Решение № 6979 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6979 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110146358 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу В. Н. Х., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 *** и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи сумата от 27,04 евро (52,87 лв.) - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,77 евро (13,25 лв.), представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 16.06.2025 г. по ч.гр.д. № 27834/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на *** – апартамент № ***, находящ се в ***, като ответникът има качеството на *** въз основа на договор за продажба на *** при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 *** са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника *** е извършена услуга дялово разпределение на ***, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за *** на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на *** през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника В. Н. Х., с който оспорва предявените искове. Поддържа, че цената на услугата за дялово разпределение на *** се дължи на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца.

Навежда твърдения, че е заплатил претендираната сума от 52,87 лв. Посочва, че не е дал 1 съгласие за извършване на услугата за дялово разпределение, поради което са нарушени правата му като потребител. Посочва, че в общите условия на ищеца няма посочен падеж на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което лихви следва да се начисляват само след покана от кредитора към длъжника. В тази връзка твърди, че не е изпаднал в забава, поради липса на отправена от ищеца покана за заплащане на задълженията. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца по същия е да установи по делото, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

С оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото (с доклада по делото) обстоятелството, че ответникът е ***.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил *** и че *** - ***, в която се намира същият, е била *** към ***. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 *** разпределението на *** в *** – *** се извършва по системата за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в *** /чл. ***– ***/ и в действащата през процесния период Наредба № *** г. за ***. По делото не се спори, и от приетите като писмените доказателства – Договор № *** г., протоколи за отчет, извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. се установява, че разпределението на *** в *** след отчет на уредите за дялово разпределение и на *** за ***, монтирани в имотите на абонатите в ***, е извършвано през процесния период от ФДР – „*** Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № *** г. за *** и на чл. 10 от общите условия на договорите между „*** и „***за извършване на услугата дялово разпределение на *** между потребителите в *** – ***, тези разходи се заплащат от потребителите на *** на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Предвид изложеното, се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответника за цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., в размер на сумата от 52,87 лв.

Предвид изложеното, спорът по същество се концентрира върху обстоятелството дали ответникът е погасил процесните вземания чрез плащане каквито са твърденията, изложени в отговора на исковата молба.

За установяване на посочените обстоятелства по делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението размерът на непогасената главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.*** г. до м.*** г. възлиза на сумата от 27,04 евро (52,87 лв.). От заключението на съдебно2 счетоводната експертиза се установява, че не са налице данни за погасяване на начислените задължения чрез плащане. Разпитано в съдебно заседание по чл. 202 ГПК вещото лице разясни, че приложените по делото разписки и фискални бонове за плащания към ищцовото дружество не касаят процесния период. Предвид изложеното, твърденията на ответника, че е погасил претендираните суми чрез плащане са неоснователни.

Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.

Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период – това за м.*** г. се счита за възникнало на 30.*** г., или същото е станало изискуемо м.*** г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.

Следователно искът за главница за цена на услугата за дялово разпределение е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 27,04 евро, дължима за периода от м.*** г. до м.*** г.

Като законна последица от предявяване на иска, главницата за дялово разпределение следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – *** г. до окончателното им заплащане.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на ***, поради което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –*** г., и касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от 6,77 евро (13,25 лв.), начислена за периода от *** г. до *** г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 38,34 евро, от които 12,78 евро – заплатена държавна такса и 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на 319,56 евро, от които 12,78 евро – заплатена държавна такса, 204,52 евро – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 102,26 – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „*** има право на разноски в размер на 30,66 евро за заповедното производство и 255,57 евро за исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът В. Н. Х. има право на направените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до 3 приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства такива да са били извършени.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу В. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ап. ***, иск с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че В. Н.

Х . дължи на „***, сумата от 27,04 евро (52,87 лв.) - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 16.06.2025 г. по ч.гр.д. № 27834/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422,а л.1 ГПК от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу В. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ап.

***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Н. Х. дължи н а „***, сумата от 6,77 евро (13,25 лв.), представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г.

ОСЪЖДА В. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ап. ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 30,66 евро, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 27834/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 255,57 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „***

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4