 г. Във връзка с твърденията, че имотът не е станал собственост на О. В., поради това че е бил частна собственост, съставляваща капитала на търговско дружество и неговите преобразувания, и попада в хипотезата на отрицателната предпоставка на ал.2 от § 7 ПЗР на ЗМСМА за трансформиране на собствеността от държавна към общинска, респективно 3 неприложимостта на Мораториума за придобиване на земя държавна или общинска частна собственост, оспорва същите със следните аргументи: От началния момент на претенциите на ищците, до 08.07.2022 г., когато е съставен Акт за общинска собственост №***, имотът е фигурирал в актовите книги за имоти като държавна собственост №*** от **.**.**** г., в който по т. 21 е отбелязано, че сградата, включително ап. 2 е предоставен за управление на Общински народен съвет - Варна. Няма данни процесният обект да е воден по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане на ЗМСМА в сила или да е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество, каквато е отрицателната предпоставка по § 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА, на която се позовават ищците. Към момента на влизане на приложимата разпоредба в сила, жилището е било част от държавния жилищен фонд, предоставено за ползване за нуждите на общината. Формално отписването на жилището от актовите книги за държавни имоти е извършено едва през 2022 г. със заповед № ДИ-22-7703-21/03.05.2022 г. на Областния управител-гр. Варна. В следствие на заповедта, на основание чл. 58, ал. 5 ЗОС е съставен акт за частна общинска собственост №***/**.**.**** г. Поддържа, че е собственик на оспорвания имот, като се легитимира с акт за частна общинска собственост №***/**.**.**** г. В заключение оспорва твърденията на ищците, че са придобили процесния имот на основание наследствено правоприемство, поради недоказан титул на собствеността или на основание фактическо владение на вещта в периода от 1985 г. до днешна дата, поради наличие на друго правно основание за ползване на вещта, а именно заповед за настаняване от 1990 г., както и поради това, че не е изтекла необходимата 10 годишна придобивна давност. Ето защо счита насочения срещу него иск за собственост за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.

Разпечатката съдържа 19 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/326f64ce-e020-4add-921c-f6160e8a9807