Протоколно определение № 1389 от 20.02.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1389 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100504436 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:02 часа се явиха:

ВЪЗЗИВНИКЪТ-ИЩЕЦ Л. С. П. – редовно призована, не се явява, представлява се от адв.К. – с пълномощно по делото.

ВЪЗЗИВНИКЪТ-ОТВЕТНИК „ОМЕГА-ОПТИК-1“ ЕООД – редовно призован, представлява се от адв.М. и адв.К., с пълномощно по делото.

Адв.К.: Да се даде ход на делото.

Адв.М.: Считам, че ход на делото не следва да бъде даван.

На първо място, нито един от членовете на настоящия съдебен състав не е определен на случаен принцип в разрез на правилата на чл.9, във вр. с чл.360б ЗСВ. Нещо повече, останал е само един от първоначално определените членове на съдебния състав, който не е и докладчикът по делото, а видно от материалите, двама от членовете на състава не са взели участие при докладване на делото, обективирано в определението от 30.0.2025 г., а чрез ръчно разпределение са били назначени да разгледат производството след това.

Съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и решава същото по вътрешното си убеждение.

Именно основанието по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК се релевират от страните, когато някоя от тях има съмнение относно решаването на делото от състава при 1 спазване на принципите по чл.12 ГПК.

Вътрешното убеждение е изградено от два елемента: обективен и субективен. И докато субективният се изразява във вътрешното преоценяване на доказателства и доводите на страните и за него не можем да коментираме, то обективната страна на вътрешното убеждение изисква съдебният състав да вдъхва доверие в страните относно своята безпристрастност и независимост, а това се постига чрез спазване на гаранциите за надлежно формиране на съдебния състав.

Предвид вече повдигнатите оплаквания, както и липсата на дори един член на съдебния състав, определен на принципа на случайния подбор, вкл. ръчното посочване на докладчика по делото въпреки практиката на съда в Страсбург, будят основателни съмнения в страната относно безпристрастността на настоящия съдебен състав за разглеждане на делото на формално основание. Принципът на случайния подбор е есенциален елемент от правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

По същество той представлява една от основополагащите гаранции за осъществяване на достъпа до правосъдие, като нарушаването му, предвид липсата на ефективното правно средство за защита по смисъла на чл. 13 от Конвенцията, застрашава правото на справедливо изслушване на всяка от страните.

Следва да се има предвид, че съгласно практиката на ВКС изразът „създаден в съответствие със закона“ включва не само правното основание за съществуването на съда, но и конкретните правила, които го регламентират, вкл. по отношение разпределението на делото на определен съдия като гаранция за неговата безпристрастност. Именно това е и есенцията на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6, §1 от Конвенцията.

Съгласно т.2.5 от Бангалорските принципи съдебният състав следва да се отведе, дори и в случаите, в които би могло да се стори на разумния наблюдател, че съдията не е в състояние да реши делото безпристрастно. Като по аргумент в по-силното основание следва да го стори, след като е нарушен един от основните принципи за законност на формиране на съдебния състав.

Дори и да можехме да приемем, че административният ред, по който се определят тричленните състави в рамките на настоящия съд отговаря на 2 изискванията на чл.9, във вр. с чл. 360б ЗСВ, във вр. с чл.6, §1 от Конвенцията, във вр. и с чл.47 ХОПЕС, то ръчната промяна на две трети от този съдебен състав не би могло да отговори на същите принципи, поради което и основополагащата гаранция за провеждане на справедлив съдебен процес не е налице. Както Конституцията, така и чл.6, §1 от Конвенцията гарантират спазване на правото на провеждане на справедлив процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

Съгласно практиката на съда в Страсбург безпристрастността на съда трябва да се преценява както от субективна страна, така и от обективна, което означава да се провери дали съдът осигурява достатъчно гаранции, вкл. при формиране на съдебния състав, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос.

Ето защо, е длъжен да си направи отвод всеки съдия, по отношение на когото съществуват опасения, че не е безпристрастен, каквито възникват при нарушаване принципа на случайния подбор. Тези съмнения пораждат и такива в ограничаване правото на защита на страната, доколкото тя е лишена на практика от една цяла съдебна инстанция, а с оглед оплакванията във въззивната ни жалба, от още една съдебна инстанция.

Към вече казаното следва да се добави и липсата на механизъм за последващ контрол върху произнасянето на съда по исканията за отвод, което не би могло да осигури ефективно средство за защита в полза на страната съгласно критериите на чл.13 от Конвенцията.

Тук следва да се отбележи отхвърлянето на две доказателствени искания, свързани с изследването на основанията за отвод на първоинстанционния съд, с което се индикира и предварително създадено вътрешно убеждение за основополагащ законосъобразността на обжалвания акт въпрос.

Действително, спазването на формалните правила с гражданско производство, които позволяват на страните да разрешат един спор, е полезно и важно, но същността на правото на достъп до съд е нарушена тогава, когато тези правила престанат да обслужват целите на правната сигурност и доброто правораздаване, образуват пречка, която не позволява делото да бъде разрешено от компетентния съд, избран в рамките на правилата на чл.6, §1 от Конвенцията, т.е. при спазване гаранцията и правилата за случайния подбор, 3 въведени за осигуряване безпристрастността на съда.

Горните обстоятелства попадат в хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК и налагат отвод на целия съдебен състав, каквото искане е отправено. Същото представлява категорична пречка за даване ход на делото.

Адв.К.: Поддържам искането.

Адв.К.: Многократно съм изразявала становище по повод искането за отвод на съдебните състави в първа и втора инстанция, така че няма какво да добавя. Смятам, че не може да гледаме само буквата на закона. Дотук не чух едно обстоятелство, което да навежда на който и да е от членовете на настоящия съдебен състав, конкретно да е предубеден към изхода на делото, поради което моля да оставите искането без уважение.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание, като изслуша становищата на страните, по искането на адв. М. за отвод на членовете на настоящия съдебен състав, намира, че по делото не съществуват обстоятелства, които да пораждат съмнение в безпристрастието на членовете на настоящия съдебен състав, поради което искането за отвод следва да бъде оставено без уважение.

Въпреки редовната процедура по призоваване на страните за днешното съдебно заседание, съдът намира, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание поради следното: в обжалваното решение на СРС е допусната очевидна фактическа грешка (ОФГ), доколкото в мотивите си първоинстанционният съд е формирал извод за неоснователност на предявения главен иск с правно основание чл.79, вр. с чл. 286 ЗЗД и е уважил частично предявения евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД, но в диспозитива на постановения съдебен акт не е отразена волята на съда за отхвърляне на главния иск. Следователно е налице противоречие между формираната воля на съда и отразеното в диспозитива на съдебното решение, което представлява ОФГ по смисъла на чл.247 ГПК.

Доколко компетентен да се произнесе и да отстрани допуснатата ОФГ е съдът, постановил решението, делото следва да бъде изпратено на СРС за преценка за провеждане на производство по отстраняване на ОФГ по реда на чл.247, след което делото следва да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

4

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. за отвод на членовете на настоящия съдебен състав.

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 4436/2025 г. по описа на СГС, ГО, IV-Г въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 26-и състав, за преценка относно необходимостта от провеждане на процедура по отстраняване на ОФГ по реда на чл.247 ГПК.

След извършване на преценка, респ. постановяване на съдебен акт по реда на чл.247 ГПК, делото да се изпрати на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Адв.М.: Моля на основание чл.273, във вр. с чл.253 ГПК да измените определението си, като отмените определението за връщане и поправка на първоинстанционното решение.

Според трайно установената съдебна практика, онова съдебно решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който е бил сезиран, подлежи на допълване по реда на чл.250 ГПК.

Що се отнася до предявяване на кумулативно съединени искове в условията на евентуалност, то произнасяне по главния иск обуславя възможността от произнасяне по евентуално предявения иск, поради което липсата на произнасяне по един от исковете не е въпрос по наличието или липсата на фактически грешки, а е въпрос по допустимостта на крайния съдебен акт.

Ето защо считам, че не е налице пречка да се разгледа производството в настоящото съдебно заседание, доколкото процедурата по чл.247 ГПК не е търсена от страните.

Адв.К.: В случая наистина съм съгласна с колегата, че не е налице оспорване и от двете страни по отношение на диспозитива. Доколкото сега 5 прехвърлих съвсем набързо, мисля, че се е произнесъл и по двата иска.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание, по направеното искане от адв. М. за отмяна по реда на чл.253 ГПК на постановеното в днешното съдебно заседание определение, с което производството по въззивното гражданско дело е прекратено и делото е върнато на СРС за провеждане на процедура по реда на чл.247 ГПК, намира, че не са налице основания за ревизиране на определението, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от адв. М. искане с правно основание чл.253 ГПК за отмяна на постановеното в днешното съдебно заседание определение, в частта, с която производството по въззивното дело е прекратено и делото е върнато на СРС за преценка за провеждане на процедура по реда на чл.247 ГПК.

Доколкото настоящото определение не прегражда развитието на делото, същото не подлежи на обжалване.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.22 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

6